Спортният директор на Левски Георги Иванов заяви, че няма проблеми Гара Дембеле и Базил де Карвальо да сформират тандем в атаката на „сините". Така Гонзо опроверга информациите, че Дембеле ще бъде продаден на всяка цена, а с парите ще бъде финансиран трансферът на Карвальо.
„Базил де Карвальо вече официално е футболист на Левски. Той премине физическите тестове. Трансферната сума е по-висока от тази, която платихме за Дембеле", сподели Гонзо.
„С привличането на Каральо и още един футболист, който да играе отдясно в атака, селекцията на Левски ще приключи. Няма да продаваме Гара Дембеле на всяка цена. Ако някой клуб даде исканата сума от Левски, той ще напусне, но ако това не се случи, няма проблеми да играе в атака с Карвальо", каза още директорът. Самият Карвальо позира с екипа на Левски в началото на тренировката на сините. Нападателят ще играе с номер 19.
„Договорът на Бензукан е прекратен. С Гошо Петков ще разтрогнем по взаимно съгласие. Нормално е да се разделим, тъй като той показа много слаба форма в последно време и не заслужава място в отбора. Левски ще плати неустойка на футболистите, които напускат", каза още Гонзо.
ВУЦ
на 10.01.2011 в 13:44:27 #38ШОТЛАНДСКИЯ НЕУДАЧНИК ЗАКЪСНЯ ДА СЕ ПОЯВИ МАЛКО ПО-РАНО ...
МОЖЕШЕ ДА МУ НАМАЖА ГЛУПОВАТАТА РУНТАВА ФИЗИОНОМИЯ С ЛАЙНАТА ОТ ИСТОРИЯТА НА ЛЮБИМИЯ МУ ТУМОР Ц7КА.

reddji
на 10.01.2011 в 13:43:43 #37ЦСКА НЕПРАВОМЕРНО ВЛИЗА В ПЪРВЕНСТВОТО 1948 ГОДИНА И НЕПРАВОМЕРНО Е ВЪРНАТ В А ГРУПА 2 ГОДИНИ ПО-КЪСНО Това е другата основна теза на синята общност, към която принадлежиш и ти и която каза на 25-ти. Но и тя не отговаря на истината. За да не си голословен, когато спориш с познатите си цесекари, трябва да надникнеш в историята на футбола у нас и да проследиш процесите, текли в него, защото в противен случай се превръщаш в папагал на казионната журналистика у нас. След създаването си, което описах вече, ЦСКА получава стадиона на АС-23, влял се преди това в Чавдар. Чавдар, обаче, наистина няма право да играе в шампионата, провел се през 1948. Такова право, обаче има Септември. Това не е онова Септември, което през 1968 година влезе насилствено в ЦСКА, а сега си съществува в Красна поляна. Това е онова Септември, в чиито състав са се влели почти десетина махленски отбора. И ръководството на ЦСКА логично се възползва от правото си, като правоприемник на Септември, депозирайки протокола, под който стои подписа на председателя на бившия клуб, да претендира за участие в шампионата. Молбата е одобрена и ЦСКА участва в първенството 1948 година. То се провежда на принципа на свободен жребий между участниците и пряка елиминация с двубои от по 2 мача на разменено гостуване. ЦСКА побеждава последователно Априлов (Габрово) с 2:0 и 4:0, иде ред на Бенковски (Видин) 2:1 4:0, след това Спартак (Варна) с 2:1 и 4:1. На финала трябва да срещнат победителят в предходните издания – твоя Левски. Първият мач между двата отбора е изигран на 5 септември 1948 година на стадион Юнак в София, Първият гол в мачовете между двата отбора вкарва футболиста на ЦСКА Кирил Богданов в 66-та минута. Но само за 11 минута Левски записва пълен обрат с голове на Г. Пачеджиев. Реваншът е на 9 септември на същия стадион. ЦСКА печели с 3-1 с гол на капитана на ЦСКА Нако Чакмаков в последната минута на мача. Това е първата титла на ЦСКА, спечелена именно срещу Левски…. Казвам това, за да ти покажа, че ЦСКА влиза в първенството и го печели напълно нормално, без намеси и декрети на някакви си комунисти. Следващата година шампионата е реорганизиран, вече на принципа на лига. ЦСКА остава на второ място, а шампион е Левски. И стигаме до кулминацията на въпроса с неправилното връщане на ЦСКА в първенството… През 1949 година настъпва втората тотална реорганизация на първенството – забележи инициирана от БКП, разбира се от нейни членове, заемащи ръководните постове в спортната дирекция тогава. Стартиралият шампионат е спрян, мачовете и резултатите от него са анулирани. Взето е решение да се сформира група от отбори – А група, в която на квотен принцип да влезнат отбори от градовете в страната, в които се развиват футболни дружества. За София са определени 5 бройки. Прекрояването е по съветски образец - системата на т.