Неусетно, само няколко седмици след края на изминалия вече шампионат, на вратата чукат първите мачове в Европа, а и остава твърде малко и до първите сблъсъци във вътрешния шампионат. Какво е състоянието на шампиона на България Левски?

"Сините" вече изиграха две проверки - със сръбския нискоразреден Севойно, както и с един от основните конкуренти на вътрешната сцена - Черно море. В тези два двубоя четата на Емил Велев по-скоро изплаши многобройната си публика, вместо да я обнадежди преди задаващите се тежки евробитки. По абсолютно нищо не можем да предположим, че има някакъв минимален шанс "сините" да излязат преобразени и да бият наред в Шампионска лига. Да, срещу Санта Жулия може и да се получи, тъй като андорците са напълно непретенциозен отбор за нашите стандарти. Срещу всеки следващ тим обаче ще е уникален подвиг ако се вземе нещичко.

Спокойно можем да кажем, че хаосът в Левски продължава...

Основните измерения на продължаващата "синя" мъка са няколко. Първото бе внесено от поведението на собственика на клуба Тодор Батков. Той първо се зарече, че ще върне на "Герена" идола на голяма част от "синя" България Наско Сираков. После на няколко пъти увърташе упорито, за да се стигне в крайна сметка до категоричното мнение на легендата, че не е съгласен с това, което се случва в любимия му тим и няма да се връща. През цялото това време обаче Батков нито за момент не излезе твърдо да каже дали иска да върне Сираков или не. Ако иска, а това не се случва, каква е причината? Високи финансови претенции, искане за прекомерни правомощия в управлението на клуба или нещо друго?

В крайна сметка Батков бе прав за нещо - той е собственик на клуба и връщането на Сираков е негово лично решение, но с допускането на всякакви интерпретации и спекулации по темата при всяко положение се е получило и напрежение в тима, което никак не е необходимо сега.

Вторият важен момент е селекцията на тима. Водещият мотив тук е взирането в имена и търсенето на митологични герои. Да, Седрик Бардон и Елин Топузаков са изключително качествени играчи със "сини" сърца. Да, те вероятно ще помогнат на Левски, а и бе редно под някаква форма да се върнат в клуба, след като не напуснаха по най-добрия начин преди време. Но тези трансфери през цялото време оставиха странното впечатление, че Левски няма някаква стратегия за развитие и ясен план как ще играе тимът, а по-скоро се разчита основно на големи имена, които да вдигнат адреналина на тима. Иначе казано, шампионът все повече е тикан към времето, когато основни думи бяха "нахъсване и раздаване".

Тези фрази отдавна са на заден план във футболна Европа, там важи едно понятие - футбол. Ако за влизане в Шампионска лига смятаме да разчитаме само на мускули и хъс, това няма как да се получи по този начин. Няма как да не засегнем, че именно лично Батков се зае със селекцията. Това е добре от една страна, но някак не е нормално лично собственикът да обикаля Европа и да преговаря за играчи.

Явно обаче, няма кой да свърши тази работа вместо боса... Няма как да не засегнем и задаващият се трансфер на Жоб. Камерунецът определено е сериозно име за нашите стандарти и може да помогне. Нямаше обаче яснота дали той е на проби или не. Играч, подвизавал се успешно във Висшата лига, напълно естествено дойде със самочувствието директно да подпише договор с Левски. Боримиров пък го чакаше на проби. В същото време уж има наложен таван на заплатите, а същия този Жоб надали ще се навие да играе за малко пари на "Герена"...

На трето място е подготовката на Левски. Факт е, че този период е абсолютен приоритет на старши треньора на тима Емил Велев и спортно-техническият щаб. Тяхната работа се съди в официалните мачове - ако Левски изглежда добре тогава, значи подготовката е била на ниво. Все пак, не може да не буди леко недоумение защо "сините", които играят след 6 дни първия си официален мач изиграха едва 2 спаринга, докато ЦСКА, които играят след почти месец, вече врътнаха 5 проверки? Толкова ли бяха излезли от форма състезателите на шампиона за седмица почивка, та бе нужно да тичат на Боровец толкова време без да играят контроли?

В крайна сметка всички тези проблеми няма да имат значение ако Левски направи подвиг и влезе в Шампионска лига. Спомените са живи - "сините" триумфираха срещу Киево само дни след като се измъчиха в София с Вихрен.

Неприятното обаче в случая е, че тези проблеми, които продължават да тормозят всички в Левски, ги имаше и преди няколко месеца и пак се говореше за тях, но нищо не се промени. Цялото ръководство на шампионите създава усещането за ширещ се хаос. Това означава, че или трябва да се променят много неща в управлението, или всички в "синьо" да започнат да издават малко по-ясни сигнали на феновете си. Защото публиката на Левски е сериозно притеснена от това, което очаква тимът им в Европа...