Син ОберБуш срещу червено безсилие

Още през декември, когато стана ясно, че Левски и ЦСКА ще играят цели 5 пъти през пролетта ми беше напълно ясно, че пълна доминация от рода на пет победи в този сблъсък няма да има. Колкото и по-силни към момента да са ЦСКА, просто исторически няма да е достоверно да се стигне до пълна хегемония. И очакваното се случи.

След щастливата "дъждовна" победа на ЦСКА за първенство, сините взеха сладък реванш в първия двубой за купата. Сладък защото го постигнаха с убедителното 2:0, което ги изпраща доста близо до финал за купата. Безспорният факт е, че Левски за пръв от много години надигра ЦСКА. Стори го с едно много ефикасно оръжие "ОберБуш", което почти самостоятелно наказа ЦСКА и до голяма степен ги вкара в последващо пълно безсилие. Трябваше дълго да чакаме, за да разберем защо Габриел Обертан стигна до Премиершип и известно време създаваше в Англия впечатление, че е в състояние да направи име като Жинола или дори Кантона. Много неща го различават от споменатите великани и затова сега е в Левски. Но малкото сходства пък си проличаха в пълна сила точно в този мач. Трите му паса, слагам в списъка и този за гредата, бяха на световно ниво. Остави на Буш само привилегията да ги превърне в голове. Не може да се подцени обаче и голмайстора в мача. И в неговия случай си припомнихме какво вършеше с червената фланелка преди 4 години.

Източник: Официален сайт на Левски

Оръжието ОберБуш спечели мача за Левски, не без и съдействието на пълното в този мач червено безсилие. Дължащо се най-вече на отсъстващите Каранга, Десподов, Манолев, Жеферсон. Което не е извинение, защото на терена бяха Пинто, Тиаго, Бланко и Енрике, но живец имаше само в играта на последния. Поне аз съм на мнение, че Рафаел Енрике е скритият диамант в селекцията на червените и е футболист от много висока класа. Нещо, което не може да се твърди за Пинто например, който в този мач показа защо е в София, а не в Лисабон.

Дисципът не пожали Левски и ЦСКА

"Сините" ще трябва да покрият щетите на стадиона

Твърде елементарно и фенско е да се обяснява загубата с индивидуални разочарования. Истината е, че ЦСКА дълго време бе в спирала само нагоре като игрови растеж, а сега попадна в центробежните сили на застоя. Това е естествен футболен процес, който трябва да се преодолее най-вече с търпение. Такова демонстрира в пълна степен Стамен Белчев. На треньора му е пределно ясно, че през пролетта тима е в явна игрова криза, макар и да имаше някои проблясъци. ЦСКА боледува от пролетен грип, няма нищо фатално, нещата ще бъдат преодолени. Но цената ще е твърде висока. Шансовете за титла са не повече от 5 процента, сега вече и купата отиде на не повече от 25 процента. Така на хоризонта се очертава минорен завършек след мажорно начало.

Но в този мач имаше голям победител и той заслужава огромни комплименти. Изправен до стената "заспалия син гигант" се възроди от пепелта. 2:0 срещу ЦСКА звучи като моцартова соната за ушите на синия фен. След толкова много разочарования, обиди и мъки най-после просветна светъл лъч. Точно този Левски на унищожения от критики Делио Роси, който в последно време носеше само конфузии спечели не само важна победа, но и игра по един приличен начин. ОберБуш свърши голямото дело, но Нашименто, Паулиньо, Тиам също се постараха много този път да не провалят синята чета. Точно те са с най-голяма заслуга отзад да няма много работа и традиционната синя дантела да не пропусне дежурно попадение. Шансовете на ЦСКА не бяха никак много, всъщност само един огромен проигран от най-добрия в червено Рафаел Енрике.

Източник: LAP.bg

Две големи дербита минаха, остават още три. Тук е време за тирадата. Забелязахте ли колко е приятно да се провежда мач пред много публика. Забелязахте ли как нямаше нужда от клетки, затвори, окопи, колове и всякакви съоръжения поставени да дразнят или плашат феновете. Колко е приятно, когато от едната страната има многохилядна червена публика, а от другата също толкова на брой синя. И то в края на работния ден. И след като и двата отбора влизат в дербито след загуби. И как като падне гол не се радват само три официални лица на заплата, а виждаме цяло море от щастливи физиономии. Ето затова от години пиша, че Левски и ЦСКА трябва да се върнат на изконните си позиции. Първи и втори, както дойде през годините. Това са отборите на България, които са имали, имат и винаги ще имат най-много привърженици. Това не може да се промени и със сто влизания в Шампионска лига и хиляди подвизи срещу еврограндовете. Фактът, че много хора обичат Левски и също толкова много страстно подкрепят ЦСКА е същественото нещо, а не кой за кой пореден път е на първото място в класирането. И не случайно независимо от второто място на червените и четвъртото на сините привържениците им отиват на стадиона за големия мач. Защото са го правили бащите им и дядовците им. Правят го и те без значение какво е нивото на изпълнителите на терена. Пълнят стадиона защото само в този вечен сблъсък могат да получат максималното удоволствие. Или най-голямото разочарование, но това е другата страна на монетата.

Дъщерята на Давид Яблонски пее с агитката на Левски в дербито с ЦСКА (ВИДЕО)

Чехът получи сериозна подкрепа по време на сблъсъка с "червените"

Вчера радостта бе в синьо и половин България заспа щастлива. Следващият път вероятно кръговрата ще се завърти отново. Но и в двата случая играта ще е направила стотици хиляди щастливи. Докато при други обстоятелства играта прави щастливи само една дузина хора. И това трябва най-накрая да се разбере.