нар. Доброволни Спортни организации – ДСО. На практика се изменя съществуващата система на футбола у нас до този момент. Взето е решение състава на А група да не се определя на база на класирането от миналата година, а на база на нов турнир, проведен във всеки град. Ето един акцент, на който искам да наблегна. Ако ЦСКА бе отрочето на БКП, то кому бе нужно да се прави отделен турнир – къде, по-лесно би било да се вземе миналогодишното класиране и да се сформира нов шампионат, така ЦСКА щеше да влезе по право. Но това не става и ЦСКА трябва да участва с другите софийски отбори за попълване на квотата. На 27 август 1949г. с решение на ЦК на БКП стартира реорганизация на клубовете. Левски, като ведомствен тим на пощите, се преименува на Динамо. Славия се слива със Строител София, а Локомотив става клуб на транспортните работници – Торпедо. Именно този документ дава основание за много нападки към ЦСКА. Но ЦСКА не само, че нищо не печели от тази реорганизация, ами както и ще стане ясно по-късно, само губи. По това време Левски е добре обезпечен отбор, на който никой не пречи да има дори и масажисти – нещо немислимо за останалите клубове. Славия получава базата на Строител, а Локомотив минава изцяло на държавна издръжка, което за онези години е мечта на всеки тим – само така е могло да се оцелее. Турнира в София се играе в месеците ноември и декември – крайно неприятни за футбол. ЦСКА се представя колебливо. Нещата стигат до решителен мач с отбора на Червено знаме София. Не без съдийска подкрепа Червено знаме се добира до 2:2 и по този начин съдбата на ЦСКА остава в ръцете на Левски и изхода от мача им с Академик София. Точно тогава, поради угрозата от завършване на 2 или повече отбора с еднакъв точков актив, деятелите от тогавашното БФС взимат уникалното решение, че головата разлика на даден отбор ще се определя от деленето на вкараните и получените голове, а не от разликата между тези два показателя. Стига се до там, че ако Левски завърши точно 1:1 с Академик, ЦСКА, който побеждава преди това Академик със 7:3, ще отпадне от първенството. Има ли смисъл да ти казвам, че Левски и Академик завършват точно толкова 1:1 и поради по-лошия си коефициент ЦСКА остава след Академик в крайното класиране и изпада от формата на първенството пролетта. Изобщо държавната реорганизация на клубовете в България удря най-жестоко военните отбори у нас. Подобна съдба имат и тези в Пловдив, Варна, Русе и т.н. Ето защо на спешно заседания на военните е взето решение в следващия сезон да се участва само с един военен отбор и той да се казва Народна войска, да влезе с квотата на ДНВ (Пловдив) – оцелял след реорганизацията. Този ход, макар и не напълно съзнат от тогавашните военни идва против, а не заради решението на ЦК на БКП от 29-ми август. Военните решават да запазят поне един елитен тим и го правят, а това сливане на военните клубове дава началото на най-силния тим на ЦСКА в историята на отбора – от Пловдив идват вратаря Кекеманов и вечния Крум Янев. Към тях идват талантите от столичните квартали – Коньовица и Хаджи Димитър, както и разбира се Иван Колев. За правоприемник е избран софийския тим и с
ВУЦ
на 10.01.2011 в 13:38:35 #36Г-Н ГРУХ, ПОЧВА ВЕЧЕ ДА МИ СТАВА МИЛО И ДРАГО ДА РАЗЯСНЯВАМ НА МАЛКИТЕ СФИНЕ - ПОКЕМОНИ ИСТИНСКАТА ИМ ИСТОРИЯ ...
КЪМ КОЯТО ТРЯБВА ДА ПРИБАВЯ И ИЗКАЗВАНЕТО НА СПАС ДЖЕВИЗОВ ОНЗИ ДЕН В СТУДИОТО НА ДИЕМА: "СТАДИОН НАРОДНА АРМИЯ Е МЕКАТА НА Ц7КА!" ...
КАКВО ПОВЕЧЕ ДА КОМЕНТИРАМЕ?

ВУЦ
на 10.01.2011 в 13:36:16 #35ЧАВДАР Е ОТБОР "ОБЕДИНИЛ" ПРЕДИ ВЪПРОСНОТО СЪБИТИЕ 13 СОФИЙСКИ КЛУБА. СЕПТЕМВРИ Е ЯСНО ОТ КЪДЕ Е - КРАСНА ПОЛЯНА. НЕ СЕ СПОМЕНАВА В СФИНСКАТА ИСТОРИЯ ЗА 13 КЛУБА "ОБЕДИНЕНИ" В ЧАВДАР. НЕ Е СВИНЕУГОДНО.
НЕ СЕ СПОМЕНАВА И ЗА "ОНВ" - ОТБОРА НА НАРОДНАТА ВОЙСКА
, НЕГОВАТА РОЛЯ ИДВА ПО-КЪСНО, НА ЕДИН СЛЕДВАЩ ЕТАП.
НЕ СПОМЕНАВАТ СФИНЕТЕ И ЗА ГАРНИЗОННИТЕ ОТБОРИ...ПАК НЕ Е СВИНЕУГОДНО...
НО ТОВА СА ПОДРОБНОСТИ, ВАЖНО Е ДА НЕ СЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА, ДА СЕ ЗАРОВИ ДЪЛБОКО И НА ТАЙНО МЯСТО, ЗАЩОТО ПОКЕМОНИТЕ В НАШИ ДНИ СА НУЖНИ 
ВУЦ
на 10.01.2011 в 13:31:53 #34ЧОРБАРИ, КОМЕНТИРАЙТЕ ДВОЙНИЯ ПРАЗНИК 02.02 КОГАТО ОТЛИТАТЕ ЗА РОДНАТА ТУРЦИЯ?
ЗАЩО НЕ ОТИДЕТЕ НА ПОДГОТОВКА НЯКЪДЕ КРАЙ ВЕЛИКАТА РЕКА ВОЛГА, ЧОРБАРИ? 
