Когато и да ги изгоните от Левски, все ще е късно!

Няколко дни след новото 0:3 от ЦСКА, сърцето на редовия "син" запалянко все още не е забило с нормалния си ритъм. Гневът от съботното "представление" е толкова натрапчив, колкото станаха и "червените" класики през последните няколко години.

По един специфичен начин, яростта от играта на Левски, преминава в отчаяние. Мъчителна левскарска депресия, от която няма излизане вече 10 години.

Източник: LAP.bg

Колкото и да е изтъркано, футболните редици на столичния гранд се нуждаят от освежаване. Вярно е, че подобни действия само ще придадат нов тласък на злокобното виенско колело, на което "синя" България се вози вече една декада, но друг изход не съществува. С нови може и да стане, но с тези - не! Доказателствата за това много и при това все с негативен характер.

Време разделно в Левски

Тръгват си много от футболистите

Нека не звучи като лична нападка, но първият, който на момента трябва да си тръгне от тима е Сашо Александров. Футболистът с №25 сякаш е събирателен образ на всичко грешно в селекцията от квартал "Подуяне".

Източник: LAP.bg

И тук не се визира само представянето му в последното дерби, когато "подари" два гола на ЦСКА. Алвеша просто е играч с лимитирани качества, който няма как да помогне на тим с уж големи амбиции, каквито парадира да бъде Левски. Бранителят има голяма воля да се докаже, но инатът му само вреди. Липса на ориентация, качествено центриране и техника - всички тези компоненти са базови за един добър краен защитник. Е, нито един от тях не е в арсенала на Сашо. Но какво да му се сърдим на момчето. Той използва своя шанс и граби с пълни шепи от Левски. Виновни са неговите непрестанно сменящите се шефове и треньори, които вече два сезона така и не купиха читави ляв и десен бек. Всички тези пишман ръководители му осигуриха неограничен престой сред титулярите на Левски, независимо от неговата спорна спортна форма.

А тази трагикомедия ще продължи и срещу Черно море....

Източник: Официален сайт на Левски

Виновна за паразитирането на Сашо е и детско-юношеската школа. Дълго време "синята" академия не е произвела един качествен краен бранител. За последно като такива може да причислим Иван Горанов, Илия Мунин и Христо Попадийн. Нито един от тях обаче не остави значима среда. Грешката е комплексна. Сбъркана методология, слаб кадрови потенциал и липса на достатъчно търпение за налагането на подобни играчи в първия тим.

Футболното клише гласи, че най-лесната позиция във футбола е тази на бековете. Ами тогава толкова ли е сложно на "Герена" да си произведат един нов Живко Миланов, който сякаш е и последното истинско бижу във вече съвсем изчерпаната откъм стока "синя" бижутерия. Трябва ли капитанът Веско Минев да започне да тича с проходилка, за да се осъзнае факта, че на Левски са му нужни нови лица в отбрана. Да не говорим и за словашкия мъченик Роман Прохазка, който по принуда трябва търпи изгнанието си като защитник.

Източник: LAP.bg

И докато Сашко Александров не става, но поне се бори мъжки, други парадират с високата си класа, а всъщност са кръгла нула. Георги Костадинов, с гръмкия прякор "Мечката", доскоро беше много симпатичен футболист, който имаше всички данни да се превърне в новата голяма звезда на Левски. Футболистът от Царево обаче пострада от върлуващата по нашите ширини болест - звездоманията. Повярвал си повече, отколкото е необходимо, Костадинов се помисли за Емил Костадинов и поиска повече от 100-процентово увеличение на заплатата си. Алчността му обаче изигра лоша шега и докато опитваше да си уреди безценен трансфер зад граница, формата му тръгна безвъзвратно надолу. Апотеозът на всичко това бе представянето му срещу ЦСКА. Честно казано се чудя изобщо как Николай Митов успя да го изтърпи толкова дълго на терена.

Мечката си отива!

Дългоочакваната му раздяла с Левски е факт

Донякъде огледална е ситуацията и със Сърджан Лукин. Румънецът свали "железния анцуг" по щастливо стечение на обстоятелствата и след два силни мача моментално предяви претенции за 200 000 евро. Далеч съм от мисълта, че човек не трябва да се бори за увеличение на своето трудово възнаграждение. В Левски обаче е малко по-различно. Не може, който и да е играч, да има някакви претенции при положение, че т.нар "гранд" няма трофей от вече 10 години! Та нали всички ние биваме финансово стимулирани на базата на постигнати резултати! С какво трябва да се различават от множеството някакви самозабравили се футболисти на Левски!?

Източник: LAP.bg

Достигаме и до "черните перли" - Бабатунде, Франсис Нар и Амаду Сукуна. Това фамозно трио се превърна в мечта за всяка една отбрана в Първа лига. Изключителни "безопасни игли", пред които техни предшественици като Либан Абди, Джъстин Менголо и Луис Педро са като велики футболни богове. И докато в Баба продължавам да твърдя, че има някакъв потенциал, то Нар и Сукуна са всичко друго, но не и футболисти за българския елит. Но и тук стигаме до същото, какво са виновни момчетата, че са се превърнали в част от страхотна далавера, от която някой си е извлякъл тлъста комисионна. Да му мислим ние баламите, които всяка седмица си късаме нервите с техните футболни "достойнства".

Левски: Леки нападатели, лек треньор, лек отбор и... фенове

Докога така?

Към изброените с гордост може да поставим и шведският призрак Симон Сандберг. Скандинавецът мистериозно изчезва от тимовия лист за по 10 кръга, а след това изведнъж се появява като титуляр и се проваля с гръм и трясък.

Източник: LAP.bg

Изобщо промените в Левски са задължителни. Дали ще дадат резултат, или не, вече няма никакво значение. Важно е да се симулира някаква дейност, защото апатията на "Герена" убива. Примиренчеството стигна до такива висини, че в момента начело на тима е специалист с прякор Жадното, който не буди респект в съзнанието и на дори най-притеснителния юноша. "Специалист", който излезе без нападател срещу ЦСКА и без малко не регистрира една от най-позорните загуби. Да не се сещаме за едни малко позабравени мачове със Славия и Берое.

Но какъвто ти треньорът, такъв и любимият Левски!