Не беше лек животът на Шакиб Бензукан, откакто дойде на Герена преди година и половина. Мароканецът минаваше за трансферно попадение, с чиято помощ Левски отново да играe в Шампионската лига. За нещастие Бензукан се контузи малко след като дойде при сините. Оттогава лошата съдба преследва бившия олимпийски национал на Мароко. За година и половина Шакиб претърпя четири контузии, оперираха го два пъти. Последната интервенция беше в Мюнхен през миналото лято. За да се възстанови напълно, ръководството на Левски реши да не картотекира Бензукан за есенното първенство. В сряда за първи път от много време защитникът започна подготовка наравно със съотборниците си. Пред "7 дни спорт" футболистът разкри как се е чувствал по време на дългото решение и какво очаква от новия сезон.

Шакиб, здрав ли сте вече?
- Да, най-накрая. Тренирам наравно с останалите футболисти от отбора. Ако всичко е наред, заминавам на лагер в неделя, където ще проведем основната част от физическата подготовка.

- Сигурно сте доволен, че отново тренирате наравно с другите?
- Да, много съм щастлив, разбирате защо. Отдавна не съм бил с отбора, дори и само да тичаме заедно. Знаете, че от една година и половина не съм играл. Претърпях четири контузии през това време. Също така претърпях операции, но вече съм добре.

- На какво се дължат всичките травми, които преживяхте?
- Не знам как стана всичко това. Може би заради пренатоварване. Преди да дойда в Левски, две години не бях спирал да играя. В този период така се случиха нещата, че нямаше никаква почивка за мен. Имах непрекъснато мачове с националния отбор и с клубния. След това започнах подготовка с Левски. Последваха мачовете с Тампере от Шампионската лига, после първенството. Така дойде първата контузия. След последната операция вече се чувствам добре. Дано нямам повече проблеми.

- Обвинявате ли някого за проблемите си?
- Не, никой. Аз съм си виновен за всичко. Реших, че мога да издържа без почивка повече, отколкото съм в състояние. Контузията дойде от много игра. После мускулът не успя да почине достатъчно и така дойде скъсването.

- Правите ли някакви специални упражнения за възстановяване?
- Да, разбира се. Точно сега започвам една програма, която ми я даде лекарят от Германия. Работя по нея, чувствам се добре.

- Вашата контузия е голям малшанс. Разчитахте ли на някакви ритуали за по-бързо оздравяване?
- Не, не съм правил такива неща. Разчитах само на Аллах да реши кога ще се оправя.

- Тежко ли ви беше да гледате как другите тренират и играят отстрани?
- Определено ми бе много гадно да гледам как другите играят а аз не мога. Знам, че контузиите са част от футбола, но от това не ми ставаше по-леко.

- Дългите контузии съсипват психиката на много футболисти. Как издържахте?
- Не един път съм си мислел да се откажа от футбола и да се прибера в Мароко. Но вече няма смисъл, трябва да играя. Радвам се, че останах в Левски.

- Кой ви подкрепяше най-много?
- Всички помагаха. Много благодаря на хората в Левски, че не се отказаха от мен. Благодарение на тях отново мога да играя футбол.

- Ще ви е страх ли да не се контузите, когато отново започнете да играете?
- Имам страх да няма ново разкъсване. По време на подготовката трябва да внимавам повече и постепенно ще ми мине.

- Ще ви картотекират ли през пролетта?
- Доколкото знам, да.

- Как виждате конкуренцията в отбора?
- Футболистите в защита са добри. Ще ми е трудно да се преборя за титулярно място. Надявам се, че ще успея.

- Ще стане ли Левски шампион?
- Всички в отбора се надяваме. На първо място сме. Конкуренцията в първенството не е лека. Но вярвам, че ще спечелим първенството и пак да се пробваме в евротурнирите.

- Чувате ли се с Юсуф Рабех?
- Да. Чух се с него, преди да се върна в България. Той има някакъв проблем и затова още е в Мароко.

- Година и половина сте в България. Харесва ли ви животът тук?
- Свикнах вече. Има и хубави неща, и лоши. Навсякъде е така. В интерес на истината аз не излизам много. Един път в седмицата на ресторант или на дискотека.

- Как намирате жените?
- Хубави са, има много. Но не трябва да мисля за това сега. Като футболист имам да работя 10-11 години. После ще мисля за жени.

- Имате ли си приятелка тук?
- Да. Българка е, живее в София.

- Какво очаквате от новата година?
- Здраве, най-вече, без да звучи като клише. Естествено, успехи с Левски. Надявам се най-накрая да стана шампион със сините. Нормално е, ако започна да играя редовно за Левски, да се върна и в националния отбор.

- Как прекарахте празниците?
- Бях си у дома, в Мароко. Чух се с приятелите в Левски. Искаше ми се да остана, но трябваше да уважа фамилията.