Много особена порода са българските футболисти. Независимо от официалните статистики, тенденции на трансферния пазар и т.н., които показват, че ги няма на футболната карта, средностатистическият ритнитопковец с български паспорт продължава да е със самочувствие до небесата. И доста често е неоправдан...
Преди месеци националът и играч на Спартак (Москва) - Ивелин Попов, много точно отчете, че липсата на самооценка е големият проблем при нашите футболисти. Попето правилно подчерта, че масата от тях страдат от грандомания, в повечето случаи без покритие, а това е неизлечима футболна болест, от която връщане назад няма. Напишат във вестниците някоя добра дума за тях, покажат ги два пъти по телевизията, вдигнат две центрирания, вкарат някой гол и вече се мислят за голямата работа...
В този ред на мисли четем вчера изказване на освободения от Левски Галин Иванов и установяваме (без изненада), че е типичният представител на горепосочената категория. Още не разтрогнал и бърза да хвърля кал по доскорошния му работодател, при това прилично благодатен. Да, такъв е, когато ти плаща петцифрена сума, а основното ти задължение се свежда до това, да отделиш от един до два часа на ден за тренировки.
Но това не пречи на момчето, който е продукт на същия този клуб, да хвърля кал. Хвърля, та пушек се вдига, без да си задава въпросите кой беше, откъде идва и за какво се бори? И се започва с баналната мантра за недадения шанс, въпреки раздаването в тренировките.
Е, както би казал Любо Пенев, и какво от това? Какво като тренираш добре, ако в мачовете си зрител и статист? А и дали се справяш добре или не, обикновено решава треньорът. В случая - Елин Топузаков. Да, съгласни сме, че Топчо има да учи още много в занаята, но се съмняваме да се откаже от класен играч, който може да му свърши работа. Какъвто е случая например с Хеан Деса. Явно обаче този с Галин не е такъв, който играе ролята на...онеправдан. Поредният такъв, напуснал "Герена"...
Окей, приемаме, че в родния елит е пълно с чуждестранни ментета. Приемаме, че и тези в Левски не са съвсем на нивото, което се очаква от шефове, треньори, фенове, журналисти и т.н. Не приемаме обаче, че онеправданият Галин е по-добър, по-полезен и каквото искате, от Хеан Деса, или ако щете от Франсис Нар.
Не приемаме и изказването на Илиян Мицански, от когото разбрахме, че е топ-нападател, който не е дошъл в Левски да се доказва, а да играе твърд титуляр. Да, каза си го Мицански, сопвайки се на треньора, и хвърляйки доста камъни в градината на Адениджи.
Хубаво, но добър или лош, нигериецът доказва, че май е по-по-по за титуляр, отколкото българина. Повече пресира, повече тича, повече излиза на положения, повече търси топката, повече бележи, макар и крайно недостатъчно за нападател на Левски...За капак е и с над 10 години по-млад от колегата си и има накъде да се развива.
И за финал нека зададем следния въпрос - щом обичащият да налага български момчета Топузаков (б.а. - думите са на Елин) се спира на легионерите Деса, Нар и Адениджи за сметка на Мицански и Галин, къде и в кого е проблемът?!
Отговорът се съдържа в мнението на Ивелин Попов...
Blue Magic
на 16.12.2016 в 10:23:40 #3Много точна и правилно аргументирана статия! Основният проблем на почти всички български футболисти е в главата и липсата на сиво вещество там...
УмеренЦСКА
на 15.12.2016 в 20:41:57 #2Допълнение. Преди години популярност завоюва една песен "Дайте шанс"... Ама как се изкривява и най-благородният призив!
УмеренЦСКА
на 15.12.2016 в 20:14:32 #1Тази тема явно не предизвиква интерес и това е естествено. Никой не се интересува от неудачници... Галин Иванов (бивш футболист на Славия и Литекс) е роден през 1988 г., значи в момента е на "ветеранска възраст", а се помни като "млада надежда" на българския футбол, която така и така нито се реализира в чужбина, нито в националния отбор, нито в някой клубен у нас. Съдба! Ама кой е "виновен" за това? ПП Гледал съм го този футболист когато беше "млада надежда". Преди да замине в "Арминия" даде интервюта, че е по-добре във втора Бундеслига отколкото в нашенската А група...