Андрей Аспарухов, синът на легендарния нападател на "сините" Георги Аспарухов, се завърна на "Герена". Андрей, който живее в Бостън, използва момента, когато бе в София, да намине към "Герена", да се види със стари приятели и бивши колеги и да стъпи отново на терена на стадиона, който носи името на баща му. Видимо развълнуван, той бе любезен да сподели своите впечатления относно любимия му отбор, живота в САЩ и незабравимите мигове от мачовете на "сините".
Андрей, добре дошъл на "Герена". Как се чувстваш?
- Добре заварили. Как да се чувствам? Това е моят втори дом. Тук израснах, тук мина една съзнателна част от живота ми. "Герена" завинаги си остава основна част от моето битие.
Как е в Бостън, с какво се занимаваш?
- Всичко е наред, занимавам се с млади футболисти.
Спомняш ли си първия мач за "сините"?
- Беше една контрола през 1983 г., а треньор ни беше Васил Методиев. Бях само седемнадесетгодишен.
А сега сектор "А" е в ремонт...
- Да, ако кажа, че не ми стана приятно, гледайки как се срутва секторът, ще излъжа. Но като виждам сега какво се случва, си мисля, че решението е било правилно. Прави се нещо ново, което ще бъде хубаво за публиката на Левски, а тя заслужава най-доброто. Все пак, въпреки че празнуваме 100 години Левски, не трябва да бъдем със стогодишен стадион.
Ти не успя да присъстваш на юбилея, но имаше възможност в интернет да наблюдаваш самото тържество..
- За съжаление не можах да бъда на стадиона, но гледах всичко. Беше невероятно, настръхвах от вълнение, сълзите напираха. Представях си, че съм там, с феновете. Такова нещо се случва веднъж в живота. Това, което видях, ме порази, сините фенове винаги са били сериозен фактор в живота на клуба. Те сътвориха нещо невиждано у нас, нещо, което ще се помни винаги.
Ти живееш далеч от България, но следиш изявите на футболистите в синьо. Какво мислиш за това, което се случва в Левски в последните няколко сезона?
- Резултатите не са добри за съжаление. Левски е клуб, който е свикнал да побеждава, загубите са били по 2-3 на година. Не си спомням подобно нещо, все си мисля, че не може да стане по-зле. Това, което смятам обаче, е, че трябва време, да се направи проект и да се работи по него. Всичките тези чести промени, за да се закърпи временно положението, няма да ни помогнат.
Нека насочим вниманието към баща ти. За него се знае толкова много, може би всичко. Но вероятно ти можеш да добавиш неща, които пък мнозина не знаят.
- Да, наистина баща ми е много популярен, хората са запознати с подробности с живота му, знаят за него много. Смятам, че едно от най-важните неща бе неговото отношение към Левски, към този стадион. Той бе част от него. Хората винаги асоциират нашия клуб с неговото име. И наистина Левски бе част от него, една много важна част. Да, знаем за отказа му да напусне Левски и заиграе в Милан. Днес колко хора ще направят подобно нещо? Този и много други факти го издигнаха в очите на хората и те до ден днешен го уважават заради отношението му към синия клуб.
По твоето време в Левски играеха изключителни футболисти. Какво ще разкажеш за онзи романтичен период?
- Когато бях дете, в тима се подвизаваха Ивков, Аладжов, Панов, Емо Спасов, все изключителни играчи. После от моето поколение бяха може би едни от най-силните футболисти въобще, които някога е имал синият клуб - Гиби, Наско, Боби, Емо Велев, към тях трябва да прибавим Мишо Вълчев, Руси Гочев... Изключителни личности!
Кой мач е останал в твоето съзнание?
- Първият ми мач беше срещу ЦСКА. Как да го забравиш? Току-що ни бяха сменили имената. Бихме с 2:1 и беше много приятно. Аз влезнах в последните десетина минути и въобще не знаех къде съм и какво се случва. Незабравими са и първите двубои с Щутгарт, с Уотфорд. Бях само на 18, а бях част от първия отбор на Левски. На най-големия тим в България. Още един мач нахлува в съзнанието ми, мачът с Барселона, победихме с 5:4, а аз бях едно от децата, които гонехме топките на стадиона. Естествено, въпреки че вече живеех в Америка, гледах с интерес и наслада европохода ни в турнира за Купата на УЕФА и участието ни в Шампионската лига.
Кога ли ще се върнат тези моменти?
- Е, нека първо завършим сектор "А", нека това да е стартът на новия Левски. Той ще вдигне самочувствието на публиката, на играчите, това може да бъде едно ново начало за всички нас, които обичаме Левски.
Какви са твоите футболни предпочитания извън голямата синя любов?
- Харесвам италианския футбол, в същото време Манчестър Юнайтед е любимия ми отбор от малък, докато в големия спор - Барса-Реал винаги съм за кралете от Мадрид.
Какво е твоето пожелание към всички левскари?
