"Сините" почетоха 35 години от смъртта на Гунди и Котков
30.06.2006 14:31:05
Източник: Антон Узунов
На панахидата, която се състоя до вечния дом на незабравимите спортисти в Централните софийски гробища, присъстваха Величка Маркова, съпруга на Гунди, председателят на Управителния съвет на ПФК Левски Георги Марков, изпълнителният директор на клуба Константин Баждеков, шефът на национален клуб "Гунди" Иван Вуцов, както и десетки приятели, съотборници и почитатели на трагично загиналите "сини" любимци.
По-късно цветя и венци бяха поднесени на Витиня, където Гунди и Котков намериха смъртта си в чудовищна автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.
Levski 1914
на 30.06.2006 в 16:55:55 #13Kikaha 30.06.2006 16:53 абе според мен личността на Гунди е силно идиализирана,заради ранната му кончина Със сигурност има и такова нещо ,но пълното му отричане поради незнание е омраза към Левски е адски тъпо.
MАЙОPА|цска|
на 30.06.2006 в 16:53:17 #12България е нашата родина, Апостола е нашият баща, Георги Аспарухов е стадионът, а ЛЕВСКИ Е В НАШИТЕ СЪРЦА!!! ВЕРНИ ДО ГРОБ!!! САМО ЛЕВСКИ!!!
Levski 1914
на 30.06.2006 в 16:51:48 #11Те и от Фифа ли са толкова добродушни,че са сложили Гунди преди кюрда /мама му ..../в класацията за най-великите футболисти на 20 век....
blue violence
на 30.06.2006 в 16:47:11 #10До MАЙОРА|цска|, БАТКОФ, Бeкон и всички други знайни и незнайни недоучили и комплексирани злобарчета-чорбарчета: Дано един ден да струвате 35 г от края / разпадането / на любимия ви клуб!Да даде Господ скоро и вие да потропате на Петрови Врата!Смърт на чорбата-враг на земята , унищожила футбола у нас!
Levski 1914
на 30.06.2006 в 16:45:30 #9ЗНАМ ,ЧЕ Е ДОСТА ДЪЛГО ,НО АКО НЕ СТЕ ЧАК ТОЛКОВА ОБСЕБЕНИ ОТ ОМРАЗА СРЕЩУ ЛЕВСКИ МОЖЕ ДЕ ГО ПРАЧЕТЕТЕ....ТОВА НЕ Е ПИСАНО ОТ БЪЛГАРИ ,ЧЕ ДА КАЖЕТЕ ,ЧЕ Е ПРИСТРАСТЕН Мiti a meta Georgi Asparukhov -------------------------------------------------------------------- Percentuali bulgar Мауро Корно, сп. “Гуерин Спортиво” За българския народ той е икона, при това не само футболна.Защото Георги Аспарухов беше прекрасен централен нападател,красив мъж,почтен на терена и извън него, но и защото почина твърде млад.Гунди,както го наричат всички, се ражда в София на 4 май 1943г. и на 17г. дебютира с фланелката на “ЛЕВСКИ”, отборът, който завинаги е обречен да си оспорва първото място с градския и държавен съперник цска.Не е необходимо много време,за да се разбере, Аспарухов притежава нещо повече от останалите.Тоав е причината два дни след 19-ия си рожден ден да запише първото си участие в националния отбор, а малко по-късно да играе на мондиала в Чили.Военната служба го запокитва в Пловдив и с екипа на “Ботев” се превръща в машина за голове,отличавайки се с играта си във въздуха,добрата си техника и способноста сам да организира атаки и да ги завършва.Връща се в “ЛЕВСКИ” и през 64/65г. печели първото си скудето,голмайсторския приз с 27 попадения и признанието “Спортист на годината” на България.В родината вече е идол, но международната слава идва,когато “сините” от София през ноември 1965 г. се изправят срещу “Бенфика” на Еузебио в 1/8-финалите за КЕШ.Аспарухов вкарва гола у дома и още два в Лисабон,след което “орлите” веднага му предлагат умопомрачителна заплата ,за да заиграе при тях.Той обаче, главно защото по това време да напуснеш България е непосилна задача заради комунистическия режим но и защото обожава “ЛЕВСКИ”(“Тук съм роден и тук искам да умра” когато го изрича едва ли подозира, че това е ужасяващо прозрение),отказва на “Бенфика”. Същата година е класиран на 8-мо място за “Златната топка” на Европа и все така е наказание за вратарите .В Болоня бележи невероятен гол на Албертози в приятелски мач преди световното в Англия, където Гунди, вече автор на решителните две попадения срещу Белгия в плейофа за финалите във Флоренция, се разписва и срещу Унгария.Головия водопад продължава и в родината му(150 попадения в 244 срещи е пълният му баланс) където всички го обожават:понася с феърплей ритниците на съперниците, не е дребнав за заплати и премии, винаги е отворен за контакт с феновете ,отделя време за благотворителност и най-важното – демонстрира характер опитите на политици да го превърнат в говорител и жива реклама на местната идеология.Говори само на терена с крака и глава. През септември 1967г. неговия “ЛЕВСКИ” среща “Милан” в турнира за КНК и Нерео Роко изпраща помощника си Чезере Малдини да го наблюдава.”За него шефът се беше излъгал много “ , спомня си Чезере Малдини .”Освен, че беше расов голмайстор.Аспарухов можеше да участва пълноценно в организацията на играта и се движеше много интелигентно по терена”,разкрива впечатленията си бившия национален селекционер на Италия.Джовани Лодети, играл на мача в Милано, а също и в София, се въодушевява при спомена за Гунди:”Българинът не беше просто добър,беше страшно добър!