Вчера Левски започна подготовката си за новия сезон. Всичко се въртеше около новите попълнения на тима, които в интерес на истината са може би част от най-доброто, което може да се привлече от родния шампионат. Някак между другото обаче, покрай цялата суматоха, мина новината за освобождаването на Седрик Бардон.

А това не трябваше да става така. Седрик е играч, който даде адски много на Левски. Стана част от големия тим на "сините", стигнал четвъртфинал за Купата на УЕФА и играл в групите на Шампионска лига. Спечели си заслуженото звание от голяма част от родните фенове, че е най-класният чужденец, играл у нас. И това е така. Бардон показа класа както на терена, така и извън него.

Сдържан, премерен, учтив. Достатъчно интелигентен, за да научи български за няколко месеца. Едва ли някога ще се забрави и жеста му да се върне в Левски втория път, когато парите бяха доста по-малко, тимът бе доста по-различен. После се смениха няколко треньора, но желанието на Седрик за игра остана същото.

Той показа истинско "синьо" сърце.
Вярно е, че той бе далеч от класата, която демонстрираше при първия си престой у нас през последната година. Определено е вярно, че може би тимът се нуждае от подмладяване и даване на шанс на други. Но защо тогава от т. нар. "старци" от Левски си замина само Бардон? Нима има по-малка класа?

Каквато и да е причината, в крайна сметка в момента Левски си има старши треньор и спортен директор, които решават какво да се прави. Щом нямат нужда от Бардон, добре. Но поне можеше да се организира специално изпращане - една пресконференция, а по-нататък защо не и някой бенефисен мач. След като това бе направо за друг заслужил легионер на "Герена", какъвто безспорно е Лусио Вагнер, трябваше да се направи и за Бардон. В тази насока Левски все още може да поправи грешката си.

Защото именно това е важното за един голям клуб - да уважава големите си играчи, легендите си. Какъвто е Бардон. Що се отнася до феновете - те знаят колко много даде французинът и колко милее за този клуб. Затова те биха го изпратили с две простички думи: "Мерси, Седрик!"