Левски записа трета поредна победа в Хърватия, след като удари с 1:0 Олимпия Любляна. Отбор, който му е създавал главно проблеми. Провалите срещу словенците в Европа трудно може да бъдат изтрити и винаги ще бъдат част от фолклора на родните запалянковци. Но да оставим тези неща на страна. "Сините" наистина играха добре и това е най-важното за тях и привържениците им.
До края на лагера в Хърватия остава още един мач. В него Славиша Стоянович и компания отново ще срещнат стар познайник от турнирите на континента - Сараево. И би трябвало кардинални оценки да се правят след него. Ние обаче ще избързаме малко. Все пак имаме право на това след трите поредни победи. В тях Левски показа, че започва да придобива облик и да се представя близо до очакванията, които имат привържениците му. А това, повярвайте, не е лесно, защото колкото фенове имат "сините", толкова са и мненията за играта, която трябва да им предоставят любимците им. Левски показа, че може да владее ситуацията на терена, да атакува постоянно и разнообразно, да се справя и в тежките моменти, когато е подложен на натиск от противниците. Новите попълнения също влязоха в час. Вратарят Микулич се реваншира във всеки изминал мач за грешките, които допусна при дебюта си срещу Домжале.
Сулака все едно цял живот е играл заедно с Живко Атанасов, Георги Александров и останалите от отбраната.
Да, на доста постове "сините" продължават да са уязвими като кадри, но цялостно нещата някак изглеждат по-добре. Сега обаче трябва да отворим и една скоба. При това доста широка. "Сините" се представиха отлично и по време на миналата зимна подготовка. Вярно е, че бяха разтърсени от управленска криза, но треньори и играчи уверяваха, че всичко е наред. И какво в крайна сметка се получи? За пет мача-преди въвеждането на извънредното положение всичко се обърна с главата надолу. "Сините" записаха четири равенства и една загуба, което сложи край на всякакви амбиции и надежди. Сега единственото хубаво нещо пред Стоянович и играчите е, че не са обременени с преследване на Лудогорец и титлата.
Собственикът Наско Сираков е ясен - максималните цели са Първата шестица и участие в Лига Европа. Да не забравяме обаче, че "сините" са в долната половина на таблицата и най-важното е да не запишат исторически срам, а такъв неминуемо ще бъде участие в битката за оцеляване. Визата за Европа пък изглежда най-логична за получаване чрез бараж, защото и за Купата има много мераци. Затова Славиша Стоянович и играчите трябва да са много внимателни. А се вижда, че треньорът не е като да не обръща внимание на резултатите. Затова говорят и смените, които прави в последните секунди.
Ясно е, че отборът има нужда от самочувствие, което се придобива с успехи. Освен това на Стоянович явно нямаше да му бъде приятно да губи от словенци. Но трябва да отчетем също, че Левски трудно ще намери подобни съперници у нас с изключение на отборите от Топ 4. И Копер, и Олимпия са отбори с амбиции най-малко за участие в турнирите. Това си пролича и от играта им. Те излязоха срещу Левски с мисълта да го победят, а не да го излъжат. Затова и играта на "сините" вървеше. Отвориха им се пространства, от които се възползваха.
У нас, уви, ги чака коренно различна картинка. Паркирани автобуси, бавене на времето. Затова май срещу Спортист (Своге) ще си проличи най-ясно дали Левски ще е готов за това, което му предстои и дали ще има сили за повече. И на "Герена" ще трябва да забравят бързо мачовете в Хърватия, колкото и положителни да са били те като емоция. И на този фон Бруно Акрапович може да се окаже като пророк, след като реши да тества ЦСКА срещу отбори с такъв профил.
