Около Коледа и Нова година, че и след това проследих с интерес десетките интервюта на тема Левски. Разбираемо, периодът е гладен откъм събития, а Левски е отборът на половин България. Медиите знаят, че всяка дума за синия клуб ще бъде прочетена. Както сторих и аз, Левски е магнит за окото. Кой ли не от бившите фактори и футболисти не се изказа за Левски? Изпълзя отново Тодор Батков, който даде магистрално интервю. Основният му опонент през годините Станимир Стоилов използва престоя си в България да изкаже десетки пъти своето мнение за Левски. Своя принос към картината дадоха още десетки знайни и не толкова знайни герои.

Опитах се да обобщя картината и тя е, че в Левски са в абсолютен плен на миналото.

Стоят доброволно в концлагера на спомените. И нямат никакъв план за бъдещето. Какво е станало преди 10 години, вече няма никакво значение. Имаше значение тогава, когато всички съгласни сега, повтаряха като папагали, че Левски е по-голям от Наско и Мъри и че Тодор Батков дава парите и може да уволнява и назначава, когото си поиска. А какво поиска той, е известно. Смени своя фъргюсън с треньор от Б група. И му даде да атакува директно Шампионската лига. И благодарение на неговата иновативност един заводски отбор от Беларус си построи цял стадион, а не само трибуна кабрио. Какво повече да се коментира компетентността на Тодор Батков. Който дори сега не си посипва главата с пепел за Казанската афера. Която представляваше един бял лист с четири имена и четири еднакви цифри. И този човек продължава да обяснява как бил подведен от лоши хора в България.

Машинистът Батков устиска достатъчно, за да предизвика футболно Хитрино на "Герена". Могат да си го търсят колкото искат за интервюта и той да повтаря едно и също. А безхаберникът с микрофона да му спестява болезнените въпроси. Като този "Кой изпрати Иво Тонев на Герена?". С какви пари и каква мисия? Но и това са минали работи. И от този епизод останаха неприятни последствия, които няма лесно да бъдат преодолени. Защото да имаш чорбаджия е лошо, но е по-лошо да не се знае кой е чорбаджията. Защото господарят си харчи парите по един начин, пример в Разград, а парите на господаря се харчат по съвсем друг начин.

Така или иначе всичко това се случи и то е част от неписания сценарий за унищожаването на ФК Левски. Което върви в последните, вече 72 години. Под формата на уж най-различни облаги и привилегии, които после се оказват петна, които остават и не могат да бъдат премахнати. Да, ама проблемът е, че всяко нещо си има край. Празните трибуни показват категорично, че краят е близо. Защото вече всичко е подменено и цялата ценностна система е разядена до основи. Това за идеята, за достойнството, за честта са хартиени крепости. И дори най-малкият полъх на вятъра ги вдига във въздуха и ги разпилява.

Миналото трябва да бъде загърбено. Но това няма да стане с преклонение и верноподаничество пред Краля слънце от империята Разград. Вторият лайтмотив на всичко изречено от синия лагер е, че Лудогорец е някакво божествено, недосегаемо творение. Сега аз ще напиша нещо за миналото, ама за далечното. ЦСКА играеше на полуфинали в КЕШ, биеше Нотингам и Ливърпул, но никога левскарите не са се признавали за по-слаби от тогавашния хегемон. И дни след епохалните червени победи в Европа сините им режеха главата, образно казано, на "Васил Левски". Седем пъти поред срещу може би най-силната червена армия за всички времена. Какъв Лудогорец, какви пет лева! Какво е това пораженческо мислене? Да, силни са и това е видно с просто око. Но как ще признаваш колко са те били изпреварили. В това отношение червеният лагер въобще не се е предал. Макар и да са отнесли много повече бой от Лудогорец!

Тогава защо децата трябва да стават от Левски, а не от Лудогорец? Това ли е политиката на "Герена", да се откажат от фенската си маса и да я пренасочат към зеления хегемон?! Представяте ли си в Мадрид някога да признаят величието на Барселона, както това с треперещи гласове го правят ръководители, треньори, футболисти и ветерани на Левски. И всичко това се демонстрира на терена. Да позволиш на някакви дребосъци да ти вкарат два гола с глава. И да не минеш центъра 90 минути. Какъв Левски, каква идея, по дяволите. ФК Левски е падал, бил е побеждаван понякога жестоко, но никога не е свалял сам гащите.

А третото неизречено нещо е, че около Левски няма визия. Миналото, Лудогорец, върнете ветераните, дайте път на сините юноши, всички тези мантри не работят. Те показват само едно - тъпота. Време е на своята 103-годишнина Левски да се отърси от всичко, което го прояжда. Най-вече от постоянните лъжи. През годините живях с надеждата, че това ще го направят фено-вете. Опита се нещо, "Синя България" поне на хартия е един чудесен коректив, който може да се превърне и в основен двигател. Някак си обаче всичко се превръща в кампания. И като отмине поредната кампания, остават само изпокъсаните афиши по телеграфните стълбове. Някой си е направил самореклама, взел си е петте минути лична слава и дотам.

Другият вариант е Спас Русев да се окаже сериозен човек. Не само да дава пари, но и да възражда синия феникс от пепелта. Защото на "Герена" и с пари не става! Защото и той се е хванал за главата и се чуди как три дълбоки резерви получават един милион лева годишно като заплати. Никой не е прокопсал от скъпи резерви. И няма кой да поеме отговорност. Ето зимата дойде и пак същите номера, Деса закъснява, после си търси отбор, после нищо чудно да дойде по някое време. Несериозно е! Като хората на Спас Русев постоянно благославят Лудогорец, той трябва да си даде сметка, че играчите му биха тръгнали пеша за Разград дори само да го посетят. Не случайно са тези дърпания за новите договори на разни мечки и сашковци.

Все си мисля, че страницата винаги я затварят младите. Новото загърбва старото. То е така устроено, че не се съобразява особено с това, което е било. Някакъв креативен фактор трябва да се появи в Левски, за да може малко по малко да се излезе от тинята. Вероятно рано или късно ще се случи....