Днес ще изпратим в последния му земен път Васил Методиев. Ще изпратим футболиста, който беше пример за мъжество и спортен хъс. Ще изпратим треньора, който приживе се превърна в институция в българския футбол. Ще изпратим човека, който никога не се отказа от веруюто си да е честен, да казва това което мисли, да не превива гръб пред силните на деня. Сигурно всеки съвременник на Васил Методиев тези дни ще се върне назад през годините и ще си припомни негови знакови мачове и победи като футболист и треньор. От Сандански, Благоевград, Велико Търново ,Силистра, Ямбол. От софийския квартал Свобода. На всички тези места той остави незаличима диря, незабравими спомени на запалянковците.

Странно нещо е живота. Тези, които го нарекохме Шпайдел, заради епичните му битки на терена с любимеца ни Сашо Костов, имахме щастието най-дълго да бъдем с Васил Методиев. Кой в онези години, ако не левскарите можеха да имат смелостта и проникновението да нарекат някой на името на бивш офицер от Вермахта и настоящ командир на НАТО.

Десетина години след края на футболната си кариера, треньорът Методиев категорично си заслужи прякора. В Киев се случи нещо немислимо и невиждано дотогава. Под ръководството на Васил Методиев българското Локо (София) елиминира в евротурнирите витрината на съветския футбол Динамо. Победата зарадва не само "железничарите". И не само заради победата, а и заради достойното поведение на треньора след мача, левскарите още тогава припознахме Бате Васко. Когато четири години по-късно дойде на "Герена" от първите дни усети, че всички левскари го приемаме като част от нашата общност. Защото дишаше, защото мислеше, защото живееше като левскар. Защото в пълна степен се придържаше към философията и ценностната система градена през годините в синия клуб.

Снимка 436242

Източник: Twitter

Неизброими са миговете на щастие, които ни донесе Бате Васко. Вероятно за едни това са битките с Щутгарт, Днепър, Уотфорд и Милан. За други шестте поредни победи над червения клуб, докато в ложата седеше др.Калев Балев. За трети онова "Хей,чуй...два на нула,три на два" за едно полувреме. Много са спомените.

За мен знакова е онази случка на "Герена", след като другарите го изключиха завинаги от спорта. Дойде на "Герена" да си вземе довиждане с нас. Бате Васко се качи в колата заедно с жена му и дъщеря им. Левскарите вдигнахме Ладата на ръце и дълго време не му давахме да си тръгне от "Герена".

Левскарите обичахме Бате Васко. Обичахме го, защото не беше тщеславен. Обичахме го, защото беше земен човек. Обичахме го, защото беше част от нас. Имал съм щастието да водя безброй разговори с него. Никога не каза Аз. Винаги казваше Ние. Можеше да се удря в гърдите,че той е създал дрийм тима на Гиби, Наско, Джеймс, Емо, Петьо,  Боби, Ники, Краси, Пацо, Руси, Мишо, Пецата и останалите. Никога не го направи. Винаги отдаваше дължимото на Жечев, Младенов и Вуцов за изграждането на този отбор. Винаги отдаваше заслуженото и на Кръстьо Чакъров. След като прекрати треньорската си кариера помагаше на онзи отбор в на началото на новия век. Помагаше и на отбора от Синята приказка. В студ и пек, без грам претенции и показност. Много златни страници изписа в славната история на Левски Бате Васко.

Почина Васил Методиев-Шпайдела

Почина Васил Методиев-Шпайдела

Специалистът остава завинаги в паметта на феновете на столичните Локомотив и Левски

На юбилея левскарите нагледно показахме огромната ни любов и признателност към Бате Васко. Показахме му, че е в сърцата ни. Беше изключително щастлив. Но дали тези, които ръководеха клуба ни през последните години, осъзнаваха каква знакова личност в нашата история е Васил Методиев? Също както и Панов, Веселинов, Костов, Вуцов, Манолов.

Сбогом,Бате Васко и прощавай !

Петър Димитров