Владислав Мисяк е една от най-големите надежди на Левски. 19-годишният халф вече намира място в мъжкия отбор на „сините", а треньорът Стойчо Стоев обещава да разчита на него и занапред. Едва навършил пълнолетие, Мисяк вкарва и първия си гол за Левски - при загубата с 1:2 от Литекс на „Герена" през  миналия сезон.

Topsport.bg ви среща с този обещаващ талант. В интервю за медията ни, халфът резказа за първите си стъпки на „Герена", настоящите си изяви със „синята" фланелка и мотивацията за бъдещето.

Влади, разкажи нещо повече за идването си на „Герена". Ти си юноша на Бузлуджа (Кюстендил).
- С отбора на Бузлуджа изиграхме една приятелска среща на „Герена". Още тогава ме харесаха и ме поканиха. Още тогава приех. След един месец имаше турнир в Кюстендил, където отново срещнехме Левски. Тогава с Бузлуджа победихме и спечелихме Купата. Срещнахме се отново с представители на тима и стана ясно, че от лятото ще пристигна на „Герена".

На колко години беше тогава?
- На 12.

На 12 г. сам в София, срещна ли много трудности?
- Тогава имаше още едно момче с мен и имах компания. Бързо свикнах. Живеехме в общежитието на Левски. Там се грижеха за нас добре. Имаше го притеснението, но бързо се справих и се адаптирах.

Първият ти треньор в Левски е Владко Шаламанов. На какво те научи той?
- Той ми преподаде първите футболни уроци. Освен треньор, той ми беше и родител. Научи ме на чисто човешки неща. Научи ме как да мисля като голям човек, още от 12-годишен. Това са много важни уроци, които ще помня винаги.

- Как се стигна до привличането ти в мъжкия състав?
- Миналата зима за първи път тренирах с мъжете, при Тони Здравков. Преди Нова година ми звъннаха и ми казаха, че ще почвам с първия отбор. Първоначално се притесних. Беше много хубаво. Съотборниците ми ме приеха много добре.

Какво за теб е Левски?
- (с развълнуван глас) Левски за мен е всичко. Дал ми е всичко. Аз от много малък съм тук. Хората тук са ме хранили, давали са ми пари, тук съм учил, тренирал.

Преди време Кирил Ивков беше казал, че при гостуванията на отбора ти се притесняваш много и това личи в играта ти. Успя ли да превъзмогнеш този проблем?
- Не мисля, че съм се притеснявал. Когато стъпя на терена, забравям всичко. Като по-малък съм се притеснявал повече. Нормално е, имаш по-различна нагласа за играта.

Проблемите в Левски отразяват ли ти се по някакъв начин?
- Гледаме си целите. Финансовата криза не ми влияе. Все пак става въпрос за Левски.

Как прие отпадането на Левски от първата шестица?
- Не е приятно, със сигурност. Губи се много от първенството така. Битките с ЦСКА, Лудогорец, Литекс... Сега няма връщане назад - и да съжаляваме, и да не съжаляваме, какво можем да направим вече?!

Как успявате да намерите мотивация за мачовете от втората шестица? Все пак се изправят срещу отбори като Марек, Хасково...
- Всеки футболист е професионалист и няма право да подцени който и да е мач. Нямаме проблеми с мотивацията. Какво значи да нямаме мотивация? Винаги трябва да има, какво и да става. Ние сме длъжни да се справим с каквито и да е обстоятелства.


Какви са впечатленията ти от Стойчо Стоев като треньор?
- Много хубави впечатления имам. Той залага много на тактическите занимания. Набляга на бързината и прави тренировките интересни. Той е много голям професионалист.

Като млад човек, обичаш ли да се забавляваш? Посещаваш ли нощните заведения, когато ти е позволено, разбира се.
- Не, не изобщо не излизам. Просто не ме влече този начин на живот, не го харесвам. Съсредоточил съм се изцяло върху футболните си задължения.

Името ти е вече популярно сред футболните фенове. Как реагираш на славата, готов ли си за нея?
- Няма слава. За мен е важно да играя и не ми е фикс идея да ставам известен.

Познават ли те хората по улицата вече?
- Да, случва се. Щастлив съм от това.