Милош Цветкович: Левски е като Цървена звезда в Сърбия!

Милош Цветкович се присъедини към Левски в начало на сезона, но началото на престоя му на "Герена" не бе лесно. Постенно обаче десния бек започна да се представя по-добре и вече е един от любимите играчи на Сектор "Б".

В момента Цветкович е контузен и няма да вземе участие в днешния мач на "сините" с Берое, който на практика ще реши бронзовия медалист в Първа лига. 

Ето какво разказа пред БЛИЦ футболистът:

Истерия за билети сред феновете на Левски, сектор "А" е разпродаден, "В" - почти

"Сините" се изправят срещу Славия във финала за Купата на България

Милош, получи контузия в мача с Верея. Как си сега, как е кракът ти?

- Сега е добре. Направихме снимка след мача, докторът каза, че ще трябва да почивам 2-3 седмици. Ще минавам терапии и ще видим. Искам да участвам в някой мач до края на сезона, но дали ще стане това не знам.

Изгледа мача с ЦСКА от трибуните. По-трудно ли е от там?

- Много трудно е. Гледаш момчетата се борят, а ти си на трибуните. Наистина ми беше трудно, но няма какво да направя. Знаеш, че няма как да помогнеш на съотборниците си, а ти се иска да си долу. Горе на трибуните е по-трудно.

Прохазка справи ли се на твоя пост?

- Роман е много добър футболист. Знам, че се справя добре и на моята позиция, както и на всеки друг пост. Той няма проблем да бъде халф, ляв или десен бек, крило... Навсякъде.

Започна много трудно в Левски и направи слаби мачове в началото. А идваш от Сърбия, където живота и футбола е почти същия. На всеки ли му е нужен период за климатизация?

- Няма разлика между България и Сърбия, както и между футбола в двете страни. Но със сигурност трябва и време. Дойдох тук. Знам, че започнах слабо, но някъде след около месец и половина вече мисля, че всичко беше наред. След това все по-добре. Смятам, че сега е много добре. Знам как гледаха на мен феновете, както и вие журналистите, след първите няколко мача, които бяха слаби. Знам, че след всеки мач трябва да отида при феновете и да ги поздравя. Ако съм играл слабо приемам това, че има критики към мен. Заставам пред тях, пред сектора и ги излушвам, защото знам, че не съм играл добре и те са прави. Когато пък победим и играем добре, пак отивам при тях, те ме поздравяват.

Четеш ли какво се пише за теб?

- Чета. Четох и тогава и знаех, че не е добър момент за мен и не се пишат хубави неща. Важното е, че след това всичко вече беше наред.

Grazie, signor Rossi, за лудата „синя“ радост!

От познатите трагедии, ексцентричният италианец върна „синия“ любим отбор… поне за кратко

Имаш цели 36 мача от началото на сезона. Чувстваш ли умора? Трудно ли се издържат физически толкова мачове през сезона?

- Аз съм тук, за да работя. Не ми е трудно, няма проблем.

Помага ли ти това, че си сърбин и си играл в Цървена звезда, за да разбереш какво е Левски за феновете и за България?

- Да, нормално е да е така. Левски е като Звезда в Сърбия. Това са двата най-големи отбора на двете страни. Знам какво искат от нас феновете, знам какво означава този клуб за тях. Знам, че искат трофеи. Затова се радвам, че стигнахме до финала за Купата и се надявам да спечелим турнира.

Оставихте ли на заден план първенството?

- Не, не мисля така. Играем всеки мач за победа. Това е Левски и трябва всеки мач да се стремим към успех. Просто в едни 15 дни направихме няколко лоши мача - загубихме от ЦСКА в дъжда с гол в 85-ата минута, след това загубихме от Берое. След 3 дни и от Ботев. И стана лошо. Но победихме ЦСКА с 2:0 в първия мач за Купата, което беше добре и беше важно за нас.

Как се стигна до трансфера ти в Левски?

- Един ден ми звънна мениджърът ми Милко Бански. Каза ми, че Левски ме иска. Помислих точно 15 минути и приех. Нямаше какво толкова да мисля. Поговорих и със семейството ми и реших да подпиша.

