Левски на практика приключи участието си в Европа снощи, след като загуби от Гент с 0:1. Остава, естествено, един мач срещу Спортинг, в който заради престижа си е хубаво „сините" да не падат. Идва и битка с Берое за Купата на България, която няма да е лека, но все пак вече е удачното време да се кажат няколко обобщаващи думи за отбора на Ясен Петров и Георги Иванов.

Представянето на Левски в Европа прилича много на приказката за грозното патенце, което станало красив лебед в края на историята. Такъв път горе-долу извървяха „сините". Нека се върнем за миг в миналия март-април, когато изглеждаше сигурно, че отборът изобщо няма да играе в Европа. После, след кански мъки, Левски все пак стигна до зона „Лига Европа". Но това вместо да радва феновете, като че ли ги хвърляше в ужас какво ли очаква там любимците им.

После обаче Левски започна да разказва една позабравена приказка. Първо бяха анонимните ирландци от Дъндолк. Погромите над тях бяха приети за нещо нормално, макар че дори срещу толкова посредствен съперник „сините" рядко правят безпроблемни победи в последно време. После последователно дойодоха двата най-качествени шведски отбора Калмар и АИК, които бяха преодолени от Левски и изведнъж грозното патенце започна да се превръща в нещо доста по-красиво, при това в групите на Лига Европа...

Всички отново си казаха „Дотук сме, няма как повече". Тогава дойде доста късметлийската, но и постигната със себераздаване и хубав футбол победа над Гент. Два много силни мачa с Лил, в които само късметът лиши „сините" от още някоя точица в повече, за да дойде и вчерашният двубой с Гент, в който ако не друго, играчите на Ясен Петров показаха мъжество и правилна тактически игра. Погромът от Спортинг бе единствената капка катран в представянето на отбора, но за тим на 3-4 месеца и подобно поражение не е изключено, щом дори Реал (М) може да си го позволи...

Какъв е изводът? Грозното патенце, което бе на косъм да си остане само в българското блато през пролетта, само 6 месеца по-късно е с поне 4 точки в групите на Лига Европа след серия от силни мачове. И във феновете на Левски навярно отново има надежда. За пръв път от доста време те копнеят да дойде отново есента, за да се играе пак в Европа, вместо да се страхуват кой анонимник ще потърси слава срещу любимците им. Това е много, ама много голямо постижение на спортно-техническия щаб и футболистите. Отбор, който е на 4 месеца и с 8 нови играчи и нов треньор, постигна своя максимум в Европа на този етап от развитието си.

Оттук-нататък трябва трезва преценка на нещата и отчитане на грешките, защото такива има, и от много. На първо място е типично домакинският характер на Левски тази година в Европа. Прилични, но много страхливи представяния като гост, почти никаква мисъл за атака и в резултат... едва 3 гола в 6 мача, като в интерес на истината трябва да отбележим, че те дойдоха срещу Дъндолк и Калмар, които са и най-слабите отбори, играли с Левски. А без силни мачове и тук-там поне победи като гост няма как да се чакат резултати в Европа.

Що се отнася до вътрешния шампионат едно стана ясно. Ако Левски играе на върха на възможностите си и в пълен състав, то едва ли ще има проблеми с някой съперник у нас. Подценяването на отделни отбори и фактът, че дадени играчи са просто незаменими за „сините", са доста голям проблем за Ясен Петров и Гонзо, който трябва да бъде решен. Извън всякакви съдийски грешки и други странични фактори, именно тези две неща костват сега тази разлика от 5 точки от Литекс в шампионата.

Всички тези проблеми в Левски обаче са преодолими, а и валидни за останалите отбори в „А" група. Важното е сега да бъдат осъзнати от спортно-техническото ръководство на клуба, което да си направи изводите и да работи в правилната насока. Каква е тя? Умерена селекция на първо място - в никакъв случай разпродажба на 2-3-ма основни играчи накуп, тъй като това може да се окаже пагубно. В обратна посока - със сигурност не са нужни 4-5 чак попълнения. И 1-2 ще свършат работа ако не се продава, но да бъде прецизиран изборът им.

И оттам-нататък пълно доверие на този етап към старши треньора Ясен Петров, който сбърка доста пъти досега, но и показа, че има качества да води тим като Левски. А това доверие към Джанини току-виж се отплатило и „сините" наистина се превърнат в един красив лебед, който ще кара феновете си да мечтаят отново идната есен...