Човек може да бяга много, но не може да избяга от съдбата си, са казали хората. Подобен е случаят и с новото попълнение на Левски Ребин Сулака. Напуснал рано родния Ирак, сега той е един от спортните герои на нацията, а в тима на родината си е най-високият играч - 192 сантиметра. Опитал да играе хандбал, но станал футболист, отритнат, но след това приет...
Ребин е роден на 12 април 1992 в Анкава, град в Северен Ирак, в който живее християнско асирийско население (коренните жители са около 30 хиляди, но с християнски бежанци предимно от размирни райони като Багдад и Мосул през 2014-а нараства на повече от 100 хиляди). Той е нещо като предградие на кюрдско-иракската провинция Ербил. След поредните размирици там в началото на века семейството му решава да търси по-добър живот и да намери начин да стигне до Швеция, където има роднини. Причината - по-големите му братя може да бъдат привикани в армията. Стигат до Сирия, където остават година, докато съберат всички необходими документи да тръгнат към мечтаната Европа. Така на 10 Сулака пристига в шведския град Ескилстуна, в който има доста иракски емигранти. Дотогава никога не е ритал топка, а може да се каже, че дори не е спортувал.
"Аз съм от семейство, в което се държи на образованието, така че през повечето време си стоях вкъщи, залегнал над учебници и книги. Като пристигнах в Швеция, ме записаха на хандбал. Изкарах само 2 тренировки и напуснах, този спорт не ме привлече. В отбора бяха само местни момчета, а аз не знаех езика. Просто стоях отстрани и мръзнех по време на тренировката, преди да се прибера вкъщи", разказва години по-късно той пред "Афтонбладет".
Тогава на помощ идва футболът, чийто език е универсален. Привлича го това, че треньорът на местния тим също е емигрант - хърватин, "футболът бе начин дете като мен да завърже приятелства и покрай играта да научи езика. Започнах с тази игра, когато бях на 11 години. В началото нямах никаква координация, липсваше ми и двигателна култура. Беше трудно. Започнах с най-важното - да съм физически добре подготвен и просто да уча най-простото и основното. Но и това ми се струваше толкова трудно. Като гледах останалите как правят упражненията, аз се чувствах засрамен, когато опитвах да ги повторя", признава Ребин.
Треньорите му обаче съзряват необработения талант, който момчето успява да развие доста бързо, и на 15 вече да дебютира за Ескилстуна Сити. Пускат го като централен защитник, но може да действа и като дефанзивен халф. Предпочита обаче да играе в центъра на отбраната: "Аз съм силен, добър съм с топката в крака и имам хубав поглед върху играта", обяснява силните страни от играта си.
Кариерата му започва да се развива възходящо, а скаути на националния отбор на Ирак разбират за съществуването му от клипчета в интернет. От местната федерация решават да го повикат, но се оказва, че Сулака има само шведски паспорт, но не и иракско гражданство.
Предизвикателството да направят Ребин национал се оказва голямо. В началото на 2015-а процесът е задействан. Тогава обаче времената в родното му място са доста размирни, а баща му трябва да го регистрира в Киркук. Родителят получава инструкции от федерацията, а всичко е като в шпионски филм. "Трябваше да отиде на определено място под някакъв мост, а някой щеше да дойде да се срещне с него, за да му каже какво трябва да прави. Беше си страшничко. Поне постоянно държахме телефонна връзка, а аз само го питах: Да не те отвлякоха? Оцеляваш ли?".
На 12 юни 2015-а мечтата на Сулака да заиграе за родината се сбъдва. Тогава Ирак гостува на Япония в приятелска среща. Тимът губи с 0:4, а бранителят се появява в края на срещата. "Бях на 23, а преживяването невероятно, най-големите ми емоции. Въпреки поражението с 0:4 никога няма да забравя този мач, защото бе незабравим опит. Да играеш пред 60 хиляди в Йокохама си е събитие, което ще ценя до края на живота си".
За да се утвърди в състава и в последно време да е сочен за звездата в него, трябва да измине дълъг път. В началото, когато е на терена, съотборниците не му подават. В един двубой получава само един пас за цели 32 минути, което възмущава коментатора - "Момчето си играе само, тича, бори се, но не му подаваха. Останалите играеха срещу него, а не с него - целият свят го видя." Манталитетът на иракчаните е такъв - всеки си пази своето. Но Сулака не се сърди: "Трудно е просто да дойдеш в Ирак и да се наложиш. Момчетата виждат нещата от тяхната гледна точка - ако не си преминал през това, което и те, ако не си страдал като тях, е нормално в началото да не си един от тях. Ти си просто някой, който е дошъл да им вземе работата. Разбирам ги, може би и аз щях да постъпя като тях." Ребин обаче успява да извърви пътя от Шведа до Асирийски лъв и да си спечели уважението на всички в тима.
Сега ще трябва да мине по него и в Левски. Той е историческа придобивка. Не само защото бе дебютно попълнение на сините за 2021 година. Сулака е първият иракчанин, който ще облече фланелката на тима от "Герена". В началото може и да има недоверие към него. Но той е свикнал да го гледат с други очи и да си проправя път напред. Вече знае за българския футбол от престоя в Арда Кърджали. И ще следва основните правила и мисълта, че с много работа всичко се постига.