reddji
на 10.01.2011 в 13:30:52 #33Какви са „лицата”, подписали юридическите актове, довели до вливането на АС23 в Чавдар и до предаването на клубната собственост (вкл. стадиона) на новия „армейски” отбор? Доколко имат нещо общо с понятието „царски офицер” и какви са връзките им с комунистите? Доколко документите подписани от тях могат да имат някаква юридическа стойност в страна с елементарна законност и демокрация, каквато България в онези години очевидно не е? Отговорите на тези въпроси биха уточнили, доколко АС23 законно е „включен” в Чавдар. ------------------------ Обединителният протокол е съставен на девети ноември 1944 г., в София от представители на временните ръководства на клубовете “АС 23”, “Спартак” и “Шипка-Победа”. "От страна на “АС 23” е подписан от Иван Башев, Владимир Димитров и Любен Дойчев, от страна на “Шипка-Победа” от Тодор Футеков, Асен Павлов и Тодор Конов и от страна на “Спартак” от Ал.Велчев, В.Цветков и В.Божилов. Във временният УС на новообединения клуб “Чавдар” са представени и приети: 1. От “АС 23”: ген.майор Владимир Стойчев, Владимир Димитров, Любен Дойчев, Асен Нейков, Иван Башев, Жак Бенбасат, Симо Симов. 2. От “Спартак”: Александър Велчев, Васил Цветков, Васил Божилов, Делчо Чолаков, Цонко Христов, Никола Гелев, Никола Лещаров. 3. От “Шипка”: Тодор Футеков, Асен Павлов, Тодор Конов, Никола Найденов, Б.Николов, Христо Атанасов, Крум Петков. " (извадки от автентичния обединителен протокол. Решено е новият клуб да се нарича “Чавдар”. За председател е избран ген. Вл.Стойчев от квотата на “АС 23”. Секретар и отговарящ за футбола е Иван Башев. "Чавдар" играе с небесносини копринени екипи. За база е определен стадион "АС 23" в Борисовата градина, който де факто, с някои подобрения, е днешния стадион "Българска армия". Физическата подготовка на играчите в "Чавдар" се води от боксьорът тежка категория Константин Николов - Замората, подготвящ и "Септември при ЦДВ" през 1948 година. Основата на отбора е дадена от футболисти на "АС 23": Асен Петров - Лебеда, Любомир Ангелов - Старото, Георги Печеджиев - Чугуна, Иван Димчев - Бачин, Кирил Чипев, Панко Георгиев, Михаил Бушев, Кирил Богданов - Картофа, Георги Балъкчиев - Куш, Благой Кузманов - Пъш, Драган Георгиев - Драго. По-късно, през 1945 г. към "Чавдар" се присъединява и дългогодишния играч на "АС 23" Бенджамин Астург. От "Шипка" са: Костадин Димитров - Фазана, вратарите Павел Василев - Шердена и Петър Минчев, Атанас Янев - Тачето, Добромир Добрев - Малчо, Асен Павлов, Симеон Василев и др. Известно време в "Чавдар" играе и националния вратар Атанас Талев - Ацко, бивш футболист на ФК 13. "Чавдар" регистрира първи места в републиканските първенства по много различни видове спорт, но не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област. През 1945 е шести, 1946 заема 5 място, а 1947 година завършва 10-ти и изпада във втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на екс-функционера на “Шипка” Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната, към "Чавдар" се присъединява Централния дом на войската с негови представители и от този момент нататък (15 февруари 1948 година) МО започва да доминира в ръководството. Председател вече е началника на Централния Дом на Войската майор Иван Мирски. На 4 май 1948 година “Чавдар” и “Септември” създават “Септември при ЦДВ”. "Септември" "Септември" е образуван есента на 1944 г. с обединението на няколко съществуващи клуба - Ботев, Сокол, Устрем, Свобода, Победа и други. В областният шампионат за 1945 г. участва с квотата на Ботев. Председател на "Септември" е Петър Михайлов, зам.-председатели - Георги Москов и Славчо Чиликов. Екипите на "Септември" са изцяло в червено, което става основен цвят и за съставите на "Септември при ЦДВ" и "ЦСКА". За тренировъчно игрище използва терена на "Устрем". Треньори и селекционери на обществени начала са Христо Нелков - Ринджата, донесъл първата титла на "Септември при ЦДВ" - 1948 година, и Димитър Димитров. Най-много футболисти за новообединения "Септември" дават Ботев - вратарите Иван Мутафчиев - Лигата и Кирил Попрашков, Стефан Боцев, Нако Чакмаков, Аспарух Виденов, Петър Радков, Христофор Прокопиев, Димитър Петров - Паренти, Трендафил Станков и др.; "Устрем" - Манол Манолов, Стойне Минев и Димитър Минев, Димитър Цветков, Асен Рангелов - Мути; "Сокол" - Никола Божилов. "Септември" е квартален отбор. Няма могъщите ресурси на ведомствените и прикрепени на държавна субсидия "Левски" или "Локомотив". 6-7 от играчите работят като хамали в задругата. Между тях Манол Манолов, Никола Божилов, Спас Андреев. Други си изкарват прехраната като ковачи и стругари. Въпреки това "Септември" заема съответно 1945 - 5 място, 1946 - 7 място, 1947 - 4 място в първенството на София. Май месец 1948 година Петър Михайлов, председател на "Септември" и подполковник Иван Мирски, председател на "Чавдар", постигат споразумение и на общо събрание двете дружества се обединяват в "Септември при ЦДВ".
ВУЦ
на 10.01.2011 в 13:30:06 #32НЕ ЗНАМ ЗА ТАКИВА ПИСАНИЦИ В СТАРА ЗАГОРА, НЕ СЪМ ГИ ВИЖДАЛ, А И ОСВЕН ОТ ТЕБЕ ЗЛАТИНЧЕ НЕ СЪМ ЧУВАЛ НЕЩО ПОДОБНО. ИМАЛО Е СКАНДАЛ, ЗАРАДИ АНГЕЛ СОЛАКОВ. ПРЕКРАТЕН МАЧ, ИЗВАДИЛИ БЕРОЕ ОТ А ГРУПА, ЗАРАДИ НЕЩО, КАТО В МЕЗДРА ИНЦИДЕНТА. МОЖЕ ДА ИМА И ДРУГИ ПОДРОБНОСТИ, НЯМАМ ПРЕТЕНЦИИ ДА СЪМ СЕ ИНТЕРЕСУВАЛ ПОДРОБНО ОТ ТОЗИ ВЪПРОС... ДРУГАРЯ ЗЛАТИНЧО, КАТО ТИПИЧНО ПРАСЕ-КОМУНИСТ ОТГОВАРЯ НА ВЪПРОС С ВЪПРОС
МАМА ВИ СЕЛСКА НЕ СЕ ЛИ НАУЧИХТЕ НА ОБНОСКИ, ВЕЧЕ НЕ ЖИВЕЕТЕ В ЗЕМЛЯНКИ И НЕ СЕ НАЛАГА ДА ОБИРАТЕ МАНДРИ И ДА ВЗРИВЯВАТЕ ЦЪРКВИ ... 
