В четвъртия си опит да преодолее последната преграда за влизане в групите на Шампионската лига Левски ще бъде воден от най-младия си треньор в тези срещи. 39-годишният Станимир Стоилов е и най-малко титулуваният измежду него и предшествениците му. Но след миналогодишния фурор в турнира на УЕФА Мъри вече ги задмина по евроуспехи.

начело на "синия" тим. Сега има възможност да постигне това, което никой треньор на български отбор не е постигал до момента - класиране в групите на Лигата.
Когато през есента на 1993 година Левски се изправи на 1/8-финала срещу Вердер, начело на "сините" беше Георги Василев.

През лятото на същата година Гочето бе привлечен на "Герена" като вече утвърден специалист, който спечели през 1991 година титлата с Етър, което е безпрецедентен успех в историята на великотърновския клуб. През 1994 и 1995 г. Левски с Георги Василев ликува с два шампионски трофея.

След това мустакатият спец пое кипърския Анортозис, който спечели титлата в сезон 1995/96. Гочето бе начело на тима само през есенния дял, тъй като получи примамлива оферта от ЦСКА. С "червените" той постигна дубъл, а по-късно със скромния Унион (Берлин) стигна до финал за купата на Германия, загубен с 0:2 от Шалке.

При завръщането си на "Герена" през октомври 2003 година Левски с Василев елиминира Славия (Прага) и отпадна от Ливърпул в турнира за купата на УЕФА. По време на срещите с Вердер Гочето бе на 47 години.

Авторитетът му е на треньор, който умее да постига с отборите си сериозни успехи на вътрешната сцена, но се проваля на европейската най-вече заради прекалено консервативен и дори плах подход в мачовете.

Например на реванша в Бремен, след като Вердер поведе с 1:0 в 74-ата минута, Левски трябваше да тръгне ва банк до края, защото се нуждаеше от два гола, за да елиминира германския шампион. Василев обаче изобщо не промени тактиката, която беше "на сигурно", не извърши никакви смени и на практика се задоволи с "престижна" минимална загуба.

През август 2001 Левски за втори път се опита да влезе в групите на Шампионската лига, но в третия предварителен кръг бе спрян от Галатасарай. Начело на "синия" тим тогава бе 54-годишният световноизвестен треньор Люпко Петрович.

Звездният миг на сръбския спец със "Звезда" (КЕШ от 1991 г.) отдавна бе история, но Люпко остави диря и в Левски, с който стана шампион през 2001 г., а "сините" направиха и силно участие в турнира за купата на УЕФА през 1999 г., завършило със запомнящите се мачове с Ювентус.

Двубоите с Галатасарай обаче бяха лебедовата песен на Люпко на "Герена", който след конфликт с Наско Сираков си тръгна след по-малко от месец. Въпреки че като футболист Петрович е бил нападател, характерната за него като треньор тактика е дефанзивната.

Година по-късно, през 2002-а, Левски направи третия си опит да влезе в групите на Шампионската лига, но загуби на два пъти с по 0:1 от киевския Динамо. Тогава треньор на "сините" бе друг известен сръбски спец - 49-годишният Славолюб Муслин.

Той беше работил дълго време във Франция и бе финалист за купата на УЕФА през 1996 г. с тима на Бордо. Муслин обаче не се радваше на особен комфорт при работата си в Левски и сподели съдбата на Люпко Петрович през март 2003 г.


Сегашният треньор на "сините" Станимир Стоилов има предимството не само че зад него твърдо стои Наско Сираков, но и че като футболист е черпил знания от тримата гореспоменати специалисти.

Като допълнение към това: Мъри не само е играл при Василев, Петрович и Муслин, но е ставал шампион под ръководството и на тримата. Като плюс за Мъри може да се посочи и друго - неговата треньорска философия е атакуващ и агресивен стил на игра.

Най-авторитетния противник на треньорския пост в тези двубои е имал Георги Василев. Това е големият германски специалист Ото Рехагел, който след големите си успехи с Вердер изведе и Гърция до европейската титла през 2004.

Срещу Петрович с Галатасарай бе друг известен балкански треньор - румънецът Мирча Луческу. Срещу Муслин с Динамо (Киев) пък бе Алексей Михайличенко, който направи голямо име като играч, но не и като треньор.

Съперникът на Стоилов Джузепе Пилон също като украинеца няма солидна биография зад гърба си. Това може да се окаже още едно предимство за младия български треньор и водения от него отбор.

Казано накратко - Мъри не е най-титулуваният наставник в сравнение с Гочето, Люпко и Муслин, но притежава достатъчно плюсове и козове, с които има огромен шанс да стори това, което доказаното трио не успя.