Роко го харесваше защото му напомняше на Сормани ,днес го припознавам(Гунди) в много от нещата които прави Лука Тони.”1968 е годината на европейското първенство и “адзурите” се изправят срещу България на 1/4 финалите.Първия мач в София завършва 3:2 за домакините, а Аспарухов е съборен от Берселино за дузпа,реализирана от Никола Котков. Реваншът е Неапол, въпреки че е спечелен с 2:0, не е формалност за Италия.Вкарват Прати и Доменгини, но всички са благодарни на Дино Дзоф, който в дебютния си мач сътворява половин чудо,спасявайки наглед невъзможен удар на Гунди “Беше добър както с краката така и във въздуха,а на всичко отгоре имаше и страхотна физика” спомня си легендарния вратар.Балканският ас не успява пробие “супер Дино”, но цяла Европа заговаря за него отново през декември същата година когато на “Уембли” вкарва първия гол в историята на България срещу Англия.През 1970 г. играе на световните финали в Мексико, но не е топформа и не блести.Приключва без сътресение следващия сезон и на 30 юни 1971 г. потегля в един автомобил заедно с Котков към Враца, градче на стотина километра от София,където е организиран демонстративен мач в чест на месния отбор.Съдбата обаче му устройва засада:колата се удря в камион,избухва в пламъци и за двамата няма спасение.В деня на погребението на Георги желаещите да му отдадът последна почит в София са над 300 хил. Да запази спомена за Гунди жив и до днес се погрижи и ФИФА, която му отреди 40 място в класацията за най-силните футболисти в света през ХХ век.Легендарния нападател бе избранза № 1 за всички времена в България, побеждавайки в надпреварата Х.Стоичков .”Левски” е кръстил стадиона си на него.Чест запазена само за онези,които наистина са оставили следа в историята.Като Георги Аспарухов! ! ! Препечатка от0 "24 часа" преписана скромно от мен. Само ЛЕВСКИ ! ! !
MАЙОPА|цска|
на 30.06.2006 в 16:43:56 #8Въобще не ми четете глупостите. Аз съм една проста турска свиня.
Levski 1914
на 30.06.2006 в 16:36:26 #7Сандро МАЦОЛА „Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках. Защо такава участ за един голям футболист. Цяла нощ не можах да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу Белгия. Оттогава го залюбих. Вечен поклон." Джани РИВЕРА „Много го обичах, много ми допадаше. На срещата в София България – Италия, без да исках, го ритнах... Дано ми е простил..." ЕУЗЕБИО „Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата „Бенфика"—„Левски'* той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият. Горчиво скърбя за него." АЛБЕРТ „Малцина са тези футболисти, които умеят да създадат наслада, истинска наслада на зрителя. Аспарухов беше от малцината в света истински футболист-артист. Затова всички скърбим за него." Жан-Клод КИЛИ „Разбрах, че Аспарухов няма да играе в Норвегия и се отказах да гледам срещата. Аз съм поклонник на големия красив футбол. Вашият Гунди беше рядък талант - футболно дарование. Залюбих го в Италия на мача с Белгия. Жалко, че така бързо си отиде." Герд МЮЛЕР „Сега вече съжалявам, че не можах да играя отдясно в отбора на света. Аспарухов имаше свои любимци в Германия. За него се пише много често в спортните колони на нашите вестници. Голямо нещастие за българския футбол. Загубата на Гунди е несравнимо голяма." Вижте какво казват велики футболисти играли с него.Как може неприязъмта ви към Левски да се пренася върху човек ,чийто съвременици са ревали по улиците на София/сещате се как се е харесало на власта тази явна любов към човек ,а не към партията чрез манифестация.....не защото е левскар/Жал ми е за вас.То тази злоба..... И друго.Вижте как отговаря на един въпрос на журналити и го сравнете със всичко чуто от вашия любим стоичков - Оценката ви за световното първенство в Англия? - Знам колко горчивина причинихме на нашите сънародници. И то в оня мач, на който най-много разчитахме - срещу Португалия. Няма оправдание за нас. Картината на терена бе отчайваща. Голямото ни оръжие - волята, се беше изпарила от нас. И тук за сетен път се появи една наша основна слабост - неравномерната и непостоянна игра. След извоювания престиж срещу Бразилия ние заличихме хубавите впечатления. Ето задача за бъдещето - тези, които ще обличат националната фланелка, винаги в готовност. Имаме един хубав пример - Александър Шаламанов. Той даде всичко, на каквото е способен, а в някои моменти надмина себе си.
ALFA
на 30.06.2006 в 15:44:48 #6Иначе лека им пръст на момчетата... и винаги ще ги помнят не само левскарите !
MАЙОPА|цска|
на 30.06.2006 в 15:44:41 #5БАТКОФ http://ibox.bg/forum/img/violent-smiley-026.gif
ALFA
на 30.06.2006 в 15:43:45 #4Щом с Алфа Ромео са се претрепали....... кой го е учил да кара тоя бе АЛООООО ? За тия дето ще почнат да лаят - в тия години Алфа Ромео са били на върха и по-голямо име от Ферари дори !
Yovov
на 30.06.2006 в 15:18:25 #3Завинаги живи за нас. Лека им пръст
БАТКОФ
на 30.06.2006 в 14:42:56 #2Вечна му памет на Котков
БАТКОФ
на 30.06.2006 в 14:42:09 #1