"Левски без бащица" - утопия или реална възможност?

Ситуацията около Левски продължава да безпокои повечето привърженици на отбора, а случващото се в последните дни около Васил Божков в още по-голяма степен поставя въпроса какво бъдеще очаква клуба. И въпросът е не дали ще го има, а под каква форма ще продължи да съществува, ако се стигне до поредна смяна на собствеността.

Моделът "Бащица" е изчерпан, заявиха привържениците на Левски преди срещата с Бойко Борисов, а премиерът отвърна: "Ако искате клубът да бъде такъв, какъвто си го представяте, акциите трябва да бъдат при вас". Няма да правя оценка на тази среща, нито да вземам отношение кой има право по повод предстоящите евентуални промени в закона за хазарта. Още по-малко искам да навлизам във взривоопасната зона на държавното обвинение срещу Божков. Ще се опитам да разсъждавам върху въпроса до колко е възможно осъществяването на този идеал - клубът да бъде притежаван от своите привърженици. Тук, в България.

За момента реализацията на такава мечта, каквато съм сигурен, че таят мнозина "сини" фенове (предполагам и поддръжници на други отбори у нас), не изглежда много близка. Разбира се, не е утопия, може би дори се вижда на хоризонта. Но кога ще бъде достигната тази точка, която сега се вижда в далечината? Не е ясно. Васил Божков сам заяви, че за него е опасно да се върне в България в този момент. Нищо конкретно не е заявил по отношение на Левски след пресконференцията, която даде преди седмица. Така или иначе е ясно, че все някога собствеността на клуба ще премине от неговите ръце под контрола на друг човек, група от хора, организация, сдружение. Дали ще е след три месеца, половин година или цяло десетилетие, едва ли някой може да прогнозира в момента с голяма прецизност. И е добре, когато това се случи, да има подготвен план за действие, а не клубът да стане собственост на феновете по необходимост... просто защото няма вече кой да поеме финансовата тежест.

Източник: levski.bg

Всъщност, от "сините" привърженици чуваме, че искат да отхвърлят модела "Бащица" поне от 5 години насам, а може би и повече. През 2015 г. се създаде тръст "Синя България", чиято цел беше и все още е "бъдеще, в което феновете на Левски София притежават значим дял от своя клуб". Романтична идея, която несъмнено кореспондира и с начина, по който е създаден клубът през 1914 г. За тези 5 години тръстът наистина успя да стане най-големият миноритарен акционер в клуба с 10 процента от дяловете, но едва ли това е таванът на концепцията. Въпросът е защо тя не успява да се развие кой знае колко сериозно и мащабно, при положение, че Левски със сигурност има много поддръжници в цялата страна.

Най-простият отговор всъщност противоречи на предното изречение - защото няма достатъчно хора, които да се включат. Със сигурност "синият" тим продължава да се радва на поне на емоционалната подкрепа на стотици хиляди фенове у нас, само че това не означава, че всички те са готови да се включат в реализацията на идеята "Левски без бащица". Наскоро чух един привърженик на отбора да заявява: "Ако един милион левскари съберем по 20 лева, проблемът е решен". Звучи толкова просто, но дали е възможно?

Напротив, има доста запалянковци на "сините", които смятат, че клубът трябва да има един силен собственик, някои от тях са готови открито да излязат, за да защитават интересите на Васил Божков (нищо, че той е бивш собственик и на ЦСКА). Голяма част от хората, без да съм сигурен дали са мнозинство (но вероятно е така), просто чакат да видят какво ще се случи. И тази част от привържениците е готова да гласува доверие на всеки, при който се види, че Левски се развива добре, но без да поема отговорност.

А всъщност трябва ли да поема отговорност? Независимо дали говорим за "сини", "червени", "жълти", "черно-бели", "зелени" и други, предполагам, че повечето фенове ще кажат: "Ние подкрепяме отбора с присъствието си на стадиона. Купуваме си билети, шалчета, фланелки - това е подкрепа за клуба". И това твърдение е вярно! Такава подкрепа е ценна за всеки тим, а доста от одумваните иначе ултраси я осъзнават (не всички, естествено). Но пак стигаме до констатацията - няма хора! Липсва "критичната маса", както е популярна да се казва напоследък.

