Мъката при "Нулио" в очакване на турнирния боец Делио

Левски вече е на финал и се намира само на един мач разстояние от прекъсване на най-дългата "суха" серия в цялата си история. "Още нищо не сме направили, срещу Славия предстои по-трудното, защото ще излезем в ролята на фаворити", отбеляза по този повод Делио Роси след реванша с ЦСКА. С пълно право, разбира се, защото "сините" реално още не са изпълнили своята цел минимум - класиране за евротурнирите, а спечелването на трофея е само средство по пътя към осъществяването й. Съществува наистина и "обходен маршрут", наречен "бараж в Първа лига", но никой на "Герена" - нито футболисти, нито ръководство, нито привърженици, искат и да си помислят, че ще им се наложи да преживеят нов кошмар срещу "белите", както и нова мъка като тази от плейофа с дузпите срещу Верея.

А мъката при "Нулио" Роси, както беше наречен италианският специалист заради пестеливия и предпазлив стил, също предизвика противоречиви емоции сред левскарите, преди да се стигне до отстраняването на ЦСКА. Истината е, че (почти) всеки български треньор вероятно би бил жертван при такава серия в шампионата - в този ред на мисли роденият в Римини "Аленаторе" действително получи безпрецедентен кредит на доверие и беше оставен да работи дори и след 4 поредни загуби в първенството.

Източник: LAP.bg

Но както гласеше и транспарантът, издигнат от агитката в сектор "Б" - "Преди зазоряване е най-тъмно". Мачовете с "червените" показаха, че именно турнирният боец Делио Роси в момента е по-важен за Левски от стратегическа гледна точка и че стискането на зъби досега си е заслужавало. Оставяйки настрана всички спорни и неубедителни моменти в играта на отбора, да се запитаме какъв би бил смисълът от уволнението на италианеца преди края на спортно-състезателната година? Ако, да речем, "Нулио" донесе нулев сезон на Левски - тимът му се срине, загуби финала и не се класира за Лига Европа (което в момента сякаш изглежда малко вероятно, но все пак не е изключено), то тогава аргументите в полза на италианеца биха намалели значително. Би било доста нелепо Николай Митов да е успял да спечели континентална виза за "сините", а Делио Роси да се е провали - тогава едва ли биха се намерили много адвокати на ветерана от "калчото".

Източник: LAP.bg

Но преди това какъв е смисълът да се иска главата на треньора? От една страна, "пожарникари" едва ли ще се намерят лесно, а преждевременно отстраняване на чужд специалист ще коства доста на клуба финансово, тъй като Роси (а и който и да е треньор, идващ от Западна Европа) едва ли би склонил да си тръгне без неустойка, и то солидна. А при положение, че стотици хиляди левове в последните години на "Герена" са употребени по по-безполезен начин дори от последните милиони на Пабло Ескобар (който буквално пали печката с пачки, когато се укрива със семейството си, малко преди да бъде заловен) за южноамерикански ментета като Хеан Деса например, то привличането на италиански специалист с дълга визитка при всички положения е по-разумна инвестиция, дори и да не донесе трофеи и коренна, моментална промяна в резултатите. Ценното при Роси (редом с цялото му умерено държание пред медиите) е възможността да се привнесе именно малко или много културата на една от най-големите сили във футбола, това да повлияе на манталитета и комбинирано със зрелостта на врял и кипял в четвърт век в професията ветеран да положи основите за цялостна трансформация в Левски. Все още е спорно дали се получава, но след успеха в полуфиналите за Купата има надежда трендът да се обърне по-трайно в позитивна посока.

Източник: LAP.bg

А тези мачове с ЦСКА показаха, че "Аленаторе" от Римини е от типа турнирни бойци. Велислав Вуцов, един от подчертано критично настроените към италианеца български специалисти и треньор, който в интерес на истината, не получи почти никакъв кредит на доверие при периода си начело на "сините", правилно отбеляза, че Делио Роси в най-добрия случай постига около 50 процента или малко повече победи в шампионатните кампании на отборите, които е водил - недостатъчно, за да направи един отбор шампион.

Но същевременно успеваемостта му в състезанията на елиминационен принцип е осезаемо по-добра - или поне такава е начело на Лацио и Палермо в сезоните, в които достига до финала за Купата на Италия. С римските "орли" Роси печели трофея, а с отбора от Сицилия губи последния двубой от Интер. В тези две кампании специалистът печели 10 от общо 12 двубоя, подобна е за момента и статистиката му с Левски - 4 победи от 5 срещи, като не трябва да се пропуска, че двубоите с втородивизионните Ботев (Гълъбово) и Монтана бяха с спечелени с "Мъката на Нулио" - с по 1:0 и късане на нервите.

Източник: LAP.bg

Именно този профил на Делио Роси дава надежди при класиране в групите на Лига Европа инвестицията в скъпия чуждестранен треньор да се изплати, най-бакалски казано (въпреки че със сигурност и на "Герена", и в други български клубове са харчени по-големи суми за неуспешни попълнения). Трудно е да си представи някой, че с "млад и надежден" български наставник отборът ще стигне до групите на турнира. Не че с Роси е гарантирано, напротив - ще бъде доста трудно, но все пак изглежда по-вероятно.

Има такъв тип специалисти, които действително са по-силни в стратегията на елиминации, отколкото в шампионатни кампании. Рафаел Бенитес, да речем, който изведе Ливърпул до триумф в Шампионската лига през 2005 г. и до финал две години по-късно, но нито веднъж не съумя да стигне до върха във Висшата лига, дори и когато мърсисайдският тим победи на два пъти Манчестър Юнайтед през сезон 2008-09, но остана втори заради загуби и ремита срещу "малките" отбори. Или пък Карло Анчелоти, който три пъти е триумфирал в Европа с Милан и Реал (Мадрид), а сумарно с тези два гранда e спечелил само една шампионатна титла.

Източник: LAP.bg

Не сравнявам Делио Роси с никой от двамата, просто профилът на досегашната му работа показва, че е по-успешен в турнирните битки. И може би в момента Левски има нужда точно от това, за да има шанс да стъпи на европейската карта и чрез международни мачове да реализира постъпления, които да окажат значително влияние върху бюджета. А и да върнат или увеличат публиката на стадиона. От стратегическа гледна точка това засега е по-важно от титлата в България. За момента Делио все още е "Нулио", тъй като не е постигнал целта минимум, а именно - класиране в евротурнирите. Стане ли факт това, тогава ще дойде времето да видим истинската работа на "Аленаторе" Роси.

Делио Роси: Още нищо не сме постигнали

"Да се играе с 10 души не е лесно"