Сините в атака, но друг път

Както не един и два пъти сме писали - имаме усещането, че в Левски умишлено правят така, че да повтарят едни и същи грешки. Сякаш не са футболен клуб, а някаква организация, която си прави експерименти, при които върши еднакви неща и след това гледа сеир. А този сеир е как една публика, знаейки, че се повтарят грешките, очаква различни резултати. Е, не може с продукти за таратор да получиш свинско със зеле, няма как - изключено е, фокусите се правят на едно друго място, но не и на стадиона, където Левски се опитва да си набутва евтините номера. Не може да се отрече обаче, че на сините от време на време им се получава да заблудят аудиторията. Сменят директор, той направи треньорска смяна, новият се хваща за главата, като види какви футболисти има в съблекалнята, поиска други и така си минават годините и нищото е едно и също. Добре де, наистина ли в Левски платиха общо 1 милион лева за атакуващото трио Аденижи Бабатунде, Франсис Нар и Амаду Сукуна?! Няма ли как да направим експеримент, като пратим тези тримата в Горна Оряховица, а оттам вземем други трима, по избор на настоящия треньор. Николай Митов, който със сигурност си е скъсал нервите в Каварна, като е гледал как неговите атакуващи играчи не могат да си вържат обувките, вероятно в неделя е гледал и мача на Локо Горна срещу Верея. Далеч сме от мисълта да правим някакви генерални оценки, но само тези две по 90 минути могат да отчаят и най-големите ентусиасти сред привържениците на Левски.

Левски предлага договор на новата си звезда

Класата на вратаря не остана незабелязана

Как пък все сините ще изтеглят късите клечки всяка година, тоест два пъти годишно, като се прави селекция?! Ходят, гледат, скаутват, правят, струват, анализират, пазарят се и накрая - същата крива нива. Сякаш някакви невидими сили набутват на Левски залежала и некачествена стока на изкуствено завишени цени и някой си балама само разписва платежни нареждания и после се чуди как да си изплаща вноските към продавача, после се чуди как да се освободи от футболистите с по-малко финансови болежки. А публиката вече е тотално отчаяна от това, което вижда. Гледаш как отборът нещо се опитва да изостри играта, разменят се някакви пасчета, всичко от време на време прилича на неслучайно, а на тренирано и когато настъпи моментът да се шутира към вратата - нашият човек, който и да е той, обикновено изплюва топката. Как пък не се намери някой стабилен шутьор?! Тези сега, ако изобщо имат смелост да поемат отговорност да бият към вратата, обикновено правят точно това - изплюване на топката, при което вратарят на противниковия отбор без много да се напряга, лови, ако изобщо ударът е в очертанията на вратата му. Нападателите на Левски като че ли тепърва трябва да се учат как да шутират, те в много случаи показват абсолютна липса на постановка на удара, нито знаят кога да замахнат, нито как да е тялото им, че топката да излети силно, и изобщо катастрофата е отчайваща. Това в атаката на Левски са обикновени изплювачи, това не са шутьори. Веднъж на 7-8 мача някой ще я напипа както си трябва и това обикновено е голямо събитие и още по-обикновено е неточен удар. За Аденижи какво да говорим, при него наистина няма смисъл от коментар - успех е, че изобщо са го научили да не плюе костилките от маслините на земята. А каквото дойде отгоре - все ще е добре. Трагедията е, че няма кой друг. Франсис Нар има някаква скорост с топка (!), колкото да се каже, че за 200 хиляди евро на сините не са им набутали лекоатлет от Кения с променена самоличност. И един удар на 10 мача. Сукуна и той аха да се окаже търсеният от години нападател, още в първия си мач при изгодна позиция от 10 метра изплю топката.

А интересното е, че Левски не случва на нападатели нито с директен внос от чужбина, и то на малко километри, реални, нито на стар внос с един собственик от България, какъвто е случаят със Сукуна. И сега ще пратим Чиликов да обикаля по широкия свят и да гледа. Ама то с гледане ако ставало, кучето щяло да стане касапин. А и каква е гаранцията, че ако скаутът хареса нещо, някой ще го плати, а пък и треньорът вече може да е друг и целият процес да тръгне наново. И така се получава "Дързост и красота" - много драма, много намръщени физиономии и обещания. Добре, връщаме се на Локо Горна. Как на пръв поглед чужденците там приличат на истински футболисти - и подаванията им подавания, и ударите им удари, и физиономиите им едни такива нахакани. А тези в Левски все едно си им изял компота с вилица - гледат смутено, събрали веждите, намръщили се и нямат смелост да питат има ли още.

На "Герена" се отчаяха от посредствения Бабатунде

Митов и Борето отчаяни от представянето на нигериеца