Една арабска поговорка гласи: "Победата над слабия е все едно поражение". Левски победи с 4:0 слабаците от Санта Хулия и прекъсна черната си серия от 13 мача без успех в Европа. Вместо да изпаднат във възторг, сините фенове си тръгнаха разочаровани от стадион "Георги Аспарухов" и с викове "Оставка" по адрес на треньора Емил Велев. И всъщност поведението им е напълно адекватно.

Колкото и да не им се иска на някои хора от Герена. В такъв мач резултатът е без никакво значение. Когато играеш срещу сервитьори, пощальони и продавачи на кестени, имаш една-единствена простичка задача - да се забавляваш и да радваш привържениците. Играчите на Велев не го сториха. Нещо повече - показаха, че нямат реален потенциал за пробив в евротурнирите, нямат ясна визия на отбор, нямат тактическа грамотност. Все неща, задължителни за съвременния футбол.

На Кокала противникът му бил виновен. Санта Хулия са безобразен отбор, оправда се той след мача, само лежали по терена. А какво по-нормално от това? Велев да не би да е очаквал аматьорите да се отворят в свирепи атаки към синята врата от първата минута. Ясно е, че отбор като Санта Хулия идва в София с мисълта да загуби с възможно най-малък резултат. Затова и ресторантьорите напуснаха стадиона с широки усмивки на лицата си и доволни от постигнатото. Всички левскари пък се надпреварваха да се оправдават дали с малкото време за почивка, дали с малкото дни на подготовка, дали с подценяването. Да се чуди човек кой отбор е победителят в този мач и кой е загубилият.

Всъщност подобна бе и ситуацията на терена през първото полувреме. Сините владееха топката, но не знаеха какво да правят с нея. Единственото, което им идваше на акъла, бяха безбройните безцелни центрирания на Хичо отляво, които превърнаха нисичкия чилийски вратар Гилермо Бургос в герой. Никой не се сети, че човекът е пълен аматьор и вероятно ще изпитва трудности при далечни удари. В същото време андорската трупа, която приличаше повече на група китайски туристи, достигна дори до два корнера, а веднъж вкара топката във вратата, но голът не бе признат. Добре че след почивката издъхнаха физически, та сините да поизмият срама от бездушната си игра.

А и Велев взе, че се усети и пусна на терена най-добрия си играч Зе Соарес, който бе оставен резерва. Бразилецът не фигурираше в стартовия състав, тъй като трябваше да се намери почетно място за Христо Йовов, който пое към душовете под освиркванията на сините фенове.

Отново никой не чу виковете им за оставка. Шефове на тима минаха с баналното оправдание, че истинските фенове трябва да подкрепят отбора. И те го правят. Само че истинските фенове не искат да гледат такъв жалък Левски. След като стана ясно, че и тази година няма да има пари за каквато и да било селекция, то поне нека се намери човек, който да подреди читаво наличните играчи по терена. За Кокала е ясно, че виси на косъм от доста месеци насам и само щастливото стечение на обстоятелствата още го крепи. Дано само косъмът не се скъса в най-неподходящия момент. Следващият кръг наближава.