карнобатска гроздова
на 10.01.2011 в 13:27:49 #3161. edinotbor какво викаш 48-ми евроидиоте

ВУЦ
на 10.01.2011 в 13:24:54 #30ПОР4Е, НЯМАМ ИНФО ЗА КЕМАЛ ПАША, НО ЗНАМ ЕДНА ХОМО ДРУЖИНКА, КОЯТО ИЗЛИТА НА 02.02.2011 ЗА ТУРЦИЯ
ДВОЕН ПРАЗНИК ЗА Ц7КА - НА 02.02. ЗАМИНАВАТ ЗА РОДИНАТА СИ
НАЛИ СА ТИ ЛЮБИМ ОТБОР ПОР4Е, ПИТАЙ ТЯХ ... 
ВУЦ
на 10.01.2011 в 13:20:38 #29НИКИПИКЛЬО, КАКВО ЗНАЕШ ТИ ЗА ИСТОРИЯТА НА Ц7КА?
"НЕ ТЕ ИНТЕРЕСУВА" ...
"БИЛО Е ОТДАВНА И НЯМА ЗНАЧЕНИЕ"...
"КАКВОТО КАЗВА РОТНИЯ" ...
ЧЕТВЪРТИ ОТГОВОР НЯМА ДРУГАРЮ НИКИ, НАЛИ ТАКА ... 
ВУЦ
на 10.01.2011 в 13:09:58 #28ПРОЧЕТЕТЕ СИ ИСТОРИЯТА, СФИНЕ ГНУСНИ - ДАНО НАЙ-ПОСЛЕ НАУЧИТЕ ОТ НАЙ-ДОСТОВЕРНИЯ ИЗТОЧНИК КАК СТЕ ИЗСРАНИ НА ТАЗИ ГРЕШНА ЗЕМЛЯ?
карнобатска гроздова
на 10.01.2011 в 13:07:43 #2754. edinotbor | 10.01.2011 15:02 Славната Армейска Чета!
особено славна в Европа, все последна в групите , че и в цяла Европа 48/48

орденоносец
на 10.01.2011 в 12:52:43 #26ШОК за Левски! Карвальо се контузи на първата тренировка ( Don Balon )

ВУЦ
на 10.01.2011 в 12:49:30 #25ГЪГЪУЗИНЬ, ЗА ИЛИЯН ИЛИЕВ ОТ БЕНФИКА ЛИ ГОВОРИМ?
ЗА БОРИМИРОВ ОТ МЮНХЕН ЛИ СТАВА ДУМА?
ЗА ДОМОВЧИЙСКИ ОТ ХЕРТА?
ЗА НАСКО СИРАКОВ ОТ САРАГОСА?
ЗА НИКИ ИЛИЕВ ОТ БОЛОНЯ?
ЗА МАЛЪК ПЕРУКАН ОТ ЛИВЪРПУЛ ИЛИ ОТ ТВЕНТЕ ЗАБРАВИХ ВЕЧЕ...
...
МАЙКА ТИ ДА ЕБА АЗ НА ТЕБЕ РИБАР ВМИРИСАН, В ХРУЩЯЛА ДА ГО ВЗЕМЕШ И ДАНИ ТИ ЗАПУШАТ ХРИЛЕТЕ СЪС НАСЛЕДНИЦИ ГЕЙУВИТИ ОТ СПАРТАКУС - КУРИТАРОВ 
ВУЦ
на 10.01.2011 в 12:45:52 #24ЧЕТЕТЕ, ВОДЕТЕ СИ ЗАПИСКИ, НАИЗУСТЯВАЙТЕ...
СМЯТАМ СКОРО ДА ОРГАНИЗИРАМ ВИКТОРИНА ЗА КОМУНИСТИТЕ ОТНОСНО ИСТОРИЯТА, РАЖДАНЕТО ИМ И МРЪСНОТО ИМ СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЛЯ!

Fulviо_Collovati
на 10.01.2011 в 12:44:31 #23ААААААААААААААААААААААААААААААААААААА... ВЕЛИКИЯТ ЛЕВСКИ ИЗКУПИ ПЛАНЕТАТАААААААААААААААА! ЗДРАВО ЕБАНЕ Я ЧАКА ЦУРА В КРАЯ НА ФЕВРУАРИ, АКО НЕ СА Я ЗАКРИЛИ ДОТОГАВА!
