Станислав Костов вече не е част от Левски. Нападателят напусна "сините" след две години и половина на "Герена". Слави влезе в историята на клуба, вкарвайки 24 гола за един сезон.
Костов говори пред ТОПСПОРТ за раздялата със столичани, най-добрите си моменти, какво му е доставило най-голямо удоволствие на "Герена" и при кой треньор се е чувствал най-добре.
Поотмина ли вече горчилката в теб от раздялата с Левски?
- Тъжен бях. Казах и вчера, че това бе тежък ден за мен. Хората са казали, че времето лекува. Надявам се с всеки изминал ден всичко да е по-добре. Не мога да забравя с лека ръка Левски, но искам да започвам да живея с мисълта, че вече не съм футболист на Левски и да гледам напред.
Какви бяха причините за напускането ти?
- Не бяха финансови със сигурност. Нещата са доста комплексни. Имаше някои неща, които на мен не ми харесаха. Имаше неща, които клубът не харесваше в мен. Най-добре беше и за двете страни да се разделим.
Източник: LAP.bg
Конфликтът с Георги Тодоров повлия ли по някакъв начин на решението да си тръгнеш?
- Може и да е повлияло. Тогава направих грешка. Потърсих обяснение от Георги Тодоров. Бях афектиран, след като видях, че ме няма в листата за най-важния мач на Левски. Реагирах така, защото ми беше болно, че в най-важния момент няма да съм на терена или на пейката и няма да мога помогна на моите съотборници. Това беше мачът, който всички чакахме. Стана ми тежко, когато видях, че няма да се разчита на мен. Човек понякога не мисли в такива моменти. Взех глупаво решение. Извиних се на г-н Тодоров, той прие моето извинение. Извиних се и на клуба.
Чувстваш ли се обиден на някой в Левски, защото в едно твое интервю каза, че никой не ти е помогнал, когато си имал нужда от поне малко помощ?
- Не съм обиден на никого. Казах го това, защото, бях контузен, правих операция и се опитах веднага да се върна. През зимата в първия мач бях резерва, но след това в следващите 4-5 при Петър Хубчев успях да си извоювам пак титулярно място. Тогава бяха трудни мачове - във Варна, с Лудогорец, срещу Славия играх отляво по крилото. Пак бях на терена. Може би не се представих по най-добрия начин, но това беше нормално. Мачовете бяха доста трудни, а аз нямах игрова практика. След това дойде коронавирусът, епидемията и отново 2 месеца почивка. На мен ми се насъбра доста. След това вече не успях да се преборя за титулярно място. Понякога някой трябва да ти подаде ръка. Такава ръка, че да ти повярва, да ти вдъхне кураж. Може би моят конкурент в този период Найджъл Робърта се представяше добре и нямаше как да се случи.
В Левски смени доста треньори. Кой остави най-голям отпечатък върху теб и играта ти?
- От всеки един треньор съм много доволен, от всеки съм научил нещо. Щастлив съм, че съм работил с всички тях. Най-силният период ми беше при Славиша Стоянович. Благодаря му. Той беше човекът, който ми вярваше. Той изискваше от мен само едно - да съм в наказателното поле и да завършвам атаките на Левски. Това е най-сладкото за един централен нападател. Може би и затова вкарах толкова голове. След дойде Георги Дерменджиев. Виждах, че разчита на мен и научих много от него. При него играех добре и вкарвах голове. Може би при тях се чувствах най-добре. От всеки един треньор съм научил много.
Само проблемите около собствеността ли бяха причината за слабото представяне на Левски след Нова година?
- Със сигурност не е само това. Да, парите са фактор. Когато ти се плаща редовно, всичко е наред. Може би тогава футболистите играят по-добре, изисква се повече от тях. В крайна сметка, ние футболистите, когато влезем на терена не мислим за пари. Няма играч, който да е на терена и да мисли защо не са му платили. Не бяха само това проблемите. В Левски се играе трудно. Прожекторите светят доста силно. Отвсякъде те гледат, коментират те - медии, запалянковци. Цяла България те гледа и цяла България те оценява. Най-важното за един футболист на Левски е психиката. Аз мисля, че имам добра психика, устойчива. Показах, че мога да се справям с това напрежение.
Източник: LAP.bg
Доста от феновете бяха скептично настроени към теб, когато дойде в Левски, но само след няколко мача вече скандираха името ти....
- Почувствах се страхотно. Бяха скептично настроени заради едно мое минало или защото идвам от по-малък отбор като Пирин. Това беше тест и за самия мен да проверя какво мога и как мога да се справям с напрежение. Показах, че мога да се справя. Щастлив съм, че успях да обърна мнението на доста хора. В крайна сметка вкарах 24 гола за един сезон и това сме го правили много малко българи. Щастлив съм, че останах в историята на Левски като футболист, вкарал 24 гола. Много са малко хората, които са го правили.
Напълно затворена ли е вратата Левски за теб? При един друг треньор и друго ръководство би ли се върнал?
- Никога не трябва да казваш никога. Ще бъда щастлив един ден да се върна да играя отново на "Герена". Да играя през тази публика... Надявам се, ако Господ е решил да се върна отново в Левски. Ще бъда много щастлив, ако това се случи. Левски ми е дал много, публиката ми е дала много.
