Когато цялата къща гори, но ти не виждаш по-далеч от носа си...

Ситуацията в Левски е "на червено". Отвсякъде. Ножът не само е опрял до кокала, а вече реже костта. Изглежда е само въпрос на време ситуацията или да се стабилизира веднъж и завинаги или всичко да се срути като къща от карти. За миг.

Появиха се и подигравчиите. Не просто подигравачи, а подигравчии. Те за това живеят. Това чакат - вечният футболен враг да е пред фалит, правителството да е аха пред сваляне, съседът да разбере най-после истината за жена си и т.н.

Има ги тези хора. За съжаление част от тях се занимават и с бизнес. Ръководят други. Плащат им заплати. Взимат важни решения, без да имат каквато и да било квалификация или интелектуален потенциал. Но това е положението.

Във времената на привидна дипломация и латентна, широко разбрана демокрация, не е етично да се действа драстично с такива субекти. За съжаление. И съответно те решават, че това, което правят им е позволено и дори донякъде е логично.

Но такава беше ситуацията и когато ЦСКА фалира. Нали така? Тогава също подобни личности бяха на гребена на вълната. Важното е не аз да бъда добре, а на другарчето да му е зле... "Другарче" в най-общия смисъл на думата, разбира се, без да влагаме политическа или социално-архаична нотка в понятието.

И някъде там, под едва крепящата се къща от карти, лъкатушеща наляво-надясно под силния столичен вятър, пак се дочу едно приглушено, заблудено ехо. На първо време звучеше вяло и недоизяснено в своята концепция и представа, после стана съвсем абсурдно.

Хубчев нещо бил виновен на клуба си...

Не бил истински мъжкар, не давал мило и драго за Левски...

Такива твърдения.

В един момент изглеждаше, че още малко и ще излезе, че той и само той е виновен за случващото се на "Герена".

Източник: LAP.bg

Петър Хубчев може да не е много неща, но не един и два пъти в треньорската си, а и преди това - в състезателната кариера, доказа недвусмислено, че със сигурност е мъжкар.

Оправданията при него не важат.

Не е ставало публично достояние да хвърля вината за случилото се върху отделни футболисти, както го правеше един чуждестранен треньор на "вечния" враг. Който след това показа истинската си, цялостна и завършена липса на каквато и да било стойност в една от съседните ни държави. Изгонен беше. Очаквано.

Но отново за Хубчев - оправданията ги няма.

Можеше спокойно да посочи слабите звена в състава си не един и два пъти, но не пожела да го направи. Вместо това недвусмислено заявяваше все същото - каквото има да се казва, ще се каже в съблекалнята. Очи в очи. Случвало се е да минаваме покрай "синия" коридор след издънка. И да се чува съвсем ясно, че има какво да се каже и то се казва. С подходящия тон. Но разбира се - не пред медиите. Както е професионално да се постъпва. По немски, може би.

Източник: levski.bg

Това бе и прословутата причина Петър Хубчев често да няма какво да каже на интервюиращите го преди или след мач. Защо тогава е заставал пред камерите? Защото така трябва. Иначе ще го отнесе клубът.

Естествено, че един треньор, още повече на гранд във футбола, в която и да било уважаваща себе си страна, няма да разкаже на медиите какво точно и как възнамерява да направи в следващия мач. Или да посочи виновник за загубата. Футболът е достатъчно ясен на много хора в наши дни, явно... Така че вероятно дори те са успели да забележат с острия си, разбиращ поглед слабите звена в състава. А те бяха очевидни за всички.

Източник: LAP.bg

Петър Хубчев бе доста време без заплата.

От януари насам. По собствено желание. Доброволно се отказа от трудовото си възнаграждение.

Още преди обявяването на пандемията.

Длъжен ли беше да го прави? По дяволите не! Впоследствие това стана практика за много треньори, по коренно различна причина. Заради коронавируса.

Източник: LAP.bg

Видяхме ли, чухме ли някъде изказване, по време на карантината, от Петър Хубчев? Изрази ли той публично недоволството си пред някого? Нима не е имал поне няколко причини да го направи?! Да каже, че му е писнало и не може да поставя семейството и близките си в такава трудна ситуация. Да каже, че много обича Левски, но за съжаление ще трябва да си върви. Докато е време. Защото не може да се храни и съществува само с клубна любов. И това не се случи.

Но в момента, в който се разбра, че той си тръгва, стана най-лошият.

Източник: LAP.bg

Това не е специфично наша черта. Важи за всички страни и нации. Развити, неразвити - всички искат да хвърлят, ако не някое тежко паве, то поне едно малко камъче по този, който решава, че си тръгва. Лошото, в конкретния случай бе, че изведнъж се оказа, че Хубчев всъщност искал да напусне още преди един, два, три и повече месеца. Че е щял да "предаде" отбора тъкмо преди мача с Лудогорец за Купата. Ама нали, защото са победили, все пак се е навил да остане...

Ставаш най-виновен. Най-неприятен. Нежелан.

Без значение дали си го заслужил или не.

Източник: LAP.bg

И докато цялата "синя" къщичка гори от всички прозорци и в нея се мяркат няколко от сърце верни, но и такива, не чак толкова предани, колкото по-скоро задължени да останат герои, докато една цяла история може да бъде пратена в миналото и заключена в някой тъмен футболен, имагинерен архив, пак се дочу задавеното от злоба, едва доловимо ехо на онези, за които цялата, обща картинка е непонятна. А за интелектуално опосредстваното и ясно възприемане на света около тях, те разчитат единствено на примитивно използване на сетивата си. И съответно не виждат по-далеч от собствения си нос.

Хубчев е сред положителните неща, случили се в Левски.

И в Берое.

В Черноморец (Поморие), националния отбор, а и в българския футбол въобще.

Вече повече от 26 години насам.

И ако ще има посочени определени виновници за евентуалната най-неприятна съдба на клуба от "Герена", то Петър Хубчев със сигурност не би трябвало да бъде сред тях.

Източник: LAP.bg