Легендата на Левски - Кирил Ивков бе специален гост в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Повод за интервюто с емблематичния футболист бе неговият 75-годишен юбилей, както и трудната ситуация, в която се намира столичният гранд. Ето какво сподели Ивков:

Минал през Левски вдигна шампионската титла на Австралия

Минал през Левски вдигна шампионската титла на Австралия

Триумф за Нуно Рейш и Мелбърн Сити

Здравейте, г-н Ивков! Благодаря ви, че приехте поканата ни за интервю! През седмицата навършихте 75 години! Честито! Как се чувствате, кое ви държи в кондиция?

- Благодаря за думите! Да призная честно така и не видях кога минаха тези години. 75 години не са малко, но да чукам на дърво, добре се чувствам. Даже много хора ми казват - не ти личи, че си на 75! А аз отговарям: "На колко? На 80 ли мислите, че съм?"

Какво си казахте, когато станахте на 21 юни и започнахте да приемате поздравления за юбилея?

- Няма да ти казвам, Краси, от 7:30-7:45 часа започнаха да ме търсят. Последните двама души, които ми се обадиха - Букарев-баща и Букарев-син беше в 22:00 часа и почваше мачът от европейското. Цял ден поздравления, не мога да седна да хапна. Много хора ме уважават, работил съм с много хора и само един-двама могат да кажат нещо по мой адрес, въпреки че няма за какво.

Сега ще ви върна години назад - като че ли малко се знае за началото на кариерата ви в Металург, а после в Миньор. Защо заложихте на футбола, как стана така, че стигнахте до футболната площадка?

- Който се класираше от училищата, открай време трябваше да играе с децата на Миньор (Перник). Имаха си треньор, тренировки си правеха и бихме 4:1. Бай Мирчо се казваше треньорът, след мача ни строи, посочи трима души и ни каза, че на другия ден ни чака на "Стадиона на мира". Стана ми драго, все пак къде е Миньор. Викам си: "Сега добре, обаче какво ще кажа на баща ми?", защото бях от квартала на завод "Ленин". Какво ще му кажа, като трябва всеки ден да пътувам до Перник с автобус? Дойде един момент, направихме контролна среща и за първи път ни оставиха екипа. Прибирам се и като дойдеше тренировката, трябваше да са изпрани екипите на всички. Не казах на майка ми за какво ми е, обаче баща ми дойде и попита какъв е този екип? Казах му, че от две седмици вече тренирам в Миньор. Ама, го казах с половин уста. Викам си: "Сега, ако ми забие един шамар...Къде си тръгнал..." И така стана с Миньор.

Фенове на Левски с нова благородна инициатива

Фенове на Левски с нова благородна инициатива

В памет на Гунди и Котков

Как се стигна до привличането в Левски? Как стана така, че избрахте "сините"?

- Идваха някакви хора, но не знаех, че са от Левски. В един момент с бате Йончо Арсов се срещнахме в София и каза: "Момче, къде е Славия, къде е Левски..." И започва първенството, но не ми дават документ, че съм напуснал Миньор. Искаха да ме надхитрят и отидоха в Металург при бай Васил. Искаха да ми даде документ със задна дата и ако играя едно полувреме, няма мърдане, оставам си в Миньор. Отиваме да играем с Ботев (Пловдив), а заради мен ни закараха в Трън да не съм в Перник. Тръгваме за мача и в един момент казват на целия отбор: "Тук ще се съблечете, ще отидем с автобуса на Перник и ще се върнем. Треньорът много ме уважаваше и му казвам: "Бате Румене, аз живея на 500 метра от стадион "Металург"!" Вика ми "добре", но слизайки към съблекалнята всичко беше заобиколено от отрядници, не знам какви и не пускат никой - ни баща, ни майка, само жена ми се беше промъкнала. Каза ми: "Не, изобщо не оставай, защото нищо не направиха от това, което си говорил." И мен ме чакаше една кола, взеха ме и направо за София.

Пристигате на "Герена" и кои ви посрещнаха в съблекалнята?

- Пристигайки в Левски, ме посрещна Гунди: "Момче, как е, що е?" А аз го гледам като..., макар че бях играл срещу него, а след това и се състезавах с него.

В какви отношения бяхте с тогавашните лидери на "сините" Гунди, Сашо Костов, Христо Илиев-Патрата, Иван Вуцов - имена-легенди за българския футбол?

- Много мои приятели, които ме уважаваха страшно много, ми казваха: "Къде си тръгнал в Левски? След половин или една година ще те махнат!" Викам: "Нека да ме махнат! Аз в Миньор винаги мога да се върна!"

Как се отнасяха те с вас тогава?

- Да кажа честно, изобщо не съм имал проблеми с отбора на Левски.

Боби Цонев отнесе здраво конско заради червения картон

Боби Цонев отнесе здраво конско заради червения картон

Живко Миланов му крещял пред всички футболисти

Един от хората, известен с чувството си за хумор, бе Сашо Костов. Попадали ли сте под "ударите" на тънкия му хумор?

- Сашо беше голям зевзек! Все търсеше нещо, неспокойна душа. Спомням си, когато Кръстьо Чакъров беше треньор, и бяхме в "Плиска", където правеше разбор за мача с ЦСКА. На една стъклена маса реди със стотинки нашия отбор, а другият с книжки. Свършва разборът и Сашо Костов слага 50 ст. под стъклото... Чакъров пробва да ги вземе и вика: "Сашо, докога, бе!"...