Имаше две контузии, заради които през вече изминалия сезон не беше на познатото високо ниво. Съжаляваше ли, че не направи тази операция по-рано, за да се възстановиш, а дълго време игра на инжекции?
- Съжалявам, че не успях да се възстановя достатъчно бързо от тези две контузии. Първо играх доста време с травма. Може би това, че изиграх толкова мачове с болки направи контузията по-тежка. И в коляното, и в адуктора имах проблеми. Не съжалявам, защото играх за Левски и вкарвах голове. Хората оцениха, че Станислав Костов игра близо три месеца със сериозна контузия и болки. Накрая вече дори инжекциите не ми действаха. Затова трябваше и да спра. Мислехме, че ще мине без операция. Там загубихме два месеца в някакво лутане. Два месеца почивах и болките не отминаваха се решихме да се оперирам. Така мина първият полусезон, годината... Вече всичко е зад гърба ми.
Има ли вече обаждания или оферти към теб?
- На този етап не искам да коментирам. Аз съм в Благоевград. Тренирам тук индивидуално. Оставил съм тези неща в други ръце. Ако има нещо, ще ми се обадят. Надявам се да имам оферти, надявам се да имам добро предложение и да отида някъде, където да продължа да се развивам. На 28 години съм и имам какво да дам на футбола.
Докато беше в Левски отказа няколко оферти от чужбина. Сега гледаш ли по-скоро към клуб извън България?
- Всеки един футболист гледа към чужбина. Съвсем нормално е. Последният сезон не ми е много сполучлив и най-вероятно ще бъде по-трудно. Надявам се, че ще имам някаква оферта от чужбина и ще отида.
Източник: Личен архив
Смяташ ли, че Левски ще се измъкне от тази ситуация, в която се намира в момента?
- Надявам се. Стискам палци като левскар. Надявам се да бъде този Левски, който хората искат да виждат. Да побеждава. Аз винаги съм казвал, че най-хубавото за един футболист е когато феновете си тръгнат щастливи от стадиона заради него. Аз съм имал много такива мачове. Това ми доставяше най-голямо удоволствие.
Какво искаш да пожелаеш на привържениците на Левски?
- Искам да им кажа да продължават да помагат на Левски. Да са зад клуба си, защото те са най-силният играч на Левски!
Източник: LAP.bg
inited20
на 30.07.2020 в 00:17:27 #7И при нас толкова, 2 ШЛ и три финала на ШЛ !!!
inited20
на 29.07.2020 в 23:43:44 #6Нормално е да не ни виждаш Жак, защото от толко време стоене на тъмно 'ф т'онела, очите ви са заслепени от светлината която видяхте за първи път и не сте видели, че ние ринахме титлища и купища с голямата фадрома на Сър Алекс !!!
inited20
на 29.07.2020 в 23:18:38 #5Жак, ако не броим Комюнити Шийлдс, може да вземете само някоя ФА къп, или ЛЕ !!!
inited20
на 29.07.2020 в 23:16:12 #4krasimir-ivanov-OGroEhM5 на 29.07.2020 в 21:44:29#10 Старокин:гадно е да видиш купата и медалите в тонела ама да не ги вземеш е това е калъфка >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> Къцку неграмотнуту, в твоя тОнел никога няма да изгрее светлина, абориген !!!
krasimir-ivanov-OGroEhM5
на 29.07.2020 в 21:44:29 #3Старокин:гадно е да видиш купата и медалите в тонела ама да не ги вземеш е това е калъфка
УмеренЦСКА
на 29.07.2020 в 21:16:45 #2Джабауоки, наистина в съвременния футбол такова понятие като "централен нападател" отдавна е отживелица, но българският футбол винаги е бил на опашката на промените. Много примери има, моля за извинение. Да оставим на страна "концепцията" за "таран- голмайстор", на нея се робува много десетилетия. Друга "концепция" на която все още се робува е бекове, които атакуват по фланговете. Много години минаха от провала на тая "концепция" в лицето на Кафу и Роберто Карлуш, но у нас до скоро имаше престарели национали като Живко Зетя, Манолев и други, които претендираха за тая роля. ...Все сме на опашката, за съжаление...
УмеренЦСКА
на 29.07.2020 в 20:48:14 #1...Не е чудно, че статията на главната страница на Топспорт виси вече доста часове с много малко внимание към нея... Лично наша умерена цесекарска скромност имах някакви положителни пристрастия към този футболист преди година и нещо, но вече ги нямам. Май и Левскарите нещо не го третират положително, така излиза... ...Изчетох цялото интервю на футболиста и се позачудих за какво му е да пълни спортните медии с празнословия, кому е нужно? Решил да бяга, на добър му час... Ама защо му трябва да се прави на някаква "жертва", някой дали ще му повярва, че е "жертва" на треньора, който го бил "пренебрегнал". Сега чакал бил оферта от чужбина. Да, сам знае, че като свободен агент има повече шансове отколкото като "трансфирчо", за когото трябва да се плаща трансферна сума... ...Дано се намери някой клуб, който да го вземе, да го възстанови от контузията и да го направи годен национален състезател! Освен него не виждам никого, който даже да се кандидатира за централен нападател на националния отбор. Вичко останало е бля-бля-бля, най-вече дърдорните на тема синя публика...