Славиша Йоканович бе уволнен от Левски след равния мач срещу Локомотив (Сф), който остави „сините" на 9 точки зад лидера Лудогорец. Раз­дялата с него доведе до драматични събития в клуба. Ето какво каза сърби­нът малко преди да напусне България може би завинаги.


- Г-н Йоканович, под­писахте договор с Левски за една го­дина, а си тръгвате след по-малко от три месеца. Защо се полу­чи така?

- Цялата ситуация ме изненада малко. Но в съ­щото време съм наясно, че във футбола се случ­ват подобни неща. Тре­ньорът трябва да е наяс­но, че във всеки един момент може да бъде уволнен. Прекарах два и половина месеца в хуба­ва страна, за която не знаех много. Живях в красив град, работих в голям клуб и се запоз­нах с прекрасни хора. От мен се искаше рабо­та и резултати. Ние ра­ботихме свършихме доста работа, но не достатъчно. Тръгнахме наго­ре, макар и не бързо. Правехме малки стъпки, някак си закърпихме ти­ма. Дойдох в Левски след първия мач от пър­венството. В началото имахме много проблеми, някои от тях решихме, други - не. В последния ми мач срещу Локомо­тив обаче се върнахме няколко крачки назад.

- Защо се случи то­ва?

- Във футбола подоб­ни моменти не са необи­чайни. Равният доведе до проблеми. Стигна се до решението Левски да потърси щастието си с друг треньор. Моята цел в никакъв случай не бе­ше да остана тук два месеца и половина. Това беше най-лошото, което можеше да ми се случи. Но нямам избор, гледам напред и продължавам. Левски трябва да напра­ви същото - да продъл­жи напред и да реши проблемите си.

- Кой беше най-голе­мият проблем, пред който се изправихте?

- Ще повторя това, ко­ето говорех на всяка ед­на пресконференция. Никога не съм крил как­вото и да е, никога не съм лъгал. През целия си престой тук говорех това, което мисля. Опи­тахме да направим отбо­ра по-силен, да доведем още някои играчи. Не ни спореше много, трудно ни се получаваха нещата, тъй като не разпола­гахме нито с голям бюджет, нито с доста­тъчно време. Това усложни задачата ни. В послед­ните 15-20 дни се оформи от­бор, която ще изкара до края на календарна­та година. Така щеше да е при мен, така ще е и при колегата, който ме наследи. Вярвам, че ако бях останал, през пролетта нещата щяха да изглеждат по-добре. Пак ще кажа - според мен свършихме добра работа, но не и блестя­що. А това не е доста­тъчно за Левски. Хората, които ръководят клуба, се спряха на една от многото опции. Не съм човек, който ще прехвърля вината върху друг.

- Чия е вината?

- Деликатното поло­жение, в което изпадна Левски е познато, тъй като аз не си мълчах през цялото време. Во­дих отбора в 12 мача, не постигнахме добри ре­зултати. Започнахме с различен състав. След мача с Любимец той почна да се избистря и да се оформя до този, който имаме в момента. Дойде обаче загубата от Лудогорец, за която го­ляма вина имаме и са­мите ние. Направихме недопустими грешки и заслужено бяхме побе­дени. След този мач тръгнахме по добър път. И така отново стигаме до въпросния мач с Ло­комотив. Подобни мачо­ве се случват във футбо­ла. Аз имах нужда от време, но не го получих. Време ще е необходи­мо и на треньора, който идва след мен. Дано го има. Той обаче също трябва да е наясно, че Левски все още се из­бистря като отбор и мач като този срещу Локо­мотив може да се случи отново.

- Кога разбрахте, че ще бъдете уволнен?

- Бях в Испания. Ден преди да се върна полу­чих информация, че за това се говори. Върнах се в понеделник вечер­та, а във вторник сутрин­та ми съобщиха.

- Но Наско Сираков каза, че собственикът Тодор Батков е настоя­вал за смяната ви минути след мача с Локо­мотив.

- Нямам такава ин­формация. Но аз не бягам от никого, мога да говоря открито с всички, да се изправя лице в ли­це с всеки. Говорих отк­рито с всички - с Тонев, Сираков, Батков и Ицо Йовов. Всички ми казаха, че уволнението им не е точно тяхна идеята, но така са решили. Мен не ме интересува кой точно ме е уволнил, а в края на краищата не е и толкова важно. Важното е, че хората, които уп­равляват клуба, изгуби­ха вяра в мен. Нямах друг избор, освен да се съобразя. Чист съм пред съвестта си, защото в нито един момент не се отказах, не свалих гарда и не позволих да ме носи течението. Опитах да се боря, опитах да направя най-доброто.

- Шефовете изгуби­ха доверие във вас, но не и феновете...