Имаш договор за още една година. Към теб вече има интерес. Мислил ли си какво ще предприемеш след края на този сезон?

- Не знам още. Имам договор за още една година. Аз се чувствам отлично в Левски, но всичко е в ръцете на ръководството. На мен ми е добре в Левски, в София. Домът ми е близо - 400 км са до Белград.

Ти си юноша на Цървена звезда, след което преминаваш в няколко клуб, за да се върнеш отново в своя роден тим. Това ли беше сбъдната ти мечта?

- Разбира се. Когато си юноша на Цървена звезда, най-голямата ти мечта е да заиграеш в първия отбор. Както тук е Левски. Играх две години, беше страхотно. След това дойдох тук.

Имат ли много общо дербитата Партизан - Звезда и Левски - ЦСКА?

-Да, същото е. Най-големите мачове за тези страни. Фенове, футболисти, всички искат победата в този мач. Феновете на Звезда могат да простят да не спечелиш титла или купа, но този мач трябва да го спечелиш. Аз имам три мача срещу Партизан, в които имам три равенства. Вече имам и четири мача с Левски срещу ЦСКА, като имам една загуба, една победа и две равенства. Тези дербита в България и в Сърбия са нещо специално. Ако си сръбски или български футболист, може да си много добър, но не си играл в поне едно дерби, може да се каже, че не си играл футбол.

Левски повдига цялата завеса за 75-годишнината на Гунди

Това ще стане на пресконференция в понеделник

Разкажи ни за детството си и как започна с футбола?

- Още от дете исках само и единствено да играя футбол. С никакви други спортове не съм се занимавал, само с футбол. Обичам футбола. Не съм от хората, които гледат парите. За мен е важно да играя, да изпитвам удоволствие. Да, работя за пари. Но за мен по-важна е самата игра.

Роден си в Белград. Бил си на 9 години, когато НАТО бомбардира града. Помниш ли събитията тогава?

- Помня. Беше страшно. Не искам обаче дори да си спомням. Надявам се никога повече да не се случва такова нещо. Голяма трагедия за Сърбия беше, имаше много жертви. Три месеца... Аз не загубих близки и приятели, но е трудно да го преживееш. Трудно е да виждаш всеки ден нови и нови жертви...

Кой ти е любимият отбор и къде мечтаеш да играеш?

- Мисля само за Левски. Искам да вземем Купата. Ако остана в клуба, искам догодина да се борим и да вземем титлата. Това е. Иначе харесвам Барселона, защото играе добър футбол.

Знаеш ли кой е Васил Левски и кой е Георги Аспарухов?

- Знам, да. Не знаех преди да дойда тук, но ми казаха. Знам, че Георги Аспарухов е най-голямата легенда на Левски. Знам и кой е Васил Левски.

Кои са ти най-близките приятели в Левски?

- На лагерите съм в стая с Яблонски. Като цяло съм близък и с Костов, Панайотов, Яблонски, Прохазка, Горанов, Буш... Балканци, хора с еднакъв почти манталитет. Нормално е.

Женен ли си? Имаш ли деца?

- Женен съм, имам едно дете. Дъщеричка, казва се Елена. Те са тук с мен в София.

Как се запознахте с жена ти?

- Ние се познаваме от малки, но сме заедно от 4 години. Къщите ни са много близо една до друга. Тя е с 6 години по-малка от мен.

Левски ще вдига купата с хореография за 10 000 лева

Феновете вече събират средствата

Спират ли те често фенове по улиците? Да си поговорят с теб, да се снимат...

- Да, често. Особенно сега като съм контузен. Подкрепят ме, пращат ми съобщения. Но на мен ми е трудно, защото искам да играя, искам да помагам на Левски.

Би ли гледал някой мач с феновете на Левски в Сектор "Б"? Доста бивши футболист, сред които и сърби, след края на периода си в клуба са ходили в Сектор "Б" и са гледали мачове с ултрасите.

- Разбира се. Искам и нямам проблем да гледам мач от този сектор. Знам и песните на агитката, разбирам какво се пее.