Колко ще издържи ризата на Славиша в Левски

Левски спечели рутинна победа от типа на тези, които бяхме позабравили. По една или друга причина в последните месеци не бяхме свикнали да виждаме "сините" да стартират мача максимално офанзивно и да отбележат сравнително ранни голове. И както се казва - след оплетена кошница, вече е лесно. Играе се по-освободено. Въпреки, че този тим не вдъхва доверие при два гола аванс до 30-ата минута да махнеш с ръка спокойно и да догледаш оставащите две третини с мисъл за следващия мач.

Въпрос на философия е. Преди месец ранни голове в противниковата врата почти липсваха. Спорно е да се каже дали сега при новия треньор "сините" играят като развързани. Обаче е категорично, че преди на тренировки се е наблягало на нещата назад. И това гледахме. А сега приоритет са нещата напред. И виждаме разликата.

Офанзивен Левски срази Септември и се изкачи на върха в Първа лига

Треньорът Стоянович тръгна с успех на "Герена", Мариани и Костов отбелязаха за крайното 2:0

Тимът на Септември изобщо не заслужаваше да си тръгне без да вкара гол. Знаейки, че Левски ще търси максимално бързо изнасяне на топката напред, Септември няколко пъти опита преса в половината на домакините. Забележете - на "Герена". А "сините" на този етап са делеч от този елемент от играта. Отборът не умее да пресира правилно съперника си пред неговата врата. Както и друго - затруднява се да изнесе топката с пасове по земя, когато играчите на другия отбор ги пресират. Това вероятно ще стане някой ден, но са необходими много и много на брой специализирани упражнения по време на тренировките. Един ненаучен да прави преса, както и да противодейства на преса отбор, няма как да бъде взет насериозно повече, отколкото тежи името и марката му.

Такъв е случаят с Левски. Мачове като този със Септември ще бъдат печелени на база това, че футболистите са с промити мозъци, а също в спортно-технически аспект влагат повече агресия и импровизация в атакуваща фаза. На този етап левскарите прескачат неприятните моменти в средата на първото полувреме, когато от трибуните обикновено се провикват "Айде, играйте бе, еей". Това няма как да бъде чуто, при положение, че срещу Септември и други отбори от тази категория Левски започва с единствената цел да упражни традиционния, но доста поизбледнял напоследък домакински натиск.

Разбира се, че пукнатините са достатъчно много на брой и като вид. Много е рано да се говори за бързо преливане от едната фаза на игра в друга. Септември имаше своите шансове, но нямаше класа и късмет в завършваща фаза. И когато Николай Митов казва, че неговият тим на моменти е надигравал Левски, значи е така. Все пак отборът от Драгалевци е на 2-3 години като стил, въпреки че и там има текучество. Но Септември, макар и в по-скромни мащаби, прилага последователна и ясна кадрова политика. Видно е, нивото и целите са други, но на други места си бачкат на парче - ден да мине, друг да дойде, мач за мач и каквото дойде.

Септември не само срещу Левски игра със самочувствие, въпреки че средната възраст на титулярната единайсеторка е най-ниска в Първа лига. Отборът има свой стил на игра, разпознаваем е като поведение и не би трябвало да има проблем с оставането в елитната група, каквато е афишираната цел. И както отбелязахме горе - Септември има самочувствието да прави преса в половината на съперника, и то на чужд терен. Ще бъде наистина интересно да видим как ще играе отборът на Николай Митов сега срещу Дунав в Русе. Нищо добро не чака домакините, ако не са разгадали добре някои действия на Септември на "Герена".

Като стана дума за цели, да видим какво е положението с Левски. "Утре, вестниците - първи". Тази крилата фаза бе изречена от същия Ники Митов, но като треньор на "сините". Е, сега той бе на другата пейка, а вестниците от вчера сочат, че Левски е първи. Въпросът е дали на "Герена" имат капацитет като клуб и потенциал като отбор за задържат тази челна позиция. Виждаме, че треньорът Славиша Стоянович явно ще води тима си с една риза, също като при Ел Маестро има дебати дали е една и съща, или има няколко бели ризи от този модел. И да видим до кога ще е с тази риза. По програма столичани гостуват на Етър, приемат Берое, после на "Лаута", с Витоша на "Герена" и идва най-големият тест за бялата риза на Стоянович - дербито с ЦСКА. Ако разбира се, до тогава тази дреха е оцеляла.

Стоянович: Жалко, че Мартин Райнов няма да играе за Левски

"Имаме още много работа за вършене", заяви наставникът след успеха над Септември с 2:0

Малко по-детайлно - Левски играе с настроение, но ако гледате мач отпуснато с премрежен поглед, няма да видите организация на играта, няма да видите и последователност на действията. След мини подготовката, която е планирана за паузата за националните отбори в началото на септември, тимът трябва да покаже първите осезаеми корекции. Някои неща сега, включително и комбинациите около и в наказателното поле на противника хващат окото, зареждат зрителите, изправят ги на крака, но те са повече плод на импровизация, на решение на момента, а не на нещо тренирано и отработвано много пъти. Все пак говорим за футболисти от сравнително висок финансов диапазон като заплати, които при предишния треньор попадаха в категорията "спорни" и дори "ментета". А и публиката е твърде крайна и е на двата полюса в оценките си към някои играчи. Примерно: Обертан силно ли игра срещу Септември, или се мота по терена? Мариани също е полемичен. Сега играе по-освободено, повече му се вижда ползата, но дали това не е за сметка на действията му в дефанзивен план. Да, в сериозен отбор абсолютно всеки трябва да е ангажиран в двете фази на играта. Ако не е такъв - марш на пейката. Правилата са такива и важат за всички. А също и друго: липсва ли Жорди Гомес? Бавен е, но пък вижда играта и дава тънки пасове. Друг е въпросът, че като характер и липса на усмивка, едва ли някой ще си скубе косите, че испанецът напусна. Хубаво при него е, че си тръгна без много шум. А знаем, че не е бил от най-послушните. И той, и шефовете му имаха както да кажат, но запазиха добрия тон и поне за пред хората демонстрираха взаимоуважение.

Славиша Симонович има да прави доста корекции, като най-напред това трябва да е с настройката на футболистите към отборната игра. Темата е дълга, а някъде вътре е и болезненият въпрос за начина на (не)правене на селекция. Да върнеш почти уреден футболист от пътя обратно към отправната точка, е доста непрофесионално. Тук не говорим за наличието или липсата на пари в клубната каса, а за наличието или липсата на потенциал за воденето на преговори с клубове и футболисти. Или както е казал класикът, без спортен директор - толкова.

Но да се върнем на целите. Нека си го кажем направо: С централен защитник Аймен Белаид и тези централни нападатели няма да стане работата. Сигурно всички те са добри характери и тренират всеотдайно, но за шампионска титла се искат друга категория футболисти. Левски не трябва изобщо да има слаби пунктове, а да не говорим, че в конкурентните за първото място тимове има за всяка зона стабилни резерви.

А футболистите продължават да се кефят на новия треньор. Репортерите не пропускат след мач да искат от играчите сравнение с предишния Делио Роси. Никой не казва нищо да италианеца, но и никой не пропуска да отбележи, че Стоянович е роден победител, провежда по-интересни тренировки, говори по друг начин в съблекалнята, и изобщо засега всички са доволни. И са първи, както пишат вестниците.

Отново сърбин качва Левски на върха в Първа лига

За последно "сините" бяха на първо място при Люпко Петрович