Независимо дали акциите ще бъдат в ръцете на Божков, дали ще бъдат разделени между няколко акционери с по-големи дялове или пък ще се държат от организация на привържениците, най-важно е колко хора има по трибуните. Ако в 15 от 20 мача годишно на "Герена" (или който и да е стадион, но в случая говорим за "сините") има средно по 2-3 хиляди зрители, приходите от билети не могат да формират сериозен процент от бюджета. Ако обаче в 15 от 20 мача на стадион "Георги Аспарухов" ходят по 5-10 хиляди зрители (на Божков бяха приписани думи, свързани с пет-десет хиляди фенове, които той впоследствие отрече), тогава вече ситуацията би стояла по-различно.

Източник: LAP.bg

Ще се опитам да направя една съвсем кръчмарска калкулация, която със сигурност е далеч от прецизното футболно счетоводство. Хипотетично при средна посещаемост от 10 хиляди души (далеч е реалността от тази стойност, но все пак - хипотеза) на 15-20 домакински мача на Левски и средна цена на билета от 15 лева може да се стигне до приходи от вход, които да надхвърлят сумата от 2 милиона лева, да доближат дори 3 милиона. Звучи внушително, макар и почти невероятно в настоящия момент.

Но изпълнителният директор на Левски Павел Колев посочи сумата от 1,5 милиона лева като "санитарен минимум", от който клубът има нужда в момента, за да функционира. Излиза, че с присъствието си на стадиона феновете могат да издържат отбора около два месеца. Ако всеки от тези 10 хиляди си купи фланелка, шалче и сувенири за около 80-100 лева на сезон, може грубо да се добави още един месец на "издръжка" от страна на привържениците. Но за останалата ¾ от годината трябва да се погрижи някой друг.

Естествено, към уравнението трябва да бъдат прибавени и приходи от телевизионни права, и средства от участие в Европа. Да не забравяме, че и продажбите на футболисти си остават основополагащо перо - макар и на "Герена" да са далеч от най-успешните си в това отношение периоди, все пак през лятото продадоха Давиде Мариани за доста прилична седемцифрена сума. Но и трансферите, и парите от УЕФА са условност - биха могли да се генерират милиони в случай на пробив в Лига Европа или една-две седемцифрени продажби, но и да се получи пренебрежимо малка сума. Отново някой трябва да "налива" пари, за да функционира клубът.

Източник: levski.bg

А финансовата рамка на "Герена" става все по-широка или поне така изглежда, когато се каже открито, че се харчат 18-20 милиона лева на сезон. Истински активните привърженици на "сините" наброяват между няколкостотин и няколко хиляди - имам предвид тези, които отдават не само времето си, които харчат пари не само за билети, но са готови да дадат и още нещо на отбора. Ако пак се върна на "кръчмарското" изчисление, засягащо 5-10 хиляди левскари, то те трябва да дават не 300-400 лева на сезон, а поне тройно-четворно повече, за да се върти "машината". Изглежда непосилно и наистина утопично.

Но всъщност това пресмятане не е съвсем точно, тъй като има и нюанси, които остават в сянка. Ако един клуб има твърда аудитория от 5-10 хиляди души, той естествено става и по-привлекателен обект за спонсори и рекламодатели. За една голяма компания е въпрос на престиж, ако може да покаже бранда си пред такава публика. Уточнявам, че тази посещаемост е прилична като стойност за обезлюдяваща се България, но и доста скромна като число в европейски мащаб. Т.е. пак фокусът могат да са основно местни или работещи у нас фирми. Освен това самият клуб трябва да функционира с добър бизнес модел, който да му осигурява постоянни приходи извън посочените, а перата отново са добре познати - трансфери и дял от наградния фонд на европейски турнир.

Предполагам, че повечето левскари, които са стигнали дотук, вече се възмушават и питат: "Как така се подлага под съмнение това, че привържениците могат да спасят Левски?". И биха били прави. Феновете направиха възможно великолепното честване на вековния юбилей. "Сините" запалянковци събираха пари и за лиценза в най-трудния период през пролетта на 2015 г., а също така напълниха "Арена Армеец", за да помогнат на баскетболния клуб Левски. Да не говорим, че в много случаи именно привърженици събират пари, за да могат юношески формации да участват в международни турнири, за които самият клуб не е сметнал, че е необходимо да се дадат средства.