ВУЦ
на 10.01.2011 в 12:44:16 #22Точно ние, ЛЕВСКИ, имаме бая да кажем по въпроса със стадионите. Само ще вметна, че по това време игрището на АС23 е единственото затревено в София, разположено в Борисовата градина (в съседство с това на ЛЕВСКИ) и „наместването” на Чавдар там е силен и добре премерен удар по отбора на политическия враг (и по-точно, каквото е останало от него). Що се отнася до „армейското”... В темата „АС23 – нищо общо с Цска, която нещо не намирам, някай беше постнал доста обширен материал за съдбата на царските офицери след 09.09.1944, който красноречиво говореше за „общото” между двете армии – Царската и тази на комунистите. Въпросът е много сериозен, защото е свързан с откровената престъпност на новата комунистическа власт, която криейки деянията си зад решенията на т.нар. Народен съд (абсолютно противоконституционен), а често и без съд и присъда, прекършва и осакатява хиляди човешки съдби, далеч не само в армията впрочем. В унищожаването на цвета на българското офицерство участват всички институции, тъй като политическия контрол е изключително строг, навсякъде и на всички нива. Тук ГА веднага ще ви обясни, че съответните партийни укази и решения не са намерени, следователно – няма такова нещо. Всъщност, до нас е достигнала доста информация относно политическия терор след 09.09.1944, която никак не звучи недостоверно (напротив), а и говорим за събития отпреди 65 години, случили се пред очите на все още живи свидетели. Интересно би било едно вглеждане в съдбата на едни „по-конкретни” царски офицери – онези именно, които са съставлявали управленското тяло на АС23. Нямам много информация по въпроса, но все пак наскоро прочетох, че председателя на АС23 (на управителния съвет, предполагам) е осъден на 30 години затвор, а почетния президент на клуба е убит. Не знам каква е съдбата на останалите, но предполагам, че най-щастливите от тях са успяли да избягат в чужбина в дните около 09.09.1944. Някой, по-запознат може да осветли... Като говорим за политически терор, трябва да отбележим, че преди 09.09.1944 ситуацията не е много по-различна, разбира се, с обратен знак – БКП е поставена извън закона, а партизанските и „отряди”, съгласно ЗЗД (Закон за Защита на Държавата) са преследвани и унищожавани от Полицията, Жандармерията и Армията, водена от споменатите офицери. Въобще, голяма любов цари между царските офицери и БКП, толкова голяма, че първите с радост и ентусиазъм предават отбора си (с всичките му активи) на кръвния враг при първа възможност. Направо излиза, че управата на АС23 едва дочаква обрата на Втората световна война, за да се възползва от смяната на политическата обстановка и веднага (след само 2 месеца) да „влее” клуба в новия „военен” отбор. Приказки за наивници, на които и ГА не вярва... Всъщност, ГА много добре знае, че за да краде чужда история, вяра не му е нужна. Логично възниква въпроса за легитимността на ръководството на АС23 през двата му месеца „съществуване” след преврата. Доколко „промените” в управленското тяло на АС23 имат нещо общо с устава на клуба и по-точно с нормален, законов, уставен избор на клубна управа? Какви са „лицата”, подписали юридическите актове, довели до вливането на АС23 в Чавдар и до предаването на клубната собственост (вкл. стадиона) на новия „армейски” отбор? Доколко имат нещо общо с понятието „царски офицер” и какви са връзките им с комунистите? Доколко документите подписани от тях могат да имат някаква юридическа стойност в страна с елементарна законност и демокрация, каквато България в онези години очевидно не е? Отговорите на тези въпроси биха уточнили, доколко АС23 законно е „включен” в Чавдар. Относно непрекъснатостта на връзката между Чавдар и ЦДНВ (визирам „второто” ЦДНВ - това от 1951) ... Както видяхме, на Чавдар нещо не му споряло и по-средата на сезон 1947/48 с един фантастичен скок, от II-ра Софийска дивизия той яхва Септември и се качва в I-ва. Същият скок прави и ЦДНВ през 1949, като яхва ДНА ”Ботев” Пд и се включва в „А”-група, въпреки че класирането му стига едва за „Б”-група. За абсурдността на тези „скокове” вече стана дума, а сега нека видим доколко логично статута на обединените отбори (съответно: Септември при ЦДВ и ОНВ) се наследява , и в двата случая, от панцаревци. Как ли биха изглеждали нещата от гледна точка на „септемврийци”? Към края на сезона (05.05.194
, към отбора ти се присламчва един втородивизионен отбор. След само два „съвместни” сезона (1947/48 – шампион и 1948/49 – 2-ро място) новодошлите се настаняват в ”А”-група на мястото ти, в замяна на което ти е позволено да плаваш на воля някъде по долните дивизии. Не стига това, ами ти изчезва и титлата от 1948 и по-точно не изчезва, а е „наследена” от второразрядните? По логиката на ГА, описаното не се счита нито за кражба, нито за паразитизъм – това е чиста проба „облагородяване”. Ако трябва да си представим аналогичен случай с днешна дата, най вероятно би се получило следното: в 20-и кръг Академик (примерно) се обединява с Цска и под името Академик при Цска става шампион. На следващата година, Цска бива изпратен във „В”-група, а Академик, вече с името ЦКАМ (Централен Клуб на Академичната Младеж), наследява титлЪтЪ и мястото на Цска в „А”-група. Дали на ГА би му харесало, вие как мислите? В историята на Ботев Пд ситуацията е сходна, с разликата, че „разместването „А” за „Б”-група, иначе скалъпено като обединение, се случва много по-бързо – още преди сезона. Много интересно би било, ако „обединения” ОНВ бе станал шампион през 1950, кой ли щеше да наследи титлата – Цура или Ботев – вие как мислите? Според ГА-логиката трябва да е Цура, щото Ботев същия сезон е в „Б”-група и нЕма значение как е попаднал там. С оглед на изложеното, активите на „обединените” отбори Септември при ЦДВ и ОНВ, би следвало да се причислят към активите съответно на Септември и Ботев Пд. За горните изводи не е нужно да владеете добре ядрена физика, за да ги прозрете ви трябва само малко ... морал. Всъщност, не бих се изненадал, ако юридически въпросът стои по същия начин... Следвайки същата логика, стигаме
