Отборът на Левски подписа договор с нападателя Фабио Де Лима Коста.
Контрактът с бразилския футболист е за срок от две години и половина, съобщиха тази вечер от клуба.
Ето какво още гласи съобщнието на сините:
Фабио Де Лима е роден на 22 декември 1996 година в Санта Рита (Бразилия). През лятото на 2020 г. подписва договор с местния "Перилима". Година по-късно преминава под наем в друг клуб от родината си - "Кампинезе", записвайки 23 мача и 6 гола. В началото на 2022 година облича екипа на "ABC Futebol Clube", с чийто екип изиграва 87 мача и вкарва 11 гола.
ПФК Левски" приветства с добре дошъл на "Герена" Фабио Де Лима Коста и му пожелава много победи, голове и щастливи мигове със синята фланелка".
mreji_gur_gur
на 13.01.2024 в 22:36:34 #17Изгубените пари автор: dostin категория: Забавление прочетен: 3361 коментари: 0 гласове: 1 От два часа с любимата се караме кой от двама ни трябва да отиде до магазина да ми купи бира. Според мен трябва да иде тя от благодарност, че съм ѝ разрешил да се грижи за мен. Нора казва, че съм ***. Писнало ѝ било да дрънчи с бутилките между блоковете. Хората, като я видели, се кръстели, мислейки я за свят човек, защото ме търпи. Те не я познават – пред тях симулира доброта, смирение и весел характер на сокче, но вкъщи е като запален кошер на диви стършели. Обикаля стаите все едно е хеликоптер и непрекъснато задава въпроси: „Кольо, как си успял да окапеш шапката си? Защо на зърното ти има сирене? Защо в кутията с кафе има супа, в супата сладолед, в сладоледа лютеница, а в лютеницата кисело мляко? Не ми казвай че си гребал от всичко с една лъжица! Защо си чистиш пъпа с гъбката за чинии? Защо си сложил чорапите си в общото пране – знаеш, че прогарят дрехите и че първо трябва да ги накисна в нафта...” Непрестанно ми крещи – всъщност не вика, а говори с някакъв зловещо хруптящ звук от дробчетата си. Инак е изумителна на вид – невероятно момиче с характер на гнойна афта. Е, ще отида за бира – нека види рицаря в мен. Връчва ми боклука. Ааа, абсурд – няма да се излагам пред съседите. Бива ли корав мъж като мен с женска работа да се занимава?! „Норо, тоя боклук е твой, няма аз да ти го изхвърлям.” Вдига поглед от книгата. Колкото и страшно да ме гледа, няма да го взема! Вземам го – решението е мое, следователно аз съм шефа в тая къща. В асансьора се возя с младо момиче, може би студентка – ходила е да „учи” някъде по етажите. Торбичката ми вони на разложени вътрешности от скумрия, остатъци от престояла салата, лук и две кутии фасове. От миризмата съзнанието ми се запенва. Поглеждам девойката: „Извинете”. Тя очевидно се стреми да не диша. Мятам боклука и влизам в магазина. Продавачката ме среща с нежната усмивка на филия с пастет: „Коленце, искаш ли да ти покажа нещо отзад в склада?” „Не, Стефче, знаеш, че си обичам приятелката. Дай две гумени „Ариани” и да бягам.” Хм... няма ми парите. Сигурен съм, че взех десет лева от портмонето. Купувам бирата на вересия и се прибирам. Къде ли съм ги изгубил... ееее... много ясно... хвърлил съм ги с проклетия боклук. Любимата ме разубеждава да не ги търся, но като си спомня с колко малко пари живеехме с майка на село, пък и това са четири гумени бири – все едно да ги излея в канала. Хвърлям си потника и слизам. Горещо е. Стъпвам на една тухла и ровя в казана с пръчка. Няма ги. Трябва да вляза вътре. Готово. Миризмата е жестока – прокиснала диня, развалени черва, детско повръщано, тоалетна хартия, а някой е изхвърлил умряла свинска глава... Мухите ме мислят за техен човек и непрекъснато търсят прегръдка. Аз съм гол до кръста, мръсен, с брада като разстрелян гълъб и коса на прегазен от влак бобър – типичен клошар. Рина в отпадъците. Хм... порязал съм си ходилото – май ще си отчувам мухички. Някой чука по алуминия. Подавам очи от ръба като сурикат. Едно комшийско детенце: „Бате Кольо, мама ти праща пет лева да си купиш хляб.” „Марш от тука.” След малко пак се почуква – друго съседче: „Бате Кольо, мама каза да ти донеса тия работи.” Гледам ледена ракия в кристална чаша и половин обелен салам. Отпивам доволно, а малкото момиченце ме храни с колбаса, сякаш съм куче. „Мама си иска чашата.” Това са то жените – грижовни същества, но да не дава Исус да им загубиш или счупиш нещо. Ъ... ето ги моите десет лева – залепнали са за един презерватив. Взимам ги, поочиствам ги в кожата на рамото си и излизам от казана. Жегата е мазна, потта ми се е смесила с вонята от нечистотиите, превръщайки се в слузест ликьор. Тръгвам си в кълбо от мухи. Ядосан, ранен, изморен, унизен – масивно страдание за толкова малка утеха. Усещам, че мириша на престоял три месеца в чувал бурсук. Пред входа ме вижда касиерката Ваня: „Оооо, Коленце, тъй и тъй си тука, я дай десет лева за чистачка да ви отметна за тоя месец.” Става ми лошо – вцепенявам се. Как е възможно... такава борба... Давам гневно десетте си лева, без дума да кажа. Качвам се горе като робот. Годеницата ми отваря: „Малеее, как смърдиш... да не си ме пипнал довечера!” Влизам в банята. Включвам водата. Животът е като гъза_ на пеперуда - къс и бързо отлитащ. Не си заслужава да се изнервям за глупости. Усмихвам се...
