Сезонът все още не се е преполовил, а Левски загуби всякакви шансове за шампионската титла. Тъжна констатация, която "сините" фенове трябва да приемат с достойнство.

Безкрайните оправдания за липса на средства и качествена селекция пък вече честно казано омръзват.

Не може отбор с подобна история вече близо 10 години да не знае какво е чувството да вдигнеш трофей над главата си. И докато всички прежалиха някак набързо отпадането за Купата, то поражението от Локо (Пд) разкрива доста истини.

Елин Топузаков най-вероятно ще се превърне в поредната изкупителна жертва.

Източник: Официален сайт на Левски

Елин Топузаков най-вероятно ще се превърне в поредната изкупителна жертва.

Към днешна дата, Левски толкова си може. И да се сърдим на Пелето за некачествената селекция, или на Спас Русев за липсата на средства, в тима се загнезди онова чувство на "вечно втория", което психически тласка отбора все по-надолу.

Вярно вековниците имат само едно поражение от началото на кампанията, но когато афишираш амбиции за титлата, подобни домакински издънки са недопустими. Добре известен факт на всички е, че ще бъде цяло чудо, ако на 30.11 разликата с Лудогорец вече не набъбне на 9 точки.

И тогава отново ще има вайкане, чудене и мрънкане.

Ще се искат оставки, ще се пишат декларации и какво ли още не. В крайна сметка резултатът ще бъде нулев. Левски върви в един добре отъпкан коловоз. Дали ще е Стойчо, Топчо или Люпко, "сините" винаги ще бъдат на една ръка разстояние и на няколко милиона по-малко от Лудогорец.

Спас Русев умело използва думите, но на дела го няма никакъв.

Източник: LAP.bg

Спас Русев умело използва думите, но на дела го няма никакъв.

Логично е, че всичко ще се промени с инвестирането на свеж капитал. Виждате ли обаче човек, който е готов да развърже кесията и "да си го мери" с Лудогорец? Аз - не. Сигурно е едно, това няма да бъде и Спас Русев, който нагледно вече доказа, че е в Левски по нареждане и ще гледа да постои в "синия" хан, колкото се може по-малко.

На "Герена" ще чакат още дълги години своя спасител. Надеждите за трофей ще изтичат като пясък между пръстите, а задаващата се нова финансова криза предвещава черни краски в историята на един от най-обичаните български клубове.

Такива малки левскари ще бъдат все по-голямо събитие с оглед "черния" период за клуба.

Източник: Официален сайт на Левски

Такива малки левскари ще бъдат все по-голямо събитие с оглед "черния" период за клуба.

На финала няколко думи и за част от разочаровалите футболисти. Първият от тях е Александър Александров. Лично за мен това е един от най-надценените български бранители. Вече трети или четвърти мач прави повече от безумни дузпи. Нека не забравяме, че точно бившият играч на Черно море сътвори онзи каратистки удар в корема на играч от Марибор, който донесе дузпата за словенците.

Непремерените му изяви пък доста често му носят картони, а грубите му влизания го превърнаха в едно от пословичните "рендета" на Първа лига.

Спад във формата си регистрира и Боян Йоргачевич. След грешката срещу ЦСКА-София, любимецът на "сините" фенове допусна няколко леки попадения, като кулминацията беше вчерашното срещу Локо (Пд). По презумпция за такива се смятат всички изстрели в близкия ъгъл на вратарите. Може би за Йорга ще бъде по-добре да отпочине и психически, и физически поне един двубой, за да може отново да бъде онзи познат лидер на "Герена".

Александров понякога изумява с безумните си отигравания.

Източник: Официален сайт на Левски

Александров понякога изумява с безумните си отигравания.

Проблемът в дясната зона също не трябва да бъде забравян. Сашо Александров е играч с много голямо сърце, но ограничени качества. Комбинирайки си със своя "близнак" по футболни умения - Франсис Нар, тази част от терена се превръща в една от най-безидейните във формацията на Топузаков. Цял мач гледаме едно и също - центрирания, центрирания и пак центрирания. Отигравания наизуст, които така и веднъж поне не намериха главата на Адениджи и Мицански.

Последните двама също заслужават критики. Бабтунде забрави как се вкарват попадения, като "Царя на гола" сдаде някъде своята корона в кв. "Надежда", след като отбеляза онзи шедьовър срещу Царско село. Мицански пък цяла седмица говореше как трябвало да бъде титуляр и какво ли още не, а вчера бе по-нисък и от тревата.

Мицански - много приказки, малко футбол.

Източник: Официален сайт на Левски

Мицански - много приказки, малко футбол.

Изобщо на "Герена" доста хора смятат, че са по-значими от реалното си място в "синьото" общество. Нужно е да приемем тъжните факти. Без пари и качествени ръководители, участниците в цирка ще се менят, но смешният плач в клуба ще продължи с пълна сила. А дотогава всички ще си пускаме клипчето със знаменития обрат срещу Удинезе, което ще ни връща в едни по-хубави времена, когато приказката бе "синя", а мечтите за успехи с европейски привкус.