"Здравей". С изненадващ поздрав на български и почти без акцент ме посреща от другата страна на телефона новото попълнение на Левски Шахиб Бензукан. Той е на лагер-сбора със "сините" в Правец. С него имаме да си говорим за много неща. Разговорът тече на френски език точно по арабски - бавно и с доста подробности. Като стандартно начало се започна с "Роден съм на 7 август 1986 година в Маракеш. Висок съм 1,83 см и тежа 73 кг."

- Шахиб, освен "здравей", какво друго си научил на български?
- (започва да изрежда) Ами..."как си", "горе-долу","подай топката". Разбира се и "добър ден".

- Сигурно са те научили и на някои мръсни думи?
- (избухва в смях) Е, хайде сега. Не са за пред вестниците. Достатъчно ще е, че трябва да се въздържам на терена, за да не получавам жълти или червени картони.

- Разбра ли какво е шопска салата вече и българско кисело мляко?
- Сигурно съм ги ял, ама още не знам имената на салатите и ястията.

- Знаеш, ли че в София има марокански ресторант и кускусът е много сполучлив?
- Така ли?! Ще разбера къде се намира и ще го опитам, за да видя колко е истински.

- Кажи сега как се стигна до договора ти с Левски?
- Казаха ми, че за първи път съм бил наблюдаван на мач на младежките национални отбори между Мароко и Холандия. Но нали знаеш, че в такива моменти изобщо не забелязваш кой те гледа. После разбираш.

- Какво беше първото нещо, което поиска да разбереш за бъдещия си отбор?
- Знаех разбира се къде се намира България. Че София е столицата. Но исках повече подробности за Левски. След като разбрах, че отборът е играл успешно в турнира за Купата на УЕФА, както и в Шампионската лига, реших, че си заслужава това предизвикателство. Ще се радвам, ако в отбора пристигне и Юсуф Рабе.
Той е страхотен футболист.

- Познаваш ли сънародника си Мурад Хидиуед?
- Разбира се. Той е отличен марокански национал. Възползвах се да го попитам как е в България, какъв е шампионатът.

- Той какво ти каза?
- Че е играл първо за Литекс, а после в ЦСКА, който е съперник на Левски. Но след като ме викат при "сините", си заслужава да отида, защото това са трите най-класни отбора в България. Смятам, че не съм сбъркал. Седрик Бардон, с когото си приказваме на френски език, също ме окуражи.

- В Интернет видях какви са цветовете на бившия ти отбор от Маракеш. Нещо да кажеш?
- (усмихва се) Знам вече каква закачка си правиш с мен. Там екипът на тима беше изцяло в червено. Тук ще трябва да печеля победи срещу този цвят, защото Левски и ЦСКА са исторически съперници.

- Трябва да те попитам и за треньора ти в бившия ти тим Баду Заки?
- Да, той е световноизвестно име. Легендарен вратар на моята родина. Когато  е правил фурори на Мондиал'86 в Мексико, аз съм бил на път да се родя. Разказвал ни е за подвизите си. Биографията му е невероятна. Може да научиш много неща от него - само дори когато е близо до теб.

- Ти бил ли си някога вратар?
- Не, никога. Но ако сега почвах кариерата си, заради Заки сигурно щях да стана.

- Кои са любимите ти играчи в Мароко и в Европа?
- В Мароко - Юсеф Рабе. Той е страхотен и като съотборник, и като футболист. В чужбина съм от Реал (Мадрид) и докато там беше Роналдо, много му се възхищавах. За мен в кралския клуб направиха грешка, като махнаха малко по-рано отколкото трябваше моя кумир Фернандо Йеро.

- Случайно ли избра в Левски номер 15?
- Да. Просто ми предложиха този номер и аз го взех. Не съм фаталист и капризен по отношение на номерата. Важното е какво показваш на терена, а не с кой номер си.

- Колко братя и сестри имаш?
- Имам шестима братя и три сестри, но само аз играя футбол.

- Дори и баща ти ли не е бил футболист?
- Не, нито татко ми, нито вуйчовците и чичовците. Само аз.

- И как се пръкна само ти да играеш футбол?
- Ами като повечето деца играех на улицата. Видя ме един от треньорите на отбора Каукаб (Маракеш). Той стана и първият ми наставник. Винаги ще съм благодарен на този човек. Казва се Мохамед Мурачи. Смятам, че в днешно време, където все повече има затворени пространства, е най-добре да си изучил футбола на улицата.
Така стилът става по-естествен. Не робуваш на схеми. Разбира се в големия футбол тактиката е от съществено значение за победата. Но тя трябва да бъде придружена с непосредственост. Тъкмо заради това зрителите пълнят стадионите. Дори и на световни първенства, където зарядът е огромен, когато някой като Зидан направи страхотен финт, публиката изпада в екстаз.

- В историята на Каукаб те поставят редом до национални легенди като Кримо, който игра в Бастия, като сегашния клубен президент Тахар ел Калеж, подвизавал се в Саутхямптън и Чарлтън?
- Смущавам се само при произнасянето на тези имена. Те са велики фигури, които са докосвали тревата на нашия стадион "Ел Харти". Мога само да се уча от тях и да се развивам нагоре. Участието ми на младежкото световно първенство през 2005 година ми даде още повече самочувствие. Но сам знам, че трябва да бъде покрито.

- В свободното си време какво правиш?
- Взел съм със себе си дискове на любимите ми певци Шарги и Суад.Харесва ми да гледам тенис. Мачовете между Федерер и Надал имат винаги голям заряд. Ще се радвам да опозная София и изобщо България. А  с отбора на Левски се надявам да имаме взаимни прекрасни шампионски моменти.