- Феновете имат до­верие преди всичко на Левски. Проблемите не са от месец или два, те съществуват от по-ра­но. Може би доверието им е не толкова към мен. Просто искат да няма чести промени и треньорът да получи повече време. Фенове­те наистина проявиха невероятно търпение, дадоха ми картбланш, лично усетих подкре­пата им към мен. Имах възможността да рабо­тя в голям отбор. По принцип напълно раз­бирам емоциите на публиката, дори освиркванията и обидите, за­щото хората искат тех­ният отбор да върви напред. Ние го правех­ме, но не по атракти­вен начин. Не очаквах и в бъдеще изведнъж да започнем да правим спектакъл, но вярвам, че можехме да стабилизираме отбора, да го направим по-сериозен. Но сега действител­ността е различна. Ис­кам да благодаря на страната, на града и на клуба. В Левски рабо­тех с много професио­налисти, с истински левскари. Те бяха до мен и ми помагаха вопитите да вдигна ни­вото. Някои неща оба­че не успяхме да ре­шим заради причини, които са познати на всички.

- Имахте ли въз­можност да се сбо­гувате с играчите?

- Не, за съжаление. Знаем, че подобни неща се случват. Те търпят доста критики. Част от работата ми беше да ги защитя, да им вдъхна кураж и да извадя максимума от тях.

- Няколко пъти споменавате наслед­ника си. Знаете ли кой е той?

- Здравков, ще ра­боти с Топузаков и Мариян Христов. Те са хора от клуба. Бяха до мен през цялото вре­ме, те също минаха през тази тежка ситу­ация. Имат много ка­чества, пожелавам им успех. Няма да им е леко, никога не е леко да си треньор. Но ед­ва ли аз съм човекът, който трябва да им обяснява какво е Лев­ски. Те го знаят много по-добре от мен.

- Какво си помис­лихте, когато гледах­те случката със съб­личането на Ивайло Петев?

- Не оправдавам тези действия. Жал ми е за Петев. Аз съм негов колега и не бих искал да се озова в подобна ситуация. Знам, че тези момче­та са ултраси и реаги­раха по ултра начин. Знам също, че те оби­чат Левски, но такава реакция е недопусти­ма. Няма как да не осъдя подобно пове­дение. Пак казвам: нападнаха мой коле­га, можеше да се слу­чи същото и с мен. Кадрите обиколиха целия свят. Те показ­ват Левски, българс­кия футбол и фенове­те на клуба в негатив­на светлина. А аз знам, че това не е ис­тинският имидж. Раз­бирам емоцията на феновете, но те нап­равиха грешка.

- Да се върнем на проблемите по вре­ме на престоя ви? Има ли играчи, кои­то искахте, а не бяха привлечени?

- Имаше доста иг­рачи, които искахме, а не успяхме да взе­мем. Тази година бяха платени нула евро за трансфери, просто ня­махме други възмож­ности. Моя е вината за това дали ми е би­ло съобщено или не нещо при преговорите да водя Левски. Дове­де ме фактът, че ми­налия сезон клубът беше близо до спе­челването на титлата. Мислех си, че трябва да се направи само една крачка към титлата. Но отвътре ситуацията бе много различна. Всички ние разговарях­ме непрекъснато, но не успяхме да решим ня­кои проблеми. Няма да прехвърлям топката, за да оправдая себе си. Знам, че допуснах грешки, но знам също така, че свърших добра работа. Около мен оба­че някои хора не свър­шиха работата си както трябва. Няма смисъл да задълбавам в тази тема. Ситуацията е такава, каквато е. Важното в мо­мента е Левски да изле­зе от това положение.

- Кога ще излезе?

- Сигурен съм, че ще успее. А кога - надявам се да е възможно най-скоро. Само след някол­ко месеца клубът ще на­върши 100 години, а още е октомври. Рано е отборът да се предава и да мисли за следващия сезон.

- Задава се вечно дерби. Възможно ли е Левски да стигне до победа?

- А защо да не го нап­рави! След като отборът е побеждавал в десетки мачове вечния си съпер­ник, защо да не бие и сега. Този мач обаче ня­ма да реши генерално нещата - нито в позити­вен, нито в негативен план. Знам значението на дербито - половина­та България срещу оста­налата половина. Този мач е много повече от три точки. Стискам пал­ци за бившия си отбор. Бях в клуба с професио­нален договор на тре­ньор, сега оставам прос­то фен. Сърцето ми е с Левски. И винаги ще бъ­де така.

- Последните ви ду­ми, преди да напусне­те България?

- Няма как да посоча с пръст някой левскар и да кажа, че не е правил всичко добро за клуба. Левски е голям отбор, носи велико име, има армия от фенове, един от тях вече съм и аз. Се­га изживява тежка ситу­ация, но ще излезе от нея. Левски като клуб е много по-голям и от мен, и от хората на трибуни­те. Не бива да му се об­ръща гръб. Левски има богата история. Точно в тези дни не е лесно да си левскар, но именно сега се изпитва любов­та.