* Вили пази до днес синьо-белия шал, изплетен от баба му
* Има един мач за „А" тима на Левски - срещу...Байерн
* Като войник е пратен в...школата на ЦСКА
* В Австрия се прочува, след като наплюва съдия

Велислав Вуцов е новият треньор на Левски. За ексцентричния наставник е написано какво ли не, затова „Топспорт" ще се опита да го представи от малко по-различен ъгъл, позовавайки се на факти, които не са публикувани досега.

Велислав е син на Иван Вуцов. Това го знаят всички. Има брат Руслан. Това също го знаят всички. Както и че е роден на 19 юли 1967 година в София. Сега идва ред за по-малко известните детайли.

„Синята" любов

Вили завършва спортното училище на Левски. Преминава през всички възрастови формации на „синята" детско-юношеска школа. Играе като офанзивен халф. Печели няколко титли и отличия, стига до юношеския национален отбор, където е редом до Красимир Балъков, Емил Костадинов, Илиян Киряков и други. Има един мач с фланелката на представителния тим на Левски.

През 1984 година са тържествата по случай 70-годишнината от създаването на „сините". Организиран е приятелски мач с германския колос Байерн, а тогавашният наставник на Левски Васил Методиев-Шпайдела, пуска юношата Велислав Вуцов в игра.

Вили е пленен от „синята идея" още от малък. Любовта му към тима е генетична заради баща му Иван, който е легенда на клуба и като футболист, и като треньор. Малкият Велислав гледа на живо големите мачове срещу Аякс (когато Левски печели след дузпи) и Барселона (5:4), когато на треньорската скамейка е Вуцов-старши. Още ненавършил 9 години, той става част от агитката.

Баба му Величка, на която е кръстен, му изплита синьо-бяло шалче. Вили го слага на врата си и не се разделя с него по време на мачовете. Пази го и до днес. Често бяга от училище, за да е в сектор „Б". Научава всички песни и ги пее с пълно гърло. През есента на 1976 година Левски за първи път обръща ЦСКА от 0:2 до 3:2.

Велислав е обезумял от радост, а после три дни не може да говори, тъй като губи гласа си от постоянните викове. След всяка победа във вечното дерби Вили е на седмото небе. Колкото обича Левски, толкова мрази ЦСКА. Види ли някъде по улиците името на „червения" отбор, отива и го заплюва. Или пък просто го задрасква.

Никога не е подкрепял „армейците" на международната сцена. „Защо да съм за тия? Да не би феновете на Селтик да викат за Рейнджърс в Европа?", обича да казва в тези години Велислав Вуцов.

Освен на Левски Вили се прекланя на още един отбор - Манчестър Юнайтед. За него „червените дяволи" са №1 не само на Острова и Европа, но и в света.

Като футболист и треньор

След като влиза в казармата, Вили е пратен в...спортната школа на ЦСКА. Новината го попарва. Проблемът обаче бързо е разрешен - Вуцов е прехвърлен в Сливен, където треньор е Людмил Горанов, а на вратата е бившият страж на Левски и бъдещ президент на „сините" Томас Лафчис.

В Сливен не му върви. На един мач чупят крака му и пропуска голяма част от сезона. След уволнението на Горанов Вили е приютен от баща си Иван в Спартак (Плевен). После е за кратко във „В" група с екипа на Тетевен.

След уволнението си играе последователно в Локомотив (Пд), Славия, Янтра (под ръководството на Димитър Алексиев влиза в „А" група), Спартак (Варна), Академик (Сф), Черно море, Автотрейд (Аксаково), испанския Авиля и австрийския Санкт Пьолтен.

Когато отива в Авиля, тимът е на последно място в Сегунда дивисион. Вили изиграва 15 мача във втория испански ешелон. Бележи гол във вратата на „Б" отбора на Барселона, в чиито редици са холандците Роби Вичге и Жорди Кройф - синът на легендарния Йохан Кройф.

Престоят му в австрийския Санкт Пьолтен е кратък. Вили отива там през есента на 1995 година, но още във втория си мач получава червен картон, след като наплюва съдията. Наказват го за 8 срещи, което автоматично прекратява договора му с клуба.
В края на кариерата си е играещ помощник-треньор на Спартак (Варна), след което става наставник на „соколите".

После последователно води Черно море, Спартак (Пл), един месец е в Янтра, сетне отново поема Черно море, Марек и Калиакра (Каварна). Като треньор на „моряците" побеждава ЦСКА. И то насред Борисовата градина. Успехът с 2:1 е изкован на 12 април 2003 година - навръх рождения ден на Стойчо Младенов.

Вили е завършил НСА специалност „футбол", притежава лиценз Про. Повече от 10 години живее във Варна. Семеен е. Със съпругата си Светлана имат три момчета - Иван, Петър и Светослав.

Два пъти бе близо до „Герена"

През 2005 година Вуцов почти бе станал треньор на Левски. Всичко зависеше от крайния изход на двубоя с Оксер. При положение че „сините" бяха загубили, Вили щеше да смени Станимир Стоилов. Милан Коприваров обаче вкара гола, с който започна европоходът на Мъри.

През миналото лято Вуцов пак бе на крачка от голямата си мечта - да стане един ден треньор на Левски. След двете поражение от Тампере с по 0:1 Стоилов аха да бъде заменен от Вили. В крайна сметка блянът на Вили се сбъдна при третия опит.
Той е семеен приятел с мениджъра Петьо Заберски, който е в изключително изострени отношения с Наско Сираков.

Вуцов държи много и на своите помощници Кирил Вангелов и Тони Здравков, които са му и приятели. Велислав е кум на Вангелов и кръстник на детето му. С Тони се имат покрай бащите им - Иван Вуцов и Иван Здравков. И нищо чудно те да станат част от екипа му на „Герена".

Повече от ясно е, че на Вили няма да му бъде лесно, тъй като Станимир Стоилов (с когото са набори) вдигна доста високо летвата. Но Велислав винаги е твърдял, че най-много обича големите предизвикателства.

Още повече че сега ще може да ги преследва на своя любим стадион. Често в тесен приятелски кръг заявява: „Аз съм син не само на Иван Вуцов, но и на синята идея!"