Г-н Достанич, уточнихте ли всичко с Левски?
- Да, всичко е наред. Г-н Батков ме повика, разговаряхме и се разбрахме. За мен е голямо удоволствие да работя в такъв клуб. Левски е голям отбор и за мен е радост да бъда част от него.Всички знаем какво значи този клуб за България. Голямо предизвикателство е да си треньор тук. В същото време е и голяма отговорност.

- Как се осъществи контактът ви с клуба?
- Винаги съм бил тук, сякаш не съм напускал. Постоянно поддържах връзка с хора от Левски. Засичахме се по лагерите. Бях щастлив, когато г-н Батков ми се обади и ме покани отново на "Герена".

- Идвате в отбор с почти завършена селекция, друг е водил подготовката, и то непосредствено преди евротурнирите. Не се ли притеснявате от риска, който поемате?
- Ако се притеснявах, нямаше да съм тук. Знам, че няма време, трябва веднага да се захващаме за работа. Защото, както казах, знам много добре добре какво е Левски за България. А освен това трябва да защитава името си в Европа. Мисля, че повечето българи са привърженици на клуба и искат много. От друга страна, който не рискува, не може да постигне нищо.

- Запознат ли сте с отбора?
- Да, гледах много мачове. Тези от първенството, за купата, приятелските срещи до момента, както и двубоите от евротурнирите. Така че - имам представа.

- Какво трябва да се промени?
- Първо искам да говоря с играчите. Да видя техните виждания за това кой къде може да бъде най-полезен, с какви качества разполагат. На този етап няма да правя революция. Всеки трябва да се замисли за това, което ни предстои и да даде най-доброто, на което е способен, да работи много. Преди всичко обаче сега най-важно е спокойствието.

- Запознат ли сте с ФК Баку, срещу който ще дебютирате?
- Г-н Здравков, който е бил там и е гледал мача, ще ми даде информация. Не можем да си позволим да подценим този отбор. Все пак са победили с 4:2 в Европа, резултат, който сам по себе си говори. Значи са добре в офанзивен план, но знаете, че и стилът на Левски е такъв. Освен това нашият клуб не се страхува от никой и от нищо.

- Какви разлики виждате в отбора от времето, когато бяхте помощник-треньор и сега?
- Преди клубният офис беше на друго място. Хубаво е, че всички са на стадиона. Левски винаги е бил едно голямо семейство. От времето, когато бях тук, са минали почти 10 г., но гледам, че повечето хора са същите. Това говори много, защото клубът е поставен на силна основа, всеки си знае работата и си я изпълнява. Точно такъв трябва да бъде един клуб като Левски.

- Напълно ли са изгладени отношенията с бившия ви отбор?
- Всичко е наред, нямам никакви спънки, за да започна работа тук.

- По-добър ли е българският футбол сега?
- Не мога да дам такава оценка, но се вижда, че нещата вървят на добре.И тук, както и в Сърбия има богати хора
Дават много пари за добри футболисти, изграждат нова инфраструктура. Нищо не е лесно. Знам добре това, но е важно, че хората се опитват да го правят.

- Да, но един от бившите ви клубове Цървена звезда изпадна в страшна криза?
- Така е, и това е неприятно, но в момента има ново ръководство в лицето на Лукич и Аджич. Те се опитват да променят нещата и да изградят един голям отбор.

- Ясен ли е екипът, с който ще работите?
- Това са хора, на които имам доверие, които милеят за клуба. Всеки ще работи за Левски, а не за себе си.

- Възможен ли е нов пробив в групите на Шампионската лига?
- Ако не мислех, че е възможно, нямаше да съм тук. Винаги съм бил оптимист. Смятам, че това е цел, която можем да постигнем. Това е посоката. Това е много важно и за клуба, и най-вече за неговите фенове. Знам какво означава за тях Шампионската лига и успехите в Европа. Познавам публиката на Левски, тя е страхотна и нейната подкрепа е много важна за нас. Ако всички бъдем заедно, ще постигнем нещо голямо. Нямам вълшебна пръчка, за да направя нещата изведнъж. Ще ми бъде необходимо време.

- Славите се като голям тактик?
- Имам доста голямо уважение към треньорите в България. И аз, и те сме в много трудна професия. Затова не искам да говоря за себе си. Само аз знам колко не знам. В треньорската професия постоянно трябва да се учиш. Никой не може да каже дали е голям специалист.

- Славите се също и като любимец на Цеца Величкович, заради нея напуснахте Левски...
- Не, това не е така. Просто като президент на Обилич тя направи много за футбола. Това, че е жена, не значи нищо, а и е доста коректен работодател. Със Славолюб Муслин отпаднахме от Щурм. В Левски бяхме четирима сърби и реших, че е по-добре да работя някъде другаде, отколкото да седя тук и да вземам само заплата. Ако бяхме стигнали до Шампионската лига тогава, едва ли щях да си тръгна.

- Смятате ли наистина, че Левски може да стигне до Шампионската лига?
- За мен и Муки това може би е съдба. Два пъти се изправихме срещу Динамо (Киев) и два пъти отпаднахме. Първо с Цървена звезда след две равенства направихме 0:0 в Киев, а след това 1:1 в Белград, а след това с Левски загубихме два пъти с по 0:1. Помня тези мачове много добре. В един момент бяхме много близо, но тогава Чиликов изпусна дузпа. Така че можеше да влезем по-бързо в Шампионската лига, отколкото се случи впоследствие.

- Запознат ли сте и с останалите отбори, с които Левски ще спори за титлата в България?
- Литекс по традиция има силен отбор, ЦСКА също. Знам, че и Локо (Сф) са добри, както и Черно море. Виждам също така, че се работи добре и в Черноморец. Има 6-7 клуба, които ще спорят за титлата. Не подценявам нито един и вярвам, че ще стане хубав шампионат.