Ще започна задочния си репортаж с най-важната новина от дербито между първия и втория в българското първенство. Левски постави рекорд за сезона и постигна изключителното постижение да води в резултата на Лудогорец цели 70 минути. В този монументален и величествен сезон единствено Арсенал, и то на "Емирейтс", имаше водачеството в цели 80 минути от мача. Правя тази отметка, защото в първенството Ботев имаше водачество 7 минути, Черно море 19 минути, Локомотив Пловдив 29, а Дунав Русе 1, и то непълна. Дори Цървена звезда и Виктория Пилзен бяха напред в резултата в рамките на не повече от половин час.

Но крайният резултат от мача е 2-1 за Лудогорец, а преднината след 16-ия кръг на първия пред втория 9 точки. Шестата поредна титла е само въпрос на протокол. Това, което всички знаеха, вече е факт, мнимото първо място в класирането на сините, което толкова дълго време бе единственото упование на заблудени фенове, на треньори, на футболисти и на Диана Иванова, вече е мираж. Всъщност за какво ги плащаха тези премии...

Със здрава защита, съставена от четири корави български момчета, Левски удържа повече от час, след това се срина. По-занимателно щеше да бъде, ако нямаше засада при отменения гол на Аниете!? Може би тогава Левски щеше да устиска. Гол преднина срещу Лудогорец обаче не означава нищо.

Левски го
играе този мач
вече 20 години

Преди на стадиона в Ловеч, сега на този в Разград. Изначално се приема предимството на противника и се търси начин за постигане на победа чрез излъгване. Чак когато съперникът получи аванс в резултата, сините се събуждат и предлагат двуостра игра. Загадка е защо не играят двуостро през цялото време. Това, че си водил 70 минути в резултата, не ти дава нито точки, нито повод за гордост. Успех е да останеш напред в резултата до последния съдийски сигнал. Да те настигнат и да те задминат дори е по-болезнено от това да те бият лежерно с лекота. Солидната съпротива няма никаква стойност, след като все пак крепостта е превзета.

Левски имаше не малко предпоставки да вземе нещо от този мач. По традиция в Разград не се надъхват прекомерно за срещите си със сините за разлика от тези с ЦСКА, които се играят при съвсем друг заряд. Домакините за пореден път показаха, че са рехави отзад, без да има нужда от посещение на детектора на лъжата.

Владо Стоянов много се е разлютил, но просто трябва да признае пред себе си, че не изпраща най-добрата си година. Същото се отнася за Моци, който ще бъде запомнен с "шейните", на които го слагаше Алексис Санчес. Дясното бекче Сисиньо също все повече влиза в графата съмнителни доставки от Южна Америка. Но това са бели кахъри за отбор, който постоянно си доказва, че може да се справи от всякаква ситуация в местното първенство. Пак малко статистика - Лудогорец цели 7 пъти бе догонващ в резултата в 16 изиграни досега мача. Убеден съм, че никой досегашен хегемон на българския футбол не е играл толкова често приказката за котката и мишката. Когато на гости ти идва един вековен клуб с титли, купи, велика публика и го е страх, какво друго ти остава освен да показваш аристократизъм. Това е горчивата истина, всички отбори в България безкрайно много ги е страх от Лудогорец. Всички футболисти искат да са на мястото на Славчо Шоколаров, дори във втория тим на Лудогорец. Всички треньори са петимни да ги вземат дори като скаути в Лудогорец. От колегиална етика пропускам журналистите. Въобще всички искат да са в Лудогорец. Единственият въпрос е колко дълго време ще продължи това безметежие.

Ако съдим по 
показаното
от Левски

давността на проекта ще отиде далеч напред във времето. Да се опиташ да щипеш не е като да режеш месо. С тактиката да устискаме и след това да се направим на герои трудно ще бъде свален от трона вече толкова силен клуб. То и децата виждат, че футболистите на Лудогорец са от едно тесто, а тези в сини фланелки - от друго. Положителното е, че поне отявлените опълченци в защитата бяха от български произход. Към тях някак си винаги сме склонни да проявим по-голяма толерантност. Все пак са наши момчета. Обаче тези забавени каданси Бурабия, Прохазка, Де Ноойер плюс двамата имитатори Аниете и Нар няма как да бъдат оправдани. Единствен Аденижи, може би защото още не е разбрал колко велики са тези от Лудогорец, се сби и даде всичко от малкото, което може.

Дотук беше легендата за много силния Левски от есен 2016 година. Всичко приключи в момента, в който Люпко си тръгна. Люпко можеше да води в резултата не 70 минути, а цял мач. Правил го е много пъти. При него и най-малкото трепване на съперника е фатално. При него имаха шанс да издържат до края. Елинчо е гледал как стават нещата, но то само с гледане не става. Не му е дошло времето още да участва във велики постановки. Заключението е, че с оглед на видяното не само в този мач, а въобще през цялата есен шампионите няма от какво да се притесняват. Далеч напред са пред всички останали във всяко едно отношение.

Недостижими! Всяка година започваме с познатото заклинание, че този или онзи ще събори Лудогорец от върха. Моето скромно мнение е, че това няма скоро да стане. Виж, дали е добре за тях да са без конкуренция, е друг въпрос. Защото по света силните са толкова силни, колкото техните съперници. При нас Лудогорец е много силен, а другите много слаби. Засега алхимията им се получава. Поддържат тръпката жива. Вижда се, че много неща не са както трябва, но накрая резултатът винаги е в тяхна полза. Да си толкова спокоен за първото място обаче е и доста самотно. Няма драма!

И все пак като латерна ще продължа да изтъквам следния факт: В дербито между първия и втория в класирането от 22-ама на терена 16 бяха чужденци. Няколко часа по-късно започна "класикото" на Румъния между Динамо и Стяуа. Там на терена са 16 румънци от 22-а на терена. Това ли е бъдещето и такъв ли български футбол искаме!?