ВУЦ
на 10.01.2011 в 12:43:05 #21Идва нов сезон (1949/50), а с него и ново … обединение. Всъщност, доколко термина „обединение” може да се използва за случилото се, преценете сами. Ето какво се случва ... След изиграването на само два кръга от есенния полусезон, шампионата е прекратен и с решение на ЦК на БКП от 27.08.1949 (датата е от „Енциклопедичен справочник” на Г. Манов и ми изглежда леко нелогична) всички отбори, по съветски образец, вече се фомират на производствен, а не на териториален принцип. Сменени са и имената на повечето от отборите: ЛЕВСКИ е прекръстен на Динамо, Локо Сф става Торпедо и т.н. , докато „армейцитье” продължават да се придържат към „името” (?) на московският батко и си запазват абревиатурата ЦДНВ. По този казус ГА ще ви обясни как това няма нищо общо с политиката и просто тогавашното БФС спонтанно е решило да приложи „този иначе толкова успешен съветски модел”. Съгласно указа, „новите” отбори трябва да сформират и нова „А”-РФГ („А”-Републиканска Футболна Група), като от всичките 10 места в групата, 5 квоти са предвидени за отбори от София. Същата есен 8 софийски отбора се включват в т.нар. Квалификационен турнир (по 1 мач всеки срещу всеки, нещо като ½-Столично първенство), като целта е минимум 5-то място, последното осигуряващо място в новата елитна група. Аналогични турнири се провеждат и в провинцията, където квотите определено са кът. В споменатия турнир ЦДНВ заема 6-то място, респективно следва да започне новия сезон в „Б”-група. Преди да обясним защо това не се случва, ще дадем възможност на ГА да обясни как ЛЕВСКИ и Академик уговарят мача помежду си (1:1) с цел да изхвърлят ЦДНВ от „А”-група. Той несъмнено ще използва желязното доказателство - разговор между (ако не греша) Л. Хранов и Й. Томов (нападатели на ЛЕВСКИ, участвали в мача). Във въпросния диалог единият упреква другия, че е ударил греда (май към края при 1:1), с което щял да развали уговорката, а другия му отговаря нещо от рода: - Няма страшно, щом съм ударил греда, значи това съм искал и няма начин да сбъркам. Не си спомням точните думи, но смисъла със сигурност беше същия. Предполагам, не се съмнявате, че диалога е достигнал до ГА от абсолютно сигурен, меродавен и неопровержим източник и въобще, всичко е доказано. По случая аз мога да кажа, че НЕ ЗНАМ дали мача е бил уговорен и съм убеден, че ГА също толкова НЕ ЗНАЕ, но просто следва Гьобелсовия принцип за „лъжата, повторенията и истината”. Но да видим как продължава историята... Според cska_roots, през 1950 (точна дата не е посочена, най вероятно се визира зимата на 1950) Септември при ЦДВ се обединява с „Millitary teams” в „Народна войска”. Тук накратко ще поясня, че футболният календар далеч не е объркан, защото премъдрото ЦК на БКП е решило първенствата вече да се провеждат по системата „пролет – есен”, очевидно следвайки толкова популярния в онези години „скандина...ааа..ъъ...съветски модел”. Няколко неща правят впечатление в поредното „обединение”: - за статистиката само ще отбележим, че в много източници новосформираният отбор всъщност е кръстен ОНВ (Отбор на Народната Войска), - в обединението, доколкото знам, участва не Септември при ЦДВ, а ЦДНВ (червеният генеалог, съставил cska_roots се е почувствал доста неловко от честата смяна на абревиатури и не само това), - „millitary teams” – очевадната липса на конкретика в това определение е необходима, за да се прикрие поредната скандална машинация, реанимираща административно военния отбор и заслужаваща сериозно разравяне, което и ще направим. С невъоръжено око се вижда, че по това време ЦДНВ далеч не е единственият военен отбор в България. Такъв е създаден и в Пловдив – ДНА Пд (среща се и като ДНА ”Ботев” Пд, което е обяснимо, щото това всъщност е наскоро военизирания Ботев Пд), такъв вече има и във Варна (военизиран Черно море), такива вече има и в други градове, къде повече – къде по-малко значими. Май софийският ВВС също е ведомствен на МНО. С точната география и с имената на тези отбори не съм запознат (гледам, че и в cska_roots не са упоменати, що ли?) и нека, който е ИТК, ако желае да допълни. Всъщност, броят и значимостта на тези отбори не са толкова важни, важна е системата: имаме един централен „военен дом” (логично в София) и други „военни домове” в други градове. Това именно структуриране ще бъде използвано, за да се оформи документално и „литературно” административното поставяне на ЦДНВ в новосформираната „А”-група. Както видяхме, ЦДНВ не успява да си извоюва това право на терена (6-то място от 8 отбора в столичния квалификационен турнир), а в същото време единствения “военен дом”, който успява е ДНА „Ботев” Пд (спечелвайки пловдивския квалификационен турнир и взимащ една, от само петте, провинциални квоти). Понеже би било леееко нагличко да се подмени директно ДНА „Ботев” Пд с ЦДНВ е приложена следната „военна хитрост”: първоначално, всички „военни домове” (разбирай „отбори”) са обединени (формално и временно, както ще се види по-късно) в един – ОНВ (според cska_roots – „Народна войска”) и впоследствие новия отбор е спуснат в новата „А”-група. Това вече не изглежда толкова нагло, щото би следвало да е логично „обединения” отбор да ползва спечеления „лиценз” от един от включените в самия него отбори. Разбира се, за всеки непредубеден е ясно, че става дума за съвсем неслучайна административна акробатика, ясна е и целта ... Тук за последно ще втъкнем малко статистика - „обединеният” ОНВ участва в първенството от 1950, където завършва 4-ти, на 7 точки от шампиона (ЛЕВСКИ). И понеже по-горе се спомена за някаква (макар и бутафорна) логика, нека да погледнем, доколко „логично” продължава историята през сезон 1951. А там откриваме, кой мислите (?) ... да, да ...топло, топло, пари ... ама разбира се, бе... същите са... доброто старо ЦДНВ ... и не само ... и Ботев Пд е тука... ама, няма логика ли (?) …чшш, тва е na qko obedinenie, бе! Да уточним, че откриваме тук Ботев Пд, защото същата година „жълтите” влизат в „А”-група от ... „Б”-група, където играят през 1950, по времето на ОНВ . Това е единственият з
ВУЦ
