"Сините" селекционери, скаути, анализатори и изобщо всички в Левски, които се занимават със селекция, включително и Иво Тонев, отново ще имат повечко работа тези дни, а и месеци, защото им се отвори яко бачкане. Само допреди 2 месеца от „Герена“ имаха като идея да купят двама крайни защитници през лятото и вече треньора да надгражда с това, което има. Да, обаче тези приказки за наивници отново няма да се състоят. Или ако пък Левски наистина мине само с два бека, значи не очаквайте нищо сериозно от тима на Люпко Петрович през лятото.

Така нареченият отворен процес трябва да започне откъм главата, тоест от атаката. Към този момент на върха на нападението Левски разполага с Венци Христов, който обаче на практика става свободен агент след мача с Берое в събота. С оглед ситуацията с наличния потенциал в съблекалнята, голмайсторът на сините за пролетния полусезон вече е със статут на най-важния играч в тима.

През тази зима Христов бе последния вариант за Левски, а също и Левски бе последна опция за играча. И поради изчерпване на други пътища, двете страни се събраха, засега за хубаво. В задачата обаче се пита защо Венци все още не е преподписал и дават ли си сметка на „Герена“, че ако той си тръгне, дядо Люпко остава без централен нападател.

Аденижи Бабатунде е играчката на Иво Тонев, който реши да имитира богатите си европейски колеги като си купи футболист без да пита треньора. Този футболист, който засега е по-известен, че в началото на престоя си на „Герена“ се е хранил без да използва прибори, не е дорасъл за сериозен организиран футбол. Франсис Нар и Менголо не са типични нападатели, но могат да запълват дупки, което обаче важи само за мачове с по-слабички съперници. Първият е излишна покупка и не прави разлика, вторият има отлична игра „ек на ек“ на скорост и другото му е средна хубост. Тоест Левски може и без тях. Тези тримата със сигурност са накарали Люпко Петрович да цъка с език, недоумявайки как се харчат пари, които на всичкото отгоре са заемни средства. Но това с финансирането на клуба е друга тема.

Защо се стига до ситуация последния вариант да стане първи? Най-напред трябва да отчетем, че тази пролет Венци Христов сам извървя пътя от излишен до крайно необходим и Тонев и Гонзо, които не искаха да чуят за този играч, трябва да благодарят на Стойчо Стоев, който до последно настояваше точно за този нападател.

Ако на Христов не му бе тръгнало, сега Левски трябваше да търси двама централни нападатели. И бъдете сигурни, че това щеше да се случва по начина, по който бяха привличани, а след това и освобождавани и други играчи на този пост. Някой предложил, друг подхвърлил, трети препоръчал и накрая една и съща песен – този не ставал, онзи отказал, третият бил много скъп, четвъртият не искал да чуе за България. То добре, че Венци Христов се сети за България, иначе нито Стойчо Стоев щеше до оцелее толко време, нито Тонев щеше да се разхожда спокойно заради приумицата си Бабатунде.