Източник: LAP.bg

Та доказателства, че левскарите са готови да дават безрезервно за Левски, има. Само че тук трябва да се уточни - при всички посочени примери говорим за кампании, а не последователна политика, която се следва години наред. А точно това е необходимо, за да стане възможна концепцията "Левски - собственост на привържениците". Както и сериозна организация и умения за убеждаване. Много левскари са готови да дадат по 10, 20 или 100 лева, за да се спаси съществуването на отбора им, но колко са тези, които със заплати от по 600-700 лева (или двойно по-ниски пенсии) ще склонят да даряват, за да има пари за заплатата на резервата Насиру Мохамед? Изискват се огромни усилия и надскачане на всякакво его, за да се създаде организация, способна да ръководи такива процеси - била тази организация Тръст "Синя България", Националният клуб на привържениците или която и да е друга.

На срещата с привържениците Борисов предложи в Левски да станат като Реал (Мадрид) или Барселона. Разбира се, там т.нар. "сосиос" не осигуряват пълния бюджет, нека да избегнем тази заблуда. Нека и тук да приложим "кръчмарската" математика. Реал (Мадрид) има над 90 хиляди "сосиос" в първата половина на 2018 г., а членската карта струва почти 150 евро на сезон - умножаваме и произведението е малко под 15 милиона евро. Крайно недостатъчно за Кралския клуб, но пък самото членство не дава абонаментна карта или билет за мачове, те се закупуват допълнително. В Барселона членовете са повече - почти неизменно над 150 хиляди в последното десетилетие, като отново плащат годишно около 150 евро. Само от членски внос сумата отново формира малко перо от приходната част на клуба.

Източник: LAP.bg

Така че всъщност идеята привържениците да притежават клуба или значима част от него съвсем не означава да са отговорни за цялото финансиране. На "Герена" имаше проблясък на тази идея, като през 2017 г. бяха пуснати в продажба членски карти - 25 лева за обикновените и над 100 (в зависимост от годишнината на клуба) за по-високия клас, образно казано. Не липсваше интерес, но и тази идея сякаш потъна, без да стане ясно колко всъщност са се запалили да покажат принадлежност към клуба по този начин.

Примерите с Реал (Мадрид) и Барселона са непостижими, но има друг испански вариант, който изглежда напълно реален - Осасуна. "Какъв е този "селски" отбор", ще кажат пак мнозина и ще се сетят за думите на Стойчо Стоев, който преди няколко години заяви, че по отношение на финансовите възможности Левски срещу Лудогорец е като Райо Валекано срещу Реал (Мадрид). "Селският" клуб Осасуна обаче има 15 хиляди "сосиос", които плащат по 60 евро на сезон. Естествено, този клуб е гордостта на Памплона и на областта Навара изобщо (единственият от тази автономна провинция на Испания, който някога е играл в Примера дивисион), така че говорим и в голяма степен за местен патриотизъм. Левски е от София, но е национален феномен, така че този фактор може би не играе толкова силна роля. Да, но Памплона е град с население от 200 хиляди, десет пъти по-малко от столицата на България. А подкрепата към "сините" надхвърля границите на Софийското равно поле.

Така че - да, на теория е възможно. Убеден съм, че ще се намерят мнозина, които да опишат теорията и възможните практики много по-прецизно и подробно от това, което аз съм написал. Нямам претенции, че този текст е нещо повече от няколко нахвърляни лични разсъждения върху проблеми, които са ми интересни като почитател на футбола и като журналист. Но колкото и думи да се излеят, важно е какви действия се предприемат и дали се следват с постоянство въпреки затрудненията. Освен това изобщо не съм засегнал политико-икономическата конюнктура, а тя продължава да играе значима, да не кажа водеща роля във футболните процеси в България.

Васил Божков назова причината, поради която би спрял да финансира Левски

"Ако одържавят лотарията, няма да имам тази възможност", заяви той на срещата с феновете