на 10.01.2011 в 12:42:00 #20Тук ползвам „Енциклопедичен справочник” на Георги Манов, щото не мога да помня резултатите на този - иначе толкова близък до сърцето ми - отбор. Също тук е мястото, където ще уточним, че всъщност Чавдар се класира последен (8-ми от 8 отбора) още през сезон 1945, но след уважена от „синьото” БФС контестация, му е разрешено да преиграе мача си с ЛЕВСКИ, иначе загубен с 2:3. Преиграването, в което ЛЕВСКИ играе с доста експериментален състав (май един от вратарите ни го раздава като крило) и при вече осигурено 1-во място, завършва 3:3 и със спечелената точка Чавдар се качва на предпоследното място. Не знам какви са резултатите на Чавдар във II-ра Софийска дивизия през сезон 1947/48, но знам, че това е единствения отбор в света, започнал сезон във II-ра дивизия (в случая, аналогично дори не на „Б”-група, а на нещо като „Б” регионална група) и завършил като ... шампион!?! Тук ГА ще ви обясни, че това е нормално, а аз веднага ще му напълня устата с топла, жълта, забранена във ФорОНа течност. Но дали шампион през 1948 става точно Чавдар, ще имаме възможност да преценим след като разровим още едно свинско лайно. То се нарича ЦДВ (Централен дом на войската). В иначе бая подробната откъм датиране схема на cska_roots не се споменава кога възниква този клуб, но е посочено, че на 15.02.1948 ЦДВ и Чавдар се обединяват в … ЦДВ, а според други източници, Чавдар просто е прекръстен на ЦДВ. Ако все пак такова животно е съществувало, дори и само формално и документално, дори и само един ден преди 15.02.1948, то интересно е как, кога и от кого е създадено? Дали е възможно Военното министерство да създаде нов военен отбор (това е видно от името му) без съответната заповед за това? Ако има такава, кой я е издал? Секретна ли е, та никой не е виждал този „учредителен” документ? Дали става дума за самоинициатива на Военното министерство или всичко е „съгласувано” с ЦК на БКП? Напомням, че се касае за ведомствен футболен отбор на едно от двете силови министерства във времена, когато в армията текат процеси на унижаване и унищожаване на бившите царски офицери и масовото им заместване със ЗКПЧ-та (декодирам: заместник-командир по политическата част). Излиза, че ЦДВ е създаден бая апокрифно, до степен такава, че не се знае рождения му ден, което е странно, най-малкото с оглед на това, че десетки години „спортния клуб на армията” бе със статут на поделение и подобна „партизанска” нелегалност не му отива. Преди да продължим, трябва да подчертая дебело, че разсъжденията ми относно ЦДВ са продиктувани, само и единствено, от появата му в cska_roots преди 15.02.1948, т.е. там отбора е вписан като самостоятелно възникнал и впоследствие обединил се с Чавдар. И така стигнахме до шампионат 1947/48, където ЦДВ, по това време състезаващ се във II-ра Софийска дивизия, е обединен със Септември само 2 или 3 кръга преди края на Столичното първенство. Датата е 05.05.1948 и, както знаем, за 60 години беше считана за рождена от цЕлото Цесека. Новият отбор е наименован Септември при ЦДВ и ползвайки статута и актива на Септември, завършва 2-ри в първенството на I-ва Софийска дивизия, което пък му дава право да участва в елиминациите за Държавен първенец. В крайна сметка достига до финала, където след два мача с ЛЕВСКИ, загуба с 1:2 и победа с 3:1, печели шампионската титла, която за 60 години бе считана от червените глорихънтърчета за първата чорбарска. Та, какво се случва на 05.05.1948? Според „обединителния протокол”, гордо развяван доскоро като „свидетелство за раждане”, ръководствата на двата клуба (Чавдар и Септември) случайно обядвали в някакъв гарнизонен стол, някой случайно предложил да се обединят и предложението било прието с бурни аплаузи, прекъсвани от откъслечни викове „ура” и „да живей”. Ако не съм го описъл правилно, моля да ми бъде простено – чел съм „протокола” само веднъж (май като публикуван в „Работническо дело” или „Народен спорт”, не съм сигурен) и не ми беше особено интересен като „исторически извор”, щото си личеше от километри намесата на анонимен партиен майстор на късия разказ. Всъщност, доколкото знам, случката в столовата се е състояла на 04.05.1948, а на другия ден сутринта е подписан гореспоменатия „протокол”. Тогавашното „синьо” БФС не се впечатлява от обединението на отбори от различни дивизии, по средата на сезона, и бързо го узаконява - толково бързо, че по-късно, следобеда на същия 05.05.1948 обединения Септември при ЦДВ играе първия си мач (загуба от ЛЕВСКИ с 0:1). Както вече се спомена, новия отбор продължава първенството с актива и статута на Септември, а и доколкото съм чел, гръбнак на състава му са футболистите именно на Септември. Смятам, за всеки непредубеден е ясно, че титлата от 1948 е спечелена много повече от Септември, отколкото от Чавдар. Такова едно разграничаване става необходимо с оглед на това, че 1-2 години (не знам точно колко) след обединението, Септември се отделя като самостоятелен отбор и като такъв съществува и до днес (за статистиката ще споменем, че след 1969 Септември има още една авантюра с Цесека в хибрида ЦСКА ”Септемврийско знаме”). Въпреки всичко, няма да намерите статистически справочник, който да счита Септември за шампион на България за 1948. Така отбора от „Красна поляна” е употребен като ракета-носител за да качи военния отбор в I-ва Софийска дивизия, да се използва класирането му, даващо възможност за атака на титлата и в крайна сметка - като удобен източник на селекция за Чавдар. Впоследствие Септември е запратен обратно в „Красна поляна” без най-добрите си футболисти, естествено, и помирисва „А”-група трудно и спорадично, като основно развива детско-юношески футбол, докато актива на обединения Септевмри при ЦДВ е наследен от “армейцитье”. И последно за Септември ще споменем, че това е отбора, благодарение на който военния клуб има име в два периода от историята си: „Септември” – в периода на Септември при ЦДВ и „Септемврийско знаме” – в периода на ЦСКА”Септемврийско знаме”. Това не се случва често в армейския клуб, всъщност само още два пъти – „Червено знаме” и „
