3-5-2 от много отдавна е актуална схема във футбола. Имаше един период на затишие, но сега отново е на мода, особено когато един отбор трябва да обръща мача. В моя първи период в Левски отборът мачкаше с големи резултати точно с нея. Много ми беше смешно, че ме упрекваха, че тя била дефанзивна. Хем играеш само с трима защитници, хем биеш с големи резултати, обаче въпреки това била дефанзивна.
Не съм наблюдавал последните мачове на Левски, но при всички положения е добре, че Елин Топузаков търси промяна. Моментът сега е много удобен - по време на подготовка и в спокойна обстановка да опитва различни варианти. Левски беше станал доста предвидим в последните години и робуваше на една и съща стандартна схема с две крила. Сега при 3-5-2 и 4-4-2 ще има елемент на изненада за противниците. Разбира се, за да се прибегне към такива промени, един отбор трябва да има нужните изпълнители. Сигурен съм, че Топузаков добре си е направил сметката и аз мисля, че ги има тези изпълнители. За двамата нападатели при такава формация според мен е важно те да не са еднотипни. Освен един типичен таран трябва да разполагаш с един по-гъвкав, по-подвижен, по-комбинативен. И Сукуна, и Аниете са по-различни от Бабатунде Адениджи, така че тук необходимите хора ги има. Краев също винаги е вариант. При халфова линия от петима души мисля, че мястото крайно вляво е идеалната позиция за Антон Огнянов. Той е интелигентен и тактически грамотен футболист и този пост би му паснал отлично. От другата страна много полезен би бил Прохазка - 100% ангажиран в двете фази на играта футболист. Способен да отнема топката, а при атака бързо да измине разстоянието от центъра до противниковата врата. За ляв и десен външен вариант е и Нар, но поне според мен другите двама, които споменах, са по-доброто решение.
Що се отнася до тримата в отбрана не е добре всички да са централни защитници. На Веселин Минев би му било добре да е най-левият от тях. Позицията не му е чужда, а ще може и лесно да подсигурява левият халф-бек ако се е включил в атака. Въобще 3-5-2 може да свърши идеална работа, когато се играе срещу затворил се дълбоко в своята половина противник. Такива, каквито Левски често среща в българското първенство.
Като цяло това, което много пречеше на Левски в последните години и му създаваше проблеми, е нагласата, че заради името му, всички отбори ще се съобразяват с него, а не той с тях. Играчите наблягаха предимно на моментите, когато топката е в тях, а когато бе в противника, той беше оставян да играе. Това водеше до проблеми в защитен план.
Именно цялата ангажираност на отбора в двете фази на играта може да доведе до положителна промяна. Да се разбере, че когато топката се загуби, всичките 11 играчи трябва да започнат да действат във фаза защита, докато притежанието й се върне обратно в тях. И всеки да е наясно, че трябва да разпределя усилията си 50:50 между нападението и защитата. 4-4-2 също е хубава схема и добър вариант за Левски, но тя изисква огромна активност от страна на двамата крайни защитници.
Анализ на Георги Василев за "Меридиан Мач"
