Полузащитникът на Левски Даниел Боримиров навършва днес 37 години. Малко или много са, не е важно. Даниел е абсолютно олицетворение на фразата, че във футбола няма млади и стари, а можещи и неможещи. Е, Боримиров със сигурност попада в първата графа.

В много срещи доказа това. Борето, който кара вече девети сезон при "сините", дойде на "Герена" през 1990 г. от Бдин (Видин). Тогава наставник на видинския тим е Стефан Грозданов. Той го препоръчва на Павел Панов, който води "сините" по това време. Панов забелязва качествата на халфа и го налага в основния състав.

През следващите 3-4 години Боримиров прогресира, а това е забелязано и от националния селекционер Димитър Пенев. Така Борето попада в представителния тим и става част от златното поколение, което сътвори фурора по време на световното първенство в САЩ през 1994 година. Триумфът отваря пътя на Даниел към чужбина и през 1995 година той облича фланелката на германския Мюнхен 1860. Интересно е, че в дебюта си за германския тим Борето вкарва два гола и продължава головата си серия във втория и третия си мач.

След 8 сезона в странство Даниел Боримиров отново поглежда към България, след като отборът му Мюнхен 1860 изпада във втора Бундеслига. Халфът се връща на "Герена" през пролетта на 2004 г., когато наставникът Георги Василев му протегна ръка. Борето вече кара 34-ата си година, а много хора в този момент гледат негативно на решението на ръководството да го върне, но...

Боримиров им затвори устите с играта си на терена и ролята си на лидер в отбора. Днес  Борето навършва 37 години, но  много от младите играчи в родната "А" група могат само да му завиждат за желанието и духа, с които играе във всеки мач. Надали Даниел си е представял, че в Левски не просто ще изкара последните си години във футбола, а ще пише история. В последните две години Левски постигна едни от най-големите си успехи в Европа - 1/4-финал за купата на УЕФА и участие в групите на Шампионската лига. Боримиров даде своя дан за тези успехи и в тези срещи показа, че може още.

В средата на терена Боримиров направи страхотен тандем с другия опорен халф в отбора - Ричард, и двамата станаха неизменни титуляри. За агитката и феновете. Даниел ги плени. Първо с играта, а после и с интелекта си. Спокойно можем да кажем, че той е един от любимците на сектор "Б", и то напълно заслужено.

ДАНИЕЛ БОРИМИРОВ
Роден: 15.01.1970 г.
Родно място: Видин
Ръст: 185 см
Тегло: 78 кг
Пост: полузащитник
Юноша на Бдин (Видин)
В "Б" група с Бдин (от 1988 до 1990 г.) записва 91 мача и 18 гола

В Левски
първи мач и първи гол: Левски - Янтра 3:0 (18.07.1990 г., контрола, бележи за 1:0)

В "А" група:
първи мач в "А" група: Левски - Берое 1:1 (20.08.1990 г., появява се на мястото на Велко Йотов в 46-ата минута)
първи гол в "А" група: Левски - Миньор (Пк) 2:0 (26.08.1990 г.)
Общо в "А" група: 189 мача, 63 гола

В Мюнхен 1860
първи мач и първи гол: Санкт Паули - Мюнхен 1860 4:2 (12.08.1995 г., бележи 2 гола в дебюта си)
последен мач: Мюнхен 1860 - Ханза 1:4 (06.12.2003 г.)
Общо в Бундеслигата: 214 мача, 33 гола

КАРИЕРА ПО СЕЗОНИ
Сезон Отбор М/Г
1990/91 Левски 35/4
1991/92 Левски 22/1
1992/93 Левски 35/5
1993/94 Левски 29/21
1994/95 Левски 30/18
1995/96 Мюнхен 1860 25/7
1996/97 Мюнхен 1860 31/9
1997/98 Мюнхен 1860 32/3
1998/99 Мюнхен 1860 23/2
1999/00 Мюнхен 1860 20/2
2000/01 Мюнхен 1860 25/4
2001/02 Мюнхен 1860 26/4
2002/03 Мюнхен 1860 26/2
есен 2003/04 Мюнхен 1860 6/0
пролет 2003/04 Левски 11/3
2004/05 Левски 27/11
2005/06 Левски 23/9
есен 2006 Левски 12/1
ОБЩО: 438 мача, 106 гола
*Заб.: Цифрите са за мачовете му в "А" група, купата на България и Бундеслигата.

В националния отбор
първи мач: България - ОАЕ 0:1 (13.02.1993)
последен мач: Унгария - България 1:1 (30.03.2005)
Общо в националния: 67 мача, 5 гола

УСПЕХИ
Шампион на България: 4 пъти (1993, 1994, 1995, 2006)
Купа на България: 4 пъти (1991, 1992, 1994, 2005)
Суперкупа на България: 1 път (2005)
Участник на 2 световни първенства (1994, 1998)
Участник на 2 европейски първенства (1996, 2004)
Участник на 1/4-финал в купата на УЕФА (2006)