Денис Махмудов бе привлечен в Левски по настояване на бившия треньор Стойчо Стоев. Футболистът бе ухажван от "сините" в продължение на около година, а когато подписа с клуба през лятото на 2015 година се считаше, че македонецът ще е най-качественото попълнение на "Герена". И следваше да е така - идваше на "Герена" със статут на един от голаджиите във втора дивизия на Холандия, разполагащ с необходимата бързина, тактическа грамотност и хубав завършващ удар. Махмудов загатна, че има качества, но бе видно, че нещо му пречи в първите мачове, които изигра за "сините". Какво е било то, разбираме от самия Махмудов, който говори специално за читателите на ТОПСПОРТ.

Денис, искам да говорим за престоя ти в Левски. Да започнем от момента, в който клубът те поиска, и вярно ли е, че шефовете са били много настоятелни?

- Да, така е, ръководителите много ме искаха. Не крия, че бях щастлив от този факт, защото Левски е достатъчно популярен и голям клуб. Когато започнах обаче, все още не бях готов в кондиционен план, а в същото време ми се казваше, че трябва да играя. Това от една страна беше добре, защото и аз исках същото, но като цяло се получи форсиране, защото и обстоятелствата бяха такива, но това не се отрази добре на мен. В началото ми дадоха достатъчно шансове, но не успях да покажа нивото и качествата, с които разполагам. Очакваше се, защото не бях готов физически. След това стана трудно - не получих нови възможности, изгубиха доверие в мен. 

Кой направи контакта с теб за трансфера ти?

- Мениджърът Николай Жейнов ми се обади и ми каза, че Левски се интересува от мен. Избрах клуба заради популярността и страхотната подкрепа, с която се ползва от феновете.

Вярно ли е, че първоначално не си бил сигурен дали искаш да подпишеш с Левски?

- Да, вярно е. За първи път, когато дойдох в Левски исках да се запозная с обстановката, да разгледам, защото по това време имах оферти и от други клубове, поради което не исках да бързам. Прибрах се у дома, помислих малко и избрах Левски.

Много чужденци, които минават през Левски, а и като цяло в България, когато си тръгнат преждевременно казват, че не са получили необходимата подкрепа. При теб как стояха нещата?

- Има нещо вярно. Може би трябва да се дава повече време, защото не е лесно за един чужденец да смени обстановката. Нужно е време за приспособяване към начина на живот, както и да свикне с отбора, а тези детайли оказват влияние.

Спомням си, че в първите 3-4 мача започна като титуляр на върха на атаката, но твоята позиция е на крилото. Какво наложи това?

- Защото трябваше да се нагодя и да свикна с начина на игра, да се съобразя с решението на треньора. Има голяма разлика между първенствата в Холандия и България. При вас футболът е по-биткаджийски и силов. Това също бе ключов фактор, който ми попречи да разгърна целия си потенциал за времето, което получих.

Разговаря ли по този въпрос със старши треньора и спортния директор. Срещнаха ли те разбиране от твоя страна, подкрепяха ли те?

- При разговорите Стойчо Стоев и Георги Иванов ми казваха, че вярват в моите качества. Но отново се повтарям - не ги показах за времето, което получих в клуба. Нужно ми беше повече. Трябваше ми още малко доверие, за да привикна с обстановката и ситуацията. Сигурен съм, че ако ме бяха оставили, щях да успея в Левски.

Значи ли това, че би се върнал в България, и частност в Левски?

- Абсолютно. Ако трябва да съм откровен, много искам да се върна. Постоянно се сещам и мисля за периода, прекаран в България. Харесва ми, а и съм убеден, че мога да помогна и да успея, ако получа още един шанс. Познавам се с по-голямата част от играчите, още следя резултатите и игрите на отбора.