mreji_gur_gur
на 13.01.2024 в 22:30:06 #16Вчера се насрах_... автор: dostin категория: Забавление прочетен: 15039 коментари: 2 гласове: 2 Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това… Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… абе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна_ и на съседите им се събират пердетата. И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение. Винаги съм се учудвал, че когато сереш_ вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция. Когато се осираш_ в гащите за никакви порции не може да иде реч. Задникът_ ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (задникът_) без мое съгласие, участва в конкурса “ Изсери_ хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“. По мое мнение сериозно се осрах_. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията.Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи. Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на задника_ ми едно топлоооо… И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено!Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5 – 6 минути. И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша задника_ с тях и бегом вкъщи. И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на задника_ ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти. Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я. Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деееба! И нея и ситуацията! – А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж. “ Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона. Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайното_ на задника_ ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “ Не съм срал_ аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите й. Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера_ втори път. Асансьорът заседна. – Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето…аха да свърши! – Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си задник_. Щото нещо трябва да правя все пак. И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ. Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на лайна_ и още повече ми се досра. А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите_ и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен. Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага : – Какво правите? – попита и преглътна шумно. – А, нищо, настанявам се по – удобно, че май дълго ще чакаме. – а през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението. – А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал_ на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание. – Някакви пияници серат_ в асансьорите, не може да се диша направо. – а през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи. Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя. Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала_ от уплахата. А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по – тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите… – Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте… – и започна да циври . – Абе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от задника_. Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация. Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла. – О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя / в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от задника_ и мисля как да ги сваля без да си омажа краката. Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете. – Господине, ама вие…. хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте… – и продължава да хълца. – За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, задника_ ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прееба окончателно. – Ама Вие… Вие…- сумти пак тя – Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам- явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише! Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога. Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2 – 3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена. Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се. Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя. И в тоя момент… положението стана ибалосимамата. Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите й са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора. Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в лайна_, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите. Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода. Викам си: „Край, предаде Богу дух!“. Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си задника_ и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж. На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам. Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу. Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж. Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата й бутам гащите, да не й е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход....
