Казват, че талантът е дар, който не трябва да отива на вятъра. Божия благодат, която те прави специален и далеч по-добър от другите. До скоро, за такъв се смяташе и офанзивният полузащитник на Левски – Божидар Краев. Юношеският национал приковаваше вниманието на множество футболни специалисти. Те от своя страна му предричаха бляскаво бъдеще, а всевъзможни мениджъри го омайваха с трансфер в някое от топ първенствата на Европа. Пътят на израстването обаче се оказа тежък за Божидар. Очакванията към него станаха в пъти по-големи от възможностите му на терена. Самонадеяните изказвания прекрачиха границата на добрия тон. Така се стигна до 15-ата секунда на мача с Ботев (Пд) и до грандиозния пропуск пред празната врата на "канарите". Невероятен резил, който сякаш олицетвори цялостното представяне на Краев през последната половин година.

Причините за тази патова ситуация са много и възможно най-разнородни. Огромна вина за неговото представяне има спортно-техническото ръководство на Левски. "Сините" шефове така и не подсигуриха плавния преход на играча от юношеския към мъжкия футбол. Хвърлиха врачанина веднага в дълбокото, натоварвайки го със свръхочаквания и надежди за доходоносен трансфер в чужбина.

Ако някои от вас си спомнят за изявите на Божидар, докато беше между 12-16 години, тогава той бе едно истинско бижу. Несъмнено най-добрият футболист в ДЮШ на Левски. Рязък, креативен и с изключителни лидерски качества. Тандемът му с Антонио Вутов бе страховит, а мнозина предричаха страхотното им партньорство да се пренесе и в мъжкия тим. По стечение на обстоятелствата обаче, гореспоменатият замина за Удинезе и така Краев се превърна във флагман и последна надежда за добра реклама на "синята" школа. Началото бе повече от позитивно. Сравнително добри игри, положителни отзиви от треньори и фенове. Всичко обаче рухна, когато се видя, че Левски няма ни най-малка идея от това как да доразвие безспорните качества на Краев.

Левскари, уважавайте ръководителя Иванов!

Левскари, уважавайте ръководителя Иванов!

За разлика от други, Гонзо няма да предаде "синята" идея

Ключовият момент за това беше лятото на 2015-а година. Левски бе изгубил Купата на България и градеше изцяло нов тим. Божидар получи средищно място в него, но нищо повече. Стойчо Стоев и компания така и не отчетоха факта, че Краев откровено се мъчи като крило. Останаха слепи за неговите безспорно по-креативни функции като плеймейкър, а дори и като "фалшива деветка". За сметка на това обаче, той бе изпробван и като десен външен халф... Непрестанни ротации по терена, които бяха ясен показател, че играта му не върви. Въпреки всичко, Божидар продължаваше да си бъде несменяем титуляр. Просто, защото нямаше адекватна конкуренция. Именно това чувство на неприкосновеност изяде главата на Краев. Той спечели битките за титулярно място с Мики Орачев и Джъстин Менголо, но не и войната със самия себе си.

След пробите в Манчестър Сити и Ювентус, "интереса" от страна на Уест Хям и спонсорският договор с водеща фирма за спортна екипировка, егото на Краев удари тавана. Крилото явно си помисли, че "превъртя" играта и тръгна по стъпките на лоши примери като Антон Карачанаков, Спас Делев и Тодор Неделев. Играчи с добри качества, но само за пределите на "А" група. Вместо да пусне в употреба някой нов финт, Божидар усилено започна да ръкомаха, псува и да се отяжда на всеки, направил му забележка.

В голяма част от по-отговорните мачове на Левски той е "призрак". Буквално изчезва от терена, страхувайки се да поеме някаква инициатива в решителните моменти. Доказателство за това са и 10-те му гола в "А" група. Единственото по-ценно попадение е това във вратата на Литекс за 2:2 още в началото на тази кампания. Всички останали са съответно срещу Монтана (3), Марек (3), Хасково (2) и Черно море (1). Това статистика на футболист пред трансфер във Висшата лига ли е? Тя отговаря ли на демонстрираното самочувствие от младока?

Чисто спортно-технически, Краев няма нужните аргументи да се надиграва със съперника. За позицията му на крило, той не притежава нито скорост, нито техника. Смея да твърдя, че тази част от нападението на Левски става по-силна, когато капитанът Веско Минев дублира своя млад колега и се включва от втора позиция. До скоро поне Божидар се славеше с изключителния си хъс. Гонеше съперника до край и беше отлично оръжие за дълбока преса. Сега обаче, виждаме едно разхождане на фланелката и бледо копие на онова момче, което впечатли всички пред почти 2 години. Наясно с цялата ситуация е и Стойчо Стоев. Притиснат от правилото за млади играчи и пиянските изцепки на Джъстин Менголо, специалистът е принуден да залага на Краев, гледайки как талантът му отива на вятъра с всяка изминала среща.

Единственото решение на казуса "Краев" е неговото трансфериране в чуждестранен клуб. Натъртвам на чуждестранен, защото едно евентуално преотстъпване на друг  тим от "А" група ще значи безвъзвратен край на и на без това скромната му футболна кариера. Зад граница Божидар ще има всички необходими качества да работи с подготвени специалисти, които ще знаят как да изстискат и последната капчица от неговия талант. Тук идва основната задача на неговите мениджъри и Левски. Те ще трябва да се абстрахират от финансовите стойности на даден трансфер, а да изберат мястото, където играчът да има шанс за развитие. Съгласете се с мен, че преминаване в тим от Турция, Гърция, Израел (обичайни дестинации за играчи на Левски), трудно ще го върнат в голямата игра.

За съжаление, твърде вероятно е Краев да повтори пътя на други "сини" таланти като Антонио Вутов и Николай Димитров – Хичо. Те изживяха буйна младост на "Герена", но след това потънаха в блатото на неизвестността с клубове като Козенца и Шкода (Ксанти).

Така бъдещето пред Божидар изглежда доста спорно. През следващите няколко години младокът ще трябва да се потруди изключително много, ако иска да остави някаква значима диря във футболната история на България. До тогава сравненията с Христо Йовов ще бъдат използвани само тогава, когато става въпрос за грандиозна издънка пред съперниковата врата.