Днес бившият футболен национал Николай Илиев празнува своя 57-и рожден ден. Първият българин, играл в италианското първенство, говори пред "България Днес". Ето какво каза той:
Г-н Илиев, преди 3 години заедно с Любо Пенев искахте да оглавите футбола ни. Сега предстои извънреден конгрес, но Любо Пенев стана треньор на ЦСКА. Защо се отказахте от тази битка?
- Ние видяхме, че на този етап само задкулисието може да спечели. Ако държавата не застане зад теб, нямаш шанс, а тя тогава реши да застане зад статуквото. По-удобно им беше вероятно. Толкова много истински сигнали подадохме, но никой нищо не направи. Затова и нямаме футбол в момента, защото цялата ни система от години е сбъркана.
Кое е най-сбъркано?
- Оставям настрана уредените мачове, черното тото, приятелските игри, натиска върху съдиите. Колко на брой чужденци играят в момента по отборите в Първа лига? Защо трябва куцо и сакато да прибираме, каквото е останало по чужбина, защото иначе кой читав играч ще дойде тук, в България? И не даваме шанс на българските футболисти да играят и да се развиват. Те като в Първа лига не вземат участие, няма как да играят добре в националния отбор. Кои европейски клубове ще вземат наши футболисти от това слабо първенство, в което последните години се знае още в началото кой ще бъде шампион? Български играчи отиват само в тимове, на които не мога и имената да им кажа. Няма какво да научат там тактически и какъв опит да придобият. Вината не е на футболистите, те нямат самочувствие. България винаги е имала добри играчи, но като не им се дава шанс да се развиват тук... Кога ще започнем да играем така, че да сме добре подготвени физически, както останалите отбори? Да бъдем по-бързи, по-ефективни, да притежаваме топката повече. Всичко е много сбъркано и това идва от горе, от главата. Това ръководство на БФС съсипа целия футбол, там е основната вина. Докато не си тръгне, оправия няма да има.
Защо толкова много се бави този рестарт на футбола ни? Сега уж ще се избира ново ръководство, но то ще бъде едва за 7 месеца.
- Продължава порнографията в българския футбол. Едните си правят каквото си искат, другите ги подкрепят. Затова и с Любо няма да се явим за президент на БФС. Те заплашват кметове. Да не кажа колко пари на ръка са вземани. Никой нищо не отчита. Бащи са давали пачки, за да играят техните синове дори и в национални гарнитури. Трагедията е огромна. Трябва да се заеме професионалист човек, който обича футбола, но обича и реда и дисциплината. Затова няма да ни допуснат с Любо, защото добре ни познават какви характери сме. При нас няма пет-шест, няма този-онзи, няма премиер, няма президент... Всичко, което би било в полза на футбола, щеше да се прави, без да играем по свирката на никой.
Смятате ли, че сегашните ръководители ще пуснат лесно кокала, след като стана ясно, че на практика някои от тях не са подали оставки?
- Те си правят каквото си искат, защото държавата стои и мълчи, въпреки че вижда какви нагли хора управляват. Има и някои изключения, професионалисти, които си вършат работата, но те са много малко във футболния съюз. На последния изборен конгрес такива кордони бяха направили, все едно имаше среща на Путин и Тръмп. Навсякъде имаше блокади, не допуснаха хората, само и само да спечелят. Камери са засичали трима симпатяги от изпълкома, които са влезли в деня на конгреса с някакви кутии... Ние гласуваме с една от три бюлетини. Останалите две се дават на областните ръководители, отчитат се и се знае кой е изпълнил задачата. Вас, журналистите, изобщо не ви допуснаха, нали може да видите някои неща, които не трябва. Тези хора изобщо не ги интересува българският футбол, а техният собствен интерес, те да са доволни. Нямаме аматьорски футбол, нямаме работещи детско-юношески школи, нямаме силно първенство, нямаме стадиони. 5 милиона лева са дали за една измислена спортна зала до самите гробища в град Перущица, а един човек няма там да тренира. За какви промени да говорим, като след 7 месеца ще има нов конгрес. Дори и някой евентуално нещо да се дореди сега, догодина пак може да спечелят сегашните.
Какво е мнението ви за Димитър Бербатов и бизнесмена Петър Величков?
- Величков не го познавам. След като е подал оставка, защо тогава трябва да ходи сега във футболния съюз и да присъства на заседанията? Не ми е ясно това. Митко има авторитет, което е много важно за връзки и познанства на Запад. Но той няма и никакъв опит. Стискам му палци, дано да спечели и да управлява един ден, както трябва. Тук трябва работа, бачкане сериозно.
Порточанов?
- Нека първо видим кандидатурите, още няма нито една.
Какво видяхте от двата мача на националния тим дотук?
- На този етап това е реалността на националния отбор. И ние трябва не да я приемем, но да направим всичко възможно, за да започнем да я променяме. Първото полувреме срещу Швейцария беше разочароващо. Никаква продукция! Не знаехме къде се намирахме. След 0:3 се бяхме прибрали отзад, точно на боксова круша приличахме. След почивката швейцарците се бяха отпуснали и не можеха да се върнат в мача повече. Нашите трябваше да използват това. Вкарахме гол. Момчета, натиснете още! Не че сме заслужавали равенството, но имахме шансове.
Ще се справи ли Ясен Петров с обстановката?
- Той трябва да се опитва от мач на мач да надгражда по нещо. Както се видя и в двубоя с Италия, когато отборът започна още от първото полувреме да пресира. В тези квалификации ще трябва да изградим един боеспособен отбор, който вече на следващите да се бори за класиране на финали. Поне няколко години няма да ни стигнат, за да започнем да вървим по правилния път. Трябва да дадем време на Ясен да поработи. Да подкрепим и момчетата, за да трупат самочувствие. Но то идва с игра, голове и победи.
Мачът със Северна Ирландия не е ли чудесна възможност тези футболисти да си повярват и да съберат самочувствие?
- Да! Това е един възможен отбор и ние трябва да направим всичко възможно да победим. С нещо повече да надградим, да владеем повече топката. Бавно, но нещата ще се оправят, ако отгоре всичко бъде сменено.
Вальо Антов е част от вашия бивш клуб Болоня, но до момента има само 1 мач. Може ли да се повтори случаят с Десподов, който не успя в Каляри и се завърна тук?
- Не забравяйте, че все пак това момче е на 20 години. Тепърва пред него е бъдещето. От нашето слабо първенство изведнъж се озовава в италианския футбол. Много съм доволен, че Антов отиде в Болоня и в труден шампионат като калчото. Там ще се подготви добре тактически и това ще може да го предаде на националния отбор. Стискам му палци да пробие.
Андрей Гълъбинов има ли място в националния тим?
- В тези квалификации трябва да го използваме заради неговия опит. Около по-старите да могат да се впишат по-младите. Да бъдат амбицирани за кариера в големите първенства.