14_neron_88
на 13.01.2024 в 21:54:10 #15пратили са го да поправи поразиите на Гълъбин Боевски, дето го сгащиха с 10 кила бразилско бЕло ............ С тъпия му дебелогъз син Пол(Левскар естествено) лежахме заедно в ГМ-то, продаде на единия ми съкилийник една стара Нокия с копчета за 300 кинта, парите ги даде жената на съкилийника ми на сестра му Сара отвън(що за *** трябва да си да си кръстиш децата Пол и Стара
:ko
, картата беше невалидна, а съвсем случайно точно два дена след покупката ни направиха обиск, страшни помии са тези, ееееееееей 
: 
german
на 13.01.2024 в 21:46:15 #14...някой наркодилър... *********""""*"********** пратили са го да поправи поразиите на Гълъбин Боевски, дето го сгащиха с 10 кила бразилско бЕло
edin_chovek
на 13.01.2024 в 21:39:29 #13Шуреят на Таки как гордо позира зализан , тоя да не е някой наркодилър , пратен у леске , шот може да рита топка
german
на 13.01.2024 в 21:24:43 #12Коста... ********* коСС ще играе под артистичен псевдоним у Левски
edin_chovek
на 13.01.2024 в 21:05:26 #11Готина обичка на ушото , ше се впише идеално в квартал Подуяне
14_neron_88
на 13.01.2024 в 20:56:30 #10Posinen на 13.01.2024 в 19:31:45#1 Раев му е подарил обицата си! .............. Тцъ, на Насо гъ3Ь му беше кръстче висящо на 2см синджирче
Тази обица му я даде ВясУ Сома, като го посрещна на летището с пача и сол 
ivan-todorov-JxIhw2CR
на 13.01.2024 в 20:51:51 #9През уя ми е!
vidovden
на 13.01.2024 в 20:50:30 #8Шурея Такев кърти мивки!Истински директор!Зализан със спортно яке-жив сиган!
УмеренЦСКА
на 13.01.2024 в 20:38:38 #7...Е, и какво, да не би това, което е позволено на Юпитер да е забранено на
УмеренЦСКА
на 13.01.2024 в 20:34:44 #6Понеже съм си злобар, макар и умерен, отдавна чакам "жанра" на тема "налагане на свои юноши".
Mr.Jack
на 13.01.2024 в 20:32:08 #5Умерена досадо, сменяй памперса и лягай, стига клеча под всяка новина за ЛЕВСКИ в тъпcпopт. Не виждам да обръщаш толкова внимание и загриженост към четирибуквената абревиатура и нейните трансферни постижения.
УмеренЦСКА
на 13.01.2024 в 20:27:25 #4...Ако някой забелязва, в последно време у нас има истинска "криза в жанра", ако се възползвам от термина, въведен от Илф и Петров в техния роман "Златният телец"... В този роман тая криза първо засегна художниците, които не можаха да се съревновават с Теофан Мухин, който си рисуваше картините с овес и сено. След това кризата засегна стария Синицин, бащата на Зося, който имаше трудности да публикува в съветската преса ребуси, в които да зашифрова модната тогава дума "индустриализация"... ...Книгата на Илф и Петров е от миналия век, ама как се повтарят нещата! С друга идеология, наистина!..
УмеренЦСКА
на 13.01.2024 в 20:09:46 #3По възраст около 28 години, значи в зряла футболна възраст. Но това, което информират, че бразилецът е изиграл 87 мача и е вкарал 11 гола в родината си за три години някак си не прилича на "голова машина", която още напролет ще "къса мрежи" в нашенския шампионат. ...Лично наша умерена скромност съчувства на тези треньори, на които им докарват през океана футболисти, които за България едва ли са чували и възлагат на треньора час по- скоро да ги научи да вкарват голове в нашенския шампионат...
gychopopov
на 13.01.2024 в 20:06:59 #2Ега eбе помaшкитe зaдници!
УмеренЦСКА
на 13.01.2024 в 20:00:10 #1...Пожелавам на този бразилец първо да успее се аклиматизира в България. Като му чета биографията едва ли е виждал сняг и лед в родината си. Но хората са най- присобляемият вид, сигурно ще успее, вероятно след като в нас дойде пролетта...