Разкажете ни за сблъсъците с ЦСКА. В онези години беше невъзможно да се намери билет за ст. "Васил Левски".

- Купувах 300 билети за мач с ЦСКА. 300 билети! Много често ни взимаха на лагер два дни преди двубоя и жена ми казваше: "Не мога да смогна, станах касиерка!"...

Кое беше особеното на това дерби?

- Истинско дерби, може би е такова и сега, независимо какво е състоянието в Левски и в ЦСКА. Мачът е жесток!

Кой е най-яркият ви спомен от сблъсъци между Левски и ЦСКА?

- Победата със 7:2 няма да я забравим! Вуцата си вкара автогол, а те го написаха на Жеков. Доброто беше, че много бързо изравнихме и се тръгна - Янко Кирилов два гола, Гунди два гола, Сашо Костов...

Звонимир Микулич приключи с Левски

Титуляр приключи с Левски

Продължава кариерата си в Турция

А тогава ЦСКА е бил фаворит...

- Да, бяха в по-добра позиция. Имало е случаи, когато и ние сме били по-добри, но ни бият. Така стана и при нас.

На два пъти печелите наградата Футболист на годината през 1974 и 1975 г. Сега звучи малко странно централен защитник да триумфира в тази класация - как стана това?

- Някои хора разбират от защитници! Имам само един жълт картон в кариерата ми в "А" група. Играхме с Берое и излиза топката, но не беше аут, а съдията даде корнер. Викам: "Къде гледаш, бе, човек?" и ми показа картон.

Какво ще кажете за емблематичните двубои на Левски с Аякс и Барселона? Връщате ли се често към тези битки?

- Барселона ги бихме 5:4 и казаха, че за първи път някой вкарва пет гола на Барселона. В Испания ни победиха с 4:1. И с Барселона, и с Атлетико (Мадрид) по две дузпи им даваха. Особено за първия гол, Рексач дясно крило играеше и центрира, а Аладжов на метър и половина извън пеналтерията, обръща се с гръб, удря го и дузпа. Нямаше ВАР.

Левски отправи предложение към бивш футболист на Царско село

Левски отправи предложение към бивш футболист на Царско село

"Сините" искат Ивайло Марков

 А за Аякс?

- Аякс бяха валяк, където минеха! Много силен отбор, изключително силен. Да не говоря за Кройф, всичко той вършеше.

Какво чувство изпитахте, когато срещу вас на терена застана "кралят на футбола" Пеле?

- Срещу Пеле имам само един мач и то не цял, играх през второто полувреме. 1970 г. отиваме в Бразилия на турне и в първия мач играхме с националния отбор на Бразилия, след два месеца започваше световното първенство в Мексико. Орманджиев и Христо Младенов бяха треньори и преди да излезем на терена, Орманджиев ми вика: "Кирчо, ако загубим с три гола, това ще бъде успех за нас!" Чудех се, като падаме от Бразилия - какъв успех? Почва мачът, първото полувреме 0:0, прибираме се в съблекалнята и в един момент все едно бомба гръмна на стадиона. Скачаме и гледаме, че Пеле излиза с номер 13. И не можаха да ни бият - мачът завърши 0:0!

Не можахте ли да си смените фланелката с него?

- Орманджиев я взе. Голям нахалник! След мача ми подариха радио за кола за най-добрия защитник в двубоя.

Какво стана с това радио?

- Глупак! Де да знам, че сега ще имаме на стадиона музей! Продадох го с колата. Не мога да си простя!

След края на кариерата се отдавате на треньорска професия. Къде се чувствахте по-добре - на терена или край страничната линия да давате указания?

- На терена, там отговарям сам за себе си. По принцип не съм държал да ставам треньор. С Павката Панов бяхме семейни приятели от близо 30 години и отиваме на море. Обаждат се от ЦК на Партията: "Киро Ивков, сам ли си или си с Панов?" Викам: "Двамата сме." Качвате се на колата и идвате, ставате треньори! Ама, чакай, това не е за моята уста! В Кюстендил като отидох на полусезона, влязоха с мен в "А" група. В Сливен изкарах много добра година, бяхме пети, ако не се лъжа, бихме Славия в София с 3:0. В Ловеч направихме силен сезон, Хубчев аз го докарах в Левски.

Избягал от Левски пред завръщане в бившия си клуб

Избягал от Левски пред завръщане в бившия си клуб

Към Тома Даске няма добри оферти

Гледате ли сега футбол?

- Всеки ден. Въпреки че от 22:00 до 00:00 часа не ми се седи, но по едно полувреме задължително гледам.

Кой е вашият фаворит?

- За мен е Франция.

Знам, че не искате да коментирате темата "Левски". Ще ви задам само един въпрос - ще оцелее ли "синият" клуб?

- Не мога да кажа друго, освен че ще оцелее! Имам предвид това, че Наско Сираков може да има някакви грешки, обаче той едва ли ще си остави каруцата в калта.

Славиша Стоянович: Чувствам се изигран от втория ми престой в Левски

Славиша Стоянович: Чувствам се изигран от втория ми престой в Левски

Напускането ми не беше по мое желание, споделя специалистът

Какво искате да пожелаете на вас и на хората, които обичат Левски?

- Да им пожелая това, което го правят досега. Левски без феновете няма да е Левски!