Левскари, уважавайте ръководителя Иванов!

В живота има два вида хора – избраници и тълпа. Първите пишат историята, а вторите просто съществуват, захранвани от безграничната си злоба и вечно неудовлетворение. И докато от последните никога няма да има спасение, истинските лидери вече са на приключване. Всичко това важи с пълна сила за футболната действителност в Левски (София). Клуб, който повече от петилетка понася удари от свои и чужди. Гранд, който преклони глава пред футболните неудачи и стана лесна плячка за тези, които години наред мечтаеха да го видят на дъното.

И докато през тези години, мнозина напуснаха „потъващия кораб”, спасявайки своя авторитет, други останаха и все още се борят за просперитета на най-обичания български клуб. Става въпрос за Георги Иванов - единственият човек, който реално засвидетелства безграничната си любов към вековниците. Време е да отдадем дължимото на Гонзо не само като знаменит играч, но и като сравнително успешен ръководител.

Повод за този коментар е изказването на спортния-директор пред клубната телевизия на „сините”. В него Иванов най-сетне изля душата си, споделяйки откровено за всички трудности, които среща по време на управлението си на „Герена”. Типично в свой стил, мъжки и директно, Гонзо сложи край на множество лъжливи спекулации, целящи за пореден път да внесат смут и в без това нестабилната ситуация в Левски. За огромно мое съжаление, все още има хора, които не оценяват всичко това, което Георги върши за тима. Тук не включвам привържениците на ЦСКА, за които добре знаем защо недолюбват „синята” легенда. Става въпрос за уж левскари, които дебнат всеки удобен момент, за да пуснат язвителни стрелички по повод начина му на работа.

Нека обаче си припомним какво свърши Георги по време на втория си престой в клуба. Именно той беше човекът, който заряза спокойната си работа в Черно море и дойде да спасява тима. Без да мисли за последствията и купищата негативи, които ще си навлече със завръщането в „синия” змиярник. Преди две години в Левски бе пълен батак. В отбора имаше безумно слаби футболисти, представянето на клуба бе под всякаква критика, а финансовите възможности предричаха скорошен фалит. Фонд заплати беше намален от 500 000 до 200 000 лева от Тодор Батков, което до голяма степен предварително загроби останалите малки надежди за край на трофейната суша.

Въпреки че целият провал през сезон 2014/2015 се стовари върху плещите на Гонзо, той бе човекът, който сам спаси клуба от разпадане. Нали помните онази „синя” зима, в която левскарите не бяха взимали заплати от 4 месеца? Ако тогава не бяха лидерските и чисто човешки качества на Иванов, футболистите щяха да се разбягат на минутата. Мъжката дума и надеждите за по-добро бъдеще обаче спасиха Левски от срамната ситуация. И докато другият спомен от този тъжен сезон е изгубената Купа на България, няма как да не поздравим Иванов за интегрирането на множество млади футболисти в първия тим. Най-накрая бе доказано, че ДЮШ работи. Феновете пък останаха приятно изненадани от таланти като братята Цоневи, Деян Иванов, Мики Орачев, Александър Любенов, Илия Димитров, Божидар Краев, Галин Ташев, Мисяк и други. Също така и появата на най-добрия чуждестранен нападател след Гара Дембеле – Антонио Аниете.

Божидар Краев – тъжната приказка за похабения талант

Младокът вече няма място сред титулярите на Левски

Отиграването на сезона обаче бе назначаването на Стойчо Стоев. Специалист, от който Левски се нуждаеше изключително много. Двамата изградиха отличен тандем и постепенно съвместната им работа започва да дава резултат в настоящето. Нека говорим с факти. През изминалия сезон тимът не успя да се класира в първата шестица, а днес вече е на второ място зад Лудогорец и е сигурен за Европа. Вярно, това са постижения, които не са за хвалба, но какво да искаме от състав, който бе на косъм от това да сподели съдбата на ЦСКА в Югозападната „В” група? Тази година Левски най-сетне започна да играе печеливш футбол и дори за известно време бе сериозен претендент за титлата. Кризата в отбрана е решена, а в халфовата линия се подвизават играчи със сериозни качества. Генерално, Гонзо и Стоев успяха да изградят един боеспособен състав, който с още 1-2 попълнения през лятото, поне няма да сътвори някое ново географско откритие. За повече обаче, не можем и да си мечтаем.

Мнозина от враговете на Гонзо забравят, че постът спортен-директор е с чисто административна функция. Работата на Иванов е да създаде качествен треньорски и медицински състав. Да подсигури нужното спокойствие и комфорт на наставник и играчи, а те да му се отблагодаряват на терена. Към днешна дата, Стойчо Стоев е един от малкото треньори на „Герена”, който се радва на пълната свобода да решава сам всички ребуси в „синята” селекция. Тук може само да поздравим Иванов, който доказа, че е научил грешката си от първия шефски престой, когато прекалено много се бъркаше в работата на Ясен Петров. Нека си признаем, че тогава пловдивският Джанини беше безгласна буква на треньорската скамейка.

За последните две години Гонзо демонстрира огромно израстване като ръководител. Сякаш гафовете „Лукаш Гикиевич” и „Пепе Мурсия” вече са в историята. Разбира се, тук може да ме оборите с имената на издънки като Диаби, Курдов и Китамбала. Те обаче, отново бяха продиктувани от желанието му с минимални разходи да вземе качествени футболисти. Всичко казано до тук има за цел да докаже, че Иванов, малко или много, си е взел поука от направените грешки и тепърва ще постига своите успехи като ръководител. Той има нужната подкрепа както от отбора, така и от шефовете. Голяма част от феновете също са на негова страна. В момента думите доверие и оптимизъм трябва да са най-важни на „Герена”. Пример за това трябва да бъде Сектор „А”. Мнозина смятаха, че тази трибуна никога няма да бъде построена, че илюстрира некадърността на левскарите и т.н. В крайна сметка трибуна има, при това повече от модерна. Така ще бъде и с футболния клуб. Колкото и да страда, Левски отново ще бъде фактор в първенството. Смятам, че това ще се случи съвсем скоро със спортен-директор Георги Иванов и треньор Стойчо Стоев. А дотогава нека мечтаещите за Наско Сираков се замислят, къде беше Вълка, когато отборът имаше нужда от него. Кои са левскари само при победи и кои реално са „избраниците”, които правят всичко по силите си за просперитета на Левски.