От криза футболен клуб Левски премина към агония. Това е оценката за видяното по време на мача с Монтана. Това е оценката въобще за всичко, което се случва в последните два месеца след онези бурни заседания на Управителния съвет и дъжда от оставки.

Случващото се прилича на бавно умъртвяване на пациент, който може много лесно да бъде спасен. Дори един доносник два пъти взриви медийната среда със съобщението за нов собственик, а нещата така и не се променят. Ясно е, че се чака Общото събрание, но във футболния процес не събранията са важни, а делата на терена. А на терена Левски е трагедия. Ама голяма, мегатрагедия. И аз съм създавал хиперболи след някой неуспех или резил, но сега си е стопроцентова реалност, футболен клуб Левски е в най-ниската си точка в своята 102-годишна история. Ако нищо не се промени и всичко продължи по този начин, в това първенство Левски ще завърши в средата на таблицата и ще играе като средняк. А дори не е изключено и да го закъса. В този си вид Левски не е нито колос, нито гранд, нито най-популярният български клуб, нито означава свобода, въобще е едно голямо нищо. Отчаяната физиономия на Люпко Петрович казва всичко. Ситуацията е безнадеждна.

Има един необорим критерий за всеки клуб и той е какво отношение има публиката към играчите. В момента единственият футболист със статут на любимец е вратарят Боян Йоргачевич. Мики Орачев е с индулгенцията на собствен юноша, а влезлият като смяна Станислав Иванов е детето на полка. Всичките останали със сини фланелки срещу Монтана са в графата „какво правят тези на „Герена". Докарали са се дотам, че да няма дори един като Владко Гаджев, който да става за ругаене. Това е присъдата колко безлични са сегашните футболисти на Левски. След мача с Монтана чух традиционните - саботаж, бойкот, черно тото и тем подобни глупости. Сините фенове, доколкото такива въобще останаха, трябва да си дадат сметка, че това са реалните възможности на трупата, събрана от кол и въже на „Герена". Това за историята е „Гордостта на Гонзо". Е, има и кадрови проблеми - с Лукин, Прохазка, „вечната Амбър" Минев, Бурабия нещата ще се различават малко в положителна посока. Но крайно недостатъчно, за да говорим за някакъв сериозен напредък.

Това е актуалната ситуация, която час по-скоро трябва да бъде променена по високите етажи. 

Но дори и добрите вести от доносника не са чак толкова обнадеждаващи. Той говори за някакъв възпитан човек, който ще е новият собственик. Ясно е, че става дума за един господин, появил се в медийното пространство по време на царския мандат. Ясно е, че влизането му в Левски ще е по линия на „Виваком". Там има оставен от миналата година един неплатен пакет акции. Според моите прогнози очакванията това да е промяна тип „Лафчис - Чорни" са напълно погрешни. Благодарение на Тодор Батков капиталът на акционерното дружество е огромен и е логично всеки да си остане на позициите. Което означава, че дори след сакралната дата на Общото събрание 30 август собствениците ще бъдат Иво Тонев, Александър Ангелов и третият, на когото дори не съм му запомнил името. Плюс акциите на тръст „Синя България". При тази картина нов собственик ще има, но той ще е миноритарен, следователно лесно може да бъде бламиран по всяко време. Не съм чул досега миноритарни дялове да са гарантирали пълна власт. Отново вървим към компромис.

Ясно е, че на „Герена" ще се появи силна фигура и няма кой да е друг освен Наско Сираков. Оптимистичното в случая е, че го няма Тодор Батков, чиято фикс-идея бе да се мери с Наско Сираков. Това пък зачерква паралелите със злополучното връщане на Наско през 2013 година, феновете могат да разчитат на един Сираков, сходен с този, който пое Левски през 1999 година, което е доста добра новина. Предимствата на Сираков са добре известни. Всъщност то е само едно, футболът му е ясен. Българският още повече. Това, че разбира много от футбол, пък означава, че е наясно с проблемния треньорски казус. За Наско Сираков има само един подходящ треньор на Левски, но той като всички добри специалисти в момента е зает.

Това също е голям проблем. Защото Сираков ще се ангажира истински с Левски, след като екипът под него е готов и е на линия. Отново имаме някаква яснота какъв е срокът на годност на великия Люпко Петрович. Той ще остане на „Герена", докато не се върне главният човек. Нещо такова му се случи в Ловеч със замяната с Регекампф. Люпко е на 70 години и за него всеки ден работа е ден работа. Защото иначе трябва да си ходи вкъщи. Но за футболен клуб Левски това не е много добра новина. Не е добра новина и за Николай Илиев, Станислав Ангелов и Андрей Желязков. В момента това ръководно трио е напълно бламирано откъм полезни действия. Видно е от селекцията. Всъщност от липсата на такава. Явно им е казано отгоре, че в Левски има замръзване на всичко. Не случайно след Монтана изявления нямаше.

Въобще картината е злокобна. Злочестият, някога славен и популярен Левски агонизира. Предстои мач в Пловдив, където ги чака за жадуван реванш Илиан Илиев. След това други тежки мачове и докато дойде време за промяна, титлата ще е мираж. А след това и купата. И така много скоро и трите цели, поставени преди отбора, ще са отлетели в небитието. Европоходът приключи на първо стъпало, битката за титлата ще се окаже буря в чаша вода и по хронология остава само още един турнир. С други думи, годината си отиде, а Левски не помръдна напред. Успехите се отлагат за 2018 година.