Левски загуби от Сливен в мач от последния кръг на есенния полусезон в "А" група. Нищо толкова чудно няма в това. "Сините" започнаха толкова зле сезона, колкото го и завършиха.

Няколкото фойерверка с победите над Санта Жулия и Баку, както и над Литекс за Суперкупата на България, се оказаха само заблуда за състоянието на "сините". Слаба подготовка, до голяма степен обуслевана и от малкото време, което имаше тогавашният наставник на шампионите Емил Велев.

После тоталното объркване, настъпило при Ратко Достанич, пробвал по никое време да подготви тима. Това доведе до поредица от загуби, срамни резултати...

Тогава дойде Ренесансът на Гонзо. Доскорошният нападател на тима не промени почти нищо нито в изпълнителите, нито в схемата. Той просто вдигна самочувствието, дисциплината, настроението и оттам дойдоха успехите на тима. Левски започна да жъне победа след победа, макар и трудно успя да се вдигне на крака и да стопи максимално разликата.

Няколко съдийски грешки и една такава на Юсеф Рабе в последната минута лиши "сините" от заслужена победа над временния водач в класирането Литекс и стопяване на дистанцията на само 3 точки, след като в един момент те бяха станали 15!

За да дойде закономерният финал - загуба от Сливен. Нямаше по-точен завършек. След всичко, което причиниха на феновете си в последно време, "сините" чисто и просто не заслужаваха да победят "войводите". Сега отново на "Герена" могат да минат на любимия девиз от доста време насам - "нов сезон, нов късмет".

Що се отнася до съперника на Левски - Сливен - само адмирации заслужават момчетата на Драголюб Симонович, и най-вече самият сърбин. Той, заедно с Георги Дерменджиев, вдигнаха тима на крака за отрицателно време и от футболисти, които не можеха да ходят в шампионата, те изиграха истински гладиаторски мач срещу шампиона, надиграха го тактически, физически и психологически и го победиха.

Този мач далеч не решава проблемите под сините камъни, но е ясен символ за едно - в Сливен отново се тръгва по правилния път.