ВУЦ
на 10.01.2011 в 12:40:56 #19Нека разгледаме събитията хронологично. Ще започнем с политика (тук ГА ще ви обясни, че няма нужда и не трябва), ще я споменаваме и по нататък и ще обясним защо е неизбежно. В ранната есен на 1944, възползвайки се от развитието на Втората световна война, въоръжени групи шумкари, организирани от БКП, извършват държавен преврат. Десетки години този преврат бе представян като „деветосептемврийска революция”, нищо че до този момент шумкарите са способни само да обират мандри, да изгарят документацията на кметства в села с по един стражар, да издебват и убиват в късна доба видни политици и военни и по същество са абсолютно несъстоятелни като „военна сила”. Припомням тези неща най-вече за всички, родени след 1980 (защо не и по-рано). Датата е 09.09.1944... Тази дата заварва съществуващи и състезаващи се в Софийските дивизии 13 клуба, които в последствие волю-неволю ще бъдат замесени, в създаването на Цесека. Тук отварям поредна скоба да припомня, че по това време няма Национална дивизия (тя просъществува закратко, ако не греша, между 1939 и 1941) и се провеждат Регионални първенства, след което шампиона се определя чрез елиминации. 13-те клуба са , както следва: АС23; Шипка и Победа (Орландовци) – на 12.10. 1944 те ще се обединят в Шипка-Победа; График и Цар Борис III – на 11.10.1944 те ще се обединят в Спартак-График, като преди това Цар Борис III е прекръстен на Спартак; Възраждане (гара Сердика), Акоах (пл. Възраждане), Сокол (Ючбунар) и Спортклуб – последните 4 клуба на 25.10.1944 ще се обединят в Септември; Устрем, Ботев (Коньовица), Победа (Красна поляна) и Свобода (Ючбунар) – последните 4 на 26.03.1945 ще се присъединят към Септември. Справката е изцяло от cska_roots, предполагам схемата е правена от някой болельщик на безименните, та би следвало да е свинеугодна. Може би ви правят впечатление датите на „обединенията”, които свидетелстват за това, колко „модерно” става изведнъж „да се обединиш с някого”. Тук ГА ще ни обясни колко беднички са били клубовете и как се сливали само и единствено за да оцелеят, но ние нямаме неговите диагнози и не сме длъжни да му вярваме. Но за намесата на ЦК на БКП в спортния живот на България ще стане дума по нататък, а сега ще продължим с „обединенията”. Последно споменахме за такива в „Красна поляна”, където двуетапно (на 25.10.1944 и на 26.03.1945) от 8 клуба е създаден Септември. Тук ГА ще ви обясни, че името на клуба няма нищо общо със споменатия деветосептемврийски преврат, както и със Септемврийското въстание от 1923, а просто името е заимствано от... името на деветия месец от годината. Единственият значим клуб, от всичките 8 включени в Септември, е Спортклуб (София) – един от „корените” му (Любен Каравелов) е забит бая дълбоко (1912), еднократен шампион на България и често класиращ се около 3-то – 4-то място в Столичното първенство. Няма да се спираме подробно на статистиката на Спортклуб, както и на другите споменавани тук клубове и който се интересува - да рови. В първите години след преврата Септември не е особено интересен на новите властимащи, за него те ще си спомнят по-късно, през 1948, когато ще го употребят по предназначение. По това време комунистите са заети с организирането на Народния съд, както и с финалния етап на Втората световна война, където жертват десетки хиляди войнишки живота в безуспешен и предварително обречен опит да спечелят на България статут на победител. Въпреки заетостта си във войната и в политическия терор (или може би именно като част от този терор) те намират време да създадат футболен отбор на своята армия. Та новия военен отбор се появява, севсем спонтанно разбира се, като следствие от така модерните по онова време обединения, случили се предимно в кв. ”Подуене” (корените на АС23 и на Спартак (бивш Цар БорисIII) са забити именно там). На 09.11.1944 след сливане на АС23, Шипка-Победа и Спартак-График е създаден новият, армейски и много симпатичен отбор Чавдар. Той наистина е особено симпатичен, както ще видим по-късно, но преди това ще обобщим - точно за 2 месеца, от 09.09.1944 до 09.11.1944, пет клуба се сливат в Чавдар, като това става двуетапно, първоначално на 11.10.1944 и на 12.10.1944 са създадени съответно хибридите Спартак-График и Шипка-Победа. От петте клуба по значими са: АС23 – единият му клон (Атлетик, под името Клуб Футбол) води началото си от 1910 г., еднократен шампион и еднократен носител на Купата на България и Шипка – еднократен носител на Купата. Относно името на новия отбор отново ще се опрем на ГА, който несъмнено любезно и малко снизходително би ни обяснил, че отбора е кръстен на Чавдар войвода и името му нЕма нищо общо с името на партизански отряд, шетал доскоро около София. Тук замалко ще спрем с обединенията. Смятам, че „пет клуба, обединени в Чавдар за 2 месеца” и „осем клуба, обединени в Септември за 6 месеца и 17 дена” е добро постижение, вие кЪ мислите? И така, през пролетта на 1945 Чавдар и Септември, заедно с доста други отбори-хибриди са готови да започнат столичното първенство. То ще се състои само от един (пролетен) полусезон, тъй като по обясними причини през есента на 1944 не се играят мачове. Резултатите на Септември няма да разглеждаме, а само ще споменем, че в годините до 1948 отбора общо взето държи нивото на Спортклуб, като особено добре се справя през сезон 1947/48, поради което става удобен за още едно... обединение. То е особено... хм... интересно, но за него ще говорим, след като проследим резултатите на „този, иначе толкова симпатичен” Чавдар. А те са наистина впечатляващи: - сезон 1945, Столично първенство, I-ва дивизия – 7-мо място от 8 отбора, не изпада, както и последния Бенковски, тъй като според регламента няма изпадащи, а първенеца на II-ра дивизия влиза за да увеличи броя на отборите в I-ва на 9. Следващия сезон, със същата „тактика”, бройката ще бъде увеличена на 10, - сезон 1945/46, Столично първенство, I-ва дивизия, 5-то място от 9 отбора, - сезон 1946/47, Столично първенство, I-ва дивизия, 10-то място от 10 отбора, изпада във II дивизия. Тук ползвам „