- Да обичат и подкрепят отбора винаги - и в трудни, и в добри моменти. Така, както те умеят. Показаха го за пореден път по време на юбилея. Ще го покажат отново, защото за тях думите "... сърце, душа, за Левски София..." имат много специално значение. Само Левски!
stra6nia
на 13.08.2014 в 11:45:47 #3като се има в педвид че е с година и половина по малък от гунди а до 1971 год тои става четири пъти голмаистор на страната Фактитие говорят дами и господа кои отбор е номенклатурния комунистическия Колкото и да е болно то е учебино и учевадно и когато фактите говорет и говедата мълчат
stra6nia
на 13.08.2014 в 11:40:20 #2Би ли бил реалист точно ти ето ти статистика и сам си обясни ПЕТЪР ЖЕКОВ Изображение [url] Така нареченият “футболист на века” Г.Аспарухов при най-доброто си класиране в анкетата за футболист на годината в Европа беше включен в листата на … един чужд журналист (от вестник “Лидерът”, 14.05.2001, автор В.Василев) “Невероятният голмайсторски талант на Петър Жеков създаде много проблеми на онези, които изграждаха “мита Аспарухов”. Що се отнася до головете на Жеков в българското първенство – 253, то едва ли някой ще може да подобри това постижение. Всъщност противопоставянето на Аспарухов на Жеков или на Якимов бее плод по-скоро на желанието на някои хора “тяхното момче” да бъде “отгоре” с цената на всичко.След като головете не свършиха работа, за да се поддържа “легендата” Гунди започнаха да ни обясняват какъв невероятен престиж имал той в чужбина. Така наред с честите напомняния, че Аспарухов е бил в десетката на Франс футбол през 1965 г. се забравяха имената на Петър Жеков и Иван Колев, класирани там съответно през 1969 г. и 1957 г. Истината е, че най-доброто класиране на Гунди в престижната анкета беше през 1965 г., когато той раздели 8-10 място с Воронин и Мацола. Тогав Аспарухов получи 9 точки. Пет от тях бяха благодарение на първото място, което му даде българския участник в анкетата, а четири получи за втората позиция в лисатта на един португалски журналист. През 1969 г. Петър Жеков спечели 14 т. и зае девето място в същата анкета. Жеков беше включен в листите на Ж.Милчев – втори /4 точки/, Л.Филатов /СССР/ - също втори, а В.Салинер /Испания/ и В.Либерт /Швеция/ го поставиха на трето място. Жеков е участвал и в други класации на Франс Футбол. През 1978 г. по случай десетгодишнината на турнира за златната обувка /трофей, който бате Петьо спечели през 1969 г./ беше направено класиране за най-добрите европейски стрелци през този период. То беше такова: 1.Г.Мюлер – 13 т. 2.Еузебио – 10 т. 3.П.Жеков – 10 Спечелените от Жеков отличия са изключително много – той е шест пъти голмайстор на България, капитан на олимпийския отбор, който през 1968 г. спечели сребърни медали в Мексико, шампион на България с ЦСКА… Но със сигурност и той, и българския футбол щяха да имат още успехи, ако не беше кампанията за омаловажаване на постигнатото от Жеков, за да може да бъде създаден “митът” за Аспарухов. Факт е, че най-големият успех на българския национален отбор през 69-те години дойде тогава, когато Гунди беше контузен и Жеков можа да играе в половината от мачовете на националите за европейско първенство.Голът, който той отбеляза за победата срещу Италия с 3:2 беше исторически - за първи път от седем години Италия получаваше три гола. В изключително важния сблъсък в Стокхолм, България се наложи с 2:0. Жеков не само отбеляза единия гол, но стана и съавтор на другия, който беше реализиран от Дерменджиев. След едно виртуозно двойно подаване, при което Жеков върна топката на Чико с външен фалц шведите бяха поставени в мат и дори тяхната публика дълго аплодира майсторството на Жеков и Дерменджиев. Още много може да се говори за Жеков – една от големите легенди на ЦСКА. Например, как при една контрола в Гърция, срещу отбора на Янина, ръководството на червения отбор реши да не включва Жеката в състава, с оглед на лошия терен и здравословните проблеми, които имаше нашият голмайстор през зимата на 1974 г. Тогава гръцката публика поиска да види Жеков и започна да скандира името му. След като скандиранията не умилостивиха “червените” шефове, гръцките запалянковци събраха огромен куп пари в един чаршаф и го предложиха на българите. Въпреки това Жеков не влезе в игра. Това беше пример, че за ЦСКА футболните стойности трябва да имат предимство пред финансовите изгоди.” Шампион през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г., носител на купата през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Има 333 мача и 253 гола (абсолютен рекорд) в “А” група. Голмайстор през 1967 г. - 21 гола, 1968 - 31, 1969 - 36, 1970 - 31, 1972 - 27, 1973 - 29. Носител на “Златната обувка” през 1969 г., както и на “Бронзовата обувка” през 1970 и 1973 г. Най-добрият български голмайстор за всички времена. нормално ли е когато се виждат тези факти да се избере друг футболист за играч на века ,промиването на мозъци от сините журналисти продължаващо и до днес и не дава реалната оценка за добрите футболисти в България, Аватар архив Мнения: 22Регистриран на: 13 Дек 2008 18:21
partenkov
на 13.08.2014 в 09:27:24 #1занимавам се с млади футболисти. ...................