Левски изпрати една от най-противоречивите години в историята си. "Сините" сложиха 26-ата титла във витрината си, но в този случай добрият край далеч не значи успешен сезон за тима. Но как точно се стигна до спечелването на титлата?

Миналото лято всичко при "сините" беше "цветя и рози" - никак не лоша селекция, нов треньор, повишени амбиции, подарено участие в предварителните кръгове на Шампионската лига... Стартът обаче бе повече от кошмарен.

Уникален резил в Европа с отпадането от БАТЕ (Борисов) и фалстарт в шампионата срещу Вихрен (0:1). Всичко това доведе до изключително сериозни катаклизми на "Герена". Велислав Вуцов скоропостижно загуби поста си след само 4 мача общо начело на тима. Неговото място зае Емил Велев, вечният помощник в отбора до този момент.

Левски значително стабилизира играта си, като успя да разбие Ботев, сломи и Локо (Пд) и Черно море. За да се стигне до втората порция изключителен резил за всички "сини" шалчета. Отпадане от словашкия Жилина и неприятна загуба от Локомотив (Сф) в шампионата.

Тежък удар, който почти затри европоходите на "сините" от последните сезони, както и втора загуба в борбата за титлата само в рамките на първите 6 кръга. На "Герена" като че ли никога не е имало чак такова напрежение - викове "Оставка", недоволство, преминаващо в открита война със собственика на клуба Тодор Батков и старши треньора Емил Велев. В средата на първия полусезон като че ли всичко изглеждаше вече загубено...

Левски обаче намери сили за обрат. Първата сериозна крачка към титлата бе направена в дербито срещу Литекс на бившия "син" наставник Станимир Стоилов. Футболистите на Емил Велев изиграха може би най-силният си мач през полусезона, побеждавайки с 2:0. Така Левски си върна вярата в титлата. Тя обаче винаги се е решавала само и единствено в един мач - супердербито с ЦСКА. Всичко беше очаквано - Гонзо вкара, Левски не загуби.

Драма до последния кръг, гонитба, епични успехи над Миньор, Славия и Пирин и същевременно загуби на точки за "армейците" срещу Черно, Локо (Сф) и Локо (Мз) и немислимото само преди месец се случи - Левски се върна на върха.

Вече описах този шампионат като шампионат на крайностите за "сините". Левски изведнъж се превърна в основен фаворит за титлата. Причините? Огромният потенциал, който има тима за българските стандарти. Селекцията също беше на топ-ниво. На "Герена" се завърна един от идолите на сектор "Б" Христо Йовов.

В тима дойде един от най-перспективните млади защитници у нас Йордан Милиев, а в добавка бе взет и футболист на Вечния съперник ЦСКА - Фелипе да Коща. Европровалите бяха забравени. Феновете като че ли заровиха томахавките и спряха да хулят треньора и ръководството.

Старта на полусезона обаче далеч не беше толкова обнадеждаващ. Изключително трудни победи над Вихрен (3:2), Ботев (1:0), Черноморец (3:1) и Локо (Пд) (1:0). Всички те бяха постигнати заради моментни изригвания на отделни футболисти на "сините" и нямаха нищо общо с класния футбол. Левски определено креташе в тези моменти от шампионата, но някак си се задържаше на върха.

За да бъде брутално и звучно шамаросан и свален от там. Нулевото равенство с Черно море и една от най-срамните загуби в цялата история на клуба от Локо (Сф) на "Герена" с 0:3 пратиха Левски отново в миманса - там където момчетата на Емил Велев бяха само преди половин година. ЦСКА пак бе на върха, вече възроден и с нов наставник - Любо Пенев.

Всичко отново се обърна срещу Левски. Стадион "Георги Аспарухов" се превърна в тягостно място, където феновете всеки ден искаха оставки. Нищо добро не се виждаше на хоризонта. На шефове и треньори пък странно им се привиждаха всевъзможни бойкоти, а играчите не знаеха къде се намират. И отново едва ли някой е вярвал, че Левски може да стане шампион. И отново кой друг, ако не Станимир Стоилов реабилитира "сините".

Тимът на Емил Велев изигра в Ловеч вторият си най-силен мач до момента, пак срещу Литекс и пак спечели, този път с 2:1. Това като че ли се оказа решителният момент за обрата през сезона. Левски най-сетне се отпусна, започна да бележи и да радва феновете си. И отново, за да е пълен екшънът в най-неподходящия момент дойдоха неприятни контузии на звездите Георги Иванов, Христо Йовов и Георги Петков. Слаб мач със Сливен, в който лошата игра на отбора достигна своя апогей. И всичко това само седмица преди големият мач, Вечното дерби на българския футбол с ЦСКА.

През всичките седем дни до мача със селекцията на Любо Пенев се наслушахме на какви ли не катастрофални прогнози за "сините" - разгром, нечуван резил, дори гонитба на емблематичните 7 гола от страна на "армейците".

В крайна сметка обаче, Левски с чужденци и играчи без опит в дербито, с Гонзо и Йовов на куц крак, които заедно изкараха половин час в мача, смачка тима на ЦСКА и триумфира. Отново. Пореден неочакван обрат в сюжетното действие на "синия" сезон, след като малко по-рано момчетата на Емил Велев са претърпели нов резил - безславно отпадане от Пирин. Пътят към титлата обаче сега бе отворен. Загуби на ЦСКА от Черно море и Литекс почти дадоха трофея в ръцете на играчите. Те обаче, сякаш за да спазят цялостното развитие не действието, като че ли трябваше максимално трудно да станат шампиони.

Равенство на "Герена" с Миньор и треперене до последно дали ЦСКА няма да вкара някой случаен гол в Ловеч и да се развалят "сините" празненства. В крайна сметка Левски триумфира именно така - по най-трудния, но и най-сладък начин.

Достоен финал за този странен сезон бе и самото награждаване на тима - без официален мач, с малко публика, връчване на титла, което не подобава на гранд като Левски. Като заключение спокойно може да се каже, че въпреки всички катаклизми, които преживя, Левски все пак си остана най-силният отбор у нас.

"Сините" са пореден път бяха тимът с най-сериозен чисто футболен потенциал и напълно заслужено триумфираха в шампионата. Най-големият барометър обаче са феновете. А те бяха само няколко хиляди при празненствата с титлата.

Другите? Те продължават да искат промени, въпреки спечелената титла.Защото "сините" фенове отдавна са доказали, че разбират от футбол и за тях една титла не е всичко. Те осъзнават, че Левски се пребори за титлата със... себе си. Просто нямаше друг достоен съперник. За да остане там и догодина, обаче трябва работа, защото Левски все още е далеч от това, което трябва да бъде...