Някъде в средата на второто полувреме на "Лаута" Мехди Бурабия върна с няколко метра назад колегата си Георги Костадинов, в атака, която можеше да се разгърне до коментаторското"опасна". Започвам с този на пръв поглед дребен, но и също толкова важен детайл, който щрихира и Люпко Петрович, казвайки, че Левски има отбор, а не индивидуалности за по 5 и 10 милиона.
Нека не заравяме главите в пясъка - Левски спечели срещу Горна Оряховица, но изигра откровено слаб мач. На"Герена" такива срещи бяха нещо обичайно в последните години, но добрата новина в случая е, че Левски вече печели тези мачове, дори когато демонстрира постна продукция.
Благодарение на това отборът е водач в класирането, ниже победа след победа, а извън резултатите и цифрите се забелязва и положителна промяна у дадени футболисти, отнасяща се най-вече до играта на Бабатунде Адениджи, Димитър Пиргов и Джереми Де Ноойер.
Уви, само това не е достатъчно за клуб като Левски. Защото на "Герена" резултатите винаги са вървяли ръка за ръка с романтичния футбол, в наши дни често наричан наивен, който включва атака от първата до последната минута, разнообразни комбинации и ефектни отигварания на топката. В Левски в момента тези неща ги няма. И бързаме да уточним, че тази констатация не трябва да се тълкува като упрек, дори напротив - тази формация на Левски играе почти на върха на възможностите си в абсолютно всеки мач и това е причината отборът да печели, дори когато нещата са на кантар. В това се изразява големият принос на Люпко Петрович към Левски, респективно и към резултатите, които се постигат - умението на сърбина да изцежда най-доброто от всеки един от своите футболисти във всеки един момент.
Но както вече подчертахме - това не стига. Реално погледнато на този Левски му липсват два изключително важни елемента от играта, които са задължителни за каквито и да било успехи в съвременния футбол. На първо време това е скоростта, която при"сините". В състава няма футболисти, които да могат да изострят и разгърнат бързо нападение, да преливат с желаното темпо от едната в другата фаза на играта, да използват оръжието на контраатаката. Веселин Минев и Сашо Александров - това са по-бързите играчи и дотам. Втори елемент - липсата на играчи с т.нар."тънки глезени", които веднага хващат окото. Нали се сещате, от онези техничари, които придават блясъка във футбола, в играта на един отбор, които задават посоката - с един извеждащ пас, финт и т.н. Такива, за които футболните естети застават пред телевизора или отиват на стадиона. Каквито, поне за мен, бяха в по-далечно време Пламен Гетов и Гиби Искренов, а в по-близко Христо Йовов.
Това е нещото, което липсва на Левски - блясъка и зрелището във футбола. Нещото, без което не може. Особено на "Герена"...
