Спортът има тази способност да състезава личностите. А всяко състезание, както се знае, се печели от един победител. Безспорният победител при българските треньори с най-сериозни постижения през 21-ви век се нарича Станимир Стоилов. А той днес навършва само 50 години. Поне още 15 или дори 20 ще може да трупа нови точки в актива си, за да се превърне в наистина трудно достижима величина.
За Станимир Стоилов е писано много. Самият той обаче е бил достатъчно активен, за да формулира основните си житейски постулати. По случай юбилея му като достатъчно добър познавач на неговата жизнена и творческа философия ще откроя няколко магистрални моменти в кариерата му като треньор.
"Заявявам своите
претенции
да бъда треньор на Левски и се чувствам напълно готов да поема отбора". Това стои протоколирано от пролетта на 2003 година на втора страница на един от спортните вестници. В същия ден Левски пътува за мач в провинцията и тогавашният треньор Георги Тодоров бил много изнервен от наглостта, според него, на Станимир Стоилов. Като се погледне от разстоянието на годините, това си е било достатъчно сериозна заявка. Една година по-късно Станимир Стоилов стана треньор на Левски, а след това даде старт на "синята приказка". Интересен щрих е, че Стоилов бе първият въобще в историята на нашия футбол, а може би и на световния, който сложи на бюрото 10 страници описание на бъдещите си планове във вид на придобилия гражданственост "План 2007". Същият план с 20 постулата вкара Левски в групите на Шампионска лига, а преди това го докара до четвъртфинал за Лига Европа.
С годините се оказа, че заявявайки претенции, Мъри Стоилов съвсем не е бил голословен. И че е един от малкото, ако не и единственият, при който има пълно покритие между амбиции и талант. Но съчетано с пълна отдаденост на футбола. Тази отдаденост пък се гради върху друга неговата сентенция.
"Искам отборите ми да
играят правилен футбол".
Колко тъпи шегички на пълни лаици е отнесъл Стоилов заради тези думи, които изразяват лаконично и точно концепцията му за футбола? А да не би да не е бил прав? Кой отбор в света постига успехи ей така на крилете на порива. Някои хора и до днес смятат, че ти трябват 11 добри футболисти и светът ще падне в краката ти.
Всъщност теорията за правилния футбол е построена върху многобройни доказателства за пагубните последствия от неправилния такъв. Преди да стане треньор, Стоилов има успешна близо 20-годишна кариера като футболист. Особено в заключителната й част като капитан на Левски неведнъж и дваж на гърба си е изпитал негативните влияния на допотопното тактическо мислене. И на пълното игнориране на модерните виждания за играта при треньорите. Концепцията му за правилен футбол е построена изцяло върху изводите от допусканите грешки. А какво е правилен футбол? Да караш футболистите си на терена да играят не само с краката си, но и с главата си. Да са научени да спазват тактическа дисциплина. И най-важното - да могат да се защитават, но предимно да мислят за нападение. С други думи пълно отрицание на основното оръжие на българския футбол през годините - епичното опълчение!
За да се наложи футболна концепция обаче, са необходими и чисто човешки качества. Най-важното човешко качество е да казваш истината. Точно това прави Станимир Стоилов, без да се притеснява от последствията. Помните ли онова страховито
"Тодор Батков е
страхливец и лъжец"
Няма друг български треньор, който да си отреже моста по толкова безапелационен начин. Да наречеш собственика на Левски не с една, а с цели две обидни квалификации е солидна възможност да останеш въобще без работа в оставащата част на живота си. Защото, кой ще наеме треньор, който не се бои да казва истината за собственика. Но е много важно и да не си хвърлил думи на вятъра. Времето доказа правотата на Стоилов, последствията за Левски бяха пагубни и фатални. Лошото е, че около един страхливец и лъжец винаги се навъртат още поне една дузина от същата порода. А атмосферата е толкова отровена, че всеки около споменатия клуб попада безропотно в двете категории.
Стигаме обаче и до поуката. Смелостта да назовеш нещата с истинските им имена се заплаща скъпо. Станимир Стоилов така и не се върна в Левски, а може да не се върне и до края на живота си. А това определено му тежи, защото той обича Левски безрезервно. Затова се подписвам с две ръце. От друга страна, именно смелостта бе качеството, което му помогна да се докаже и днес дори и най-големите му врагове да го признават, макар и с половин уста. Но си остават страхливци и лъжци.
Като стана дума за непрекъснатия стремеж на Стоилов да си играе с огъня, трябва да се припомни и още един постулат. Той бе изречен през есента на 2009 година.
"Подавам оставка,
защото половин България
не може да ми прости това, което постигнах с Левски". И това бе самата истина. Червената България по силата на своята историческа ценностна система нямаше право на друга позиция освен война до последна капка кръв със синьото говедо. Всеки треньор на националния отбор в последните 15-20 години се е провалял по абсолютно един и същи начин. Само към Станимир Стоилов обаче имаше такава нажежена до червено нетърпимост. А той единствен намери доблест да си подаде оставката. Не да чака да му я поискат, както често става, а сам да си я подаде. Естествено, моралният му акт не бе оценен, но какво друго може да се очаква в България!?
Между другото сам си подаде оставката и в Литекс, и в Ботев. Стоилов много добре разбир, кога трябва да си тръгне. И че заплатата и работата не си заслужават загубата на достойнството. Това пък отвежда към най-важния му принцип в кариерата на треньор.
Той е формулиран многократно във фразата
"Пътят към ада е
осеян с компромиси"
Ето тук се съдържа есенцията на неговия професионален успех. И огромната разлика с всички останали от футболния пейзаж. Затова той е високо в небесата, а другите стоят с пранги към земята. Затова той печели на месец колкото всички останали български треньори, взети накуп. Защото принципите му го правят конвертируем. Защото работата му се вижда. Защото огромната част от решенията, които е взел, са били правилни.
През годините съм установил една много интересна последователност. Абсолютно всички хора, с които съм спорил и които безапелационно са отхвърляли наличието на каквито и да е било качества при Станимир Стоилов, сега го възхваляват. При това го правят в типичния си слагачески и подмазвачески стил. И си мислят, че по този начин могат да компенсират мисловната си безпомощност в началото.
Ако трябва да завърша със сентенция, тя ще е - "Кучетата си лаят, а керванът си върви". Керванът са титлите, купите, европейските мачове, груповите фази, офертите за работа. Стоилов е имал малко, и то кратки периоди на стоене вкъщи. На 50 години Станимир Стоилов изглежда трудно достижим с неговите над 80 клубни мача в Европа плюс двайсетина с националния отбор. Питам се кой в обозримо бъдеще може да получи такава колекция от ръкостискания? Питам се кой ще е този, който ще има толкова забодени знаменца на футболната карта. А всичко започна с едно "Заявявам претенции...".
