Най-логичното, което повечето специалисти и фенове очакваха, се случи. Левски победи ЦСКА на старта на новия шампионат по футбол. Мненията след двубоя бяха обаче точно на двата полюса. От уникално вдигане до небесата на "сините" до мнения за грозна победа, подарена от съдията. Къде всъщност е истината?

Този Левски, който надделя над ЦСКА не бе слаб. Не бе невероятно, смазващо по-силен, както очакваха много от привържениците на клуба, но в крайна сметка бе достатъчно добър за победата. Левски категорично не бе подкрепен от съдията. Да, при гола имаше съприкосновение, но то бе в рамките на допустимото, с рамо. Много трудно може да се свири нарушение. Топката бе взета по подобен на начина, по който Иван Стоянов я открадна на Виктор Генев миналата година при успеха на ЦСКА с 2:0.

Що се отнася до претенцията за дузпа - самият Павел Дочев още на терена направи ясни знаци, че няма нарушение срещу Спас Делев. Така че не това е големият проблем на ЦСКА. Далеч по-важен въпрос е защо отпред "армейците" нямат нужната класа, не успяват да реализират положенията си? Друг въпрос, на който е редно да си отговорят "червените", е как и двамата централни бранители на тима Апостол Попов и Джузепе Акуаро допуснаха грешки в една и съща атака при попадението на Дембеле, вместо да се взират има ли фаул?

Да, ЦСКА, показа определено огромно желание. "Армейците" имаха и нелош потенциал, особено от играчи като Маркиньос, които могат да правят разликата, но на този етап са твърде хаотични и несработени и докато напипат ваксата може да се окаже, че вече е прекалено късно.

Какво може да се каже за победителите? Левски спечели мача умно. Колкото и да е глупаво да говорим за умора в началото на сезона, все пак два дни по-малко за възстановяване плюс тежко пътуване до Швеция няма как да не окажат въздействие. А и за Левски, както и за ЦСКА, в пълна степен важи това, че в отбора трябва да се сработват и да изчистват страшно много детайли в играта си.

Така че всички очаквания за разгром преди двубоя бяха определено неоснователни. Похвално обаче е, че "сините" съумяха да използват всичките си дивиденти към този момент. Индивидуалната класа, с която се превъзхожда ЦСКА на някои отделни постове, бе демонстрирана нагледно. Дембеле вкара гол точно по този начин, Жоазиньо изпусна чист такъв. Пред угрозата да рухнат физически, "сините" се прибраха доста второто полувреме.

Вярно, това не е много атрактивен начин да се печелят мачове, но понякога е много нужен. Така че Левски спечели мача с ум, характер и класа на отделните състезатели. Прави впечатление, че Ясен Петров бе преценил прекрасно силите на своя тим и бе избрал вярната стратегия, с която да вземе трите точки. Сега важното е играчите да не бъдат вдигани високо.

Успехът е важен, психологически, а колкото и да е рано е важен дори с оглед борбата за титлата. Въпреки това обаче "сините" има какво още да работят и трябва да разберат, че мачът с Калмар в четвъртък е дори по-важен. А феновете? Въпреки квоти, високи цени и какво ли още не, те бяха на Националния стадион и за пореден път показаха, че започват да харесват този нов Левски.