Как "отборът на народа" си присвои столична спортна реликва

Политически СК Левски е отборът, който е инициаторът и подбудителят на едно от съвременните криминални спортни деяния, а именно мистериозната история с купа "Улпия Сердика" през 1990 година. Тогава БФС побърза по абсолютно незаконен начин да "секвестира" Купата на Столична община и да я подари на ФК Левски, като скриха "плячката" на "Герена".

Мимоходом тук-таме беше съобщено, а от време на време се повтаря и лъжата, че тази купа била незаслужено до момента невръчена на "ощетените" левскари. Дори в официалните "сини библии", наред с всичките други безбройни лъжи.

Каква е истината в действителност?

През септември 1926 година столичният кмет Владимир Вазов, от името на Столична община, подарява на С.О.С.О сребърната купа "Улпия Сердика", с което се слага началото на ежегодно провеждан футболен турнир между софийските клубове от всички дивизии, редовно организирани при Б.Н.С.Ф. и изправни към С.О.С.О. За негови учредители се считат първият председател на С.О.С.О. Васил Алексиев и председателят на футболния комитет към С.О.С.О. Георги Урумов.

Утвърденият Правилник за провеждането на турнира, издаден през същата 1926, е записано: "Т. 10: Клубът-победител на финалното състезание, получава областната Купа "Улпия Сердика" и титлата "Столичен градски футболен първенец".

Записано е още, че "Т.13: Клубът, който спечели непрекъснато по ред три пъти и пет пъти с прекъсване купата, става неин собственик завинаги".

Източник: Личен архив

• В първия проведен турнир през октомври 1926 година СК Левски става първият победител.
• През 1927-1928 година турнирът стартира през септември, като продължава и през следващата година. Финалът е насрочен за 8 ноември 1928 година. До него достигат отборите на Левски и Славия. Мачът не се е състоял поради протест от страна на "сините" за нередовен играч в отбора на "белите". Турнирът се счита за незавършен и купата не е връчвана.
• През 1929 година турнирът не е провеждан.
• На 12.06.1929 година на свое заседание С.О.С.О. прави изменение в Правилника за провеждане на турнира, като в т. 12 изрично е записано вече, че "Клубът, който спечели непрекъснато по ред ПЕТ ПЪТИ и ДЕСЕТ ПЪТИ С ПРЕКЪСВАНЕ купата, става неин собственик завинаги".
• През 1930 и 1931 година СК Левски става отново краен победител в турнира. Тогава левскарите за първи път искат настоятелно сребърната купа да им бъде връчена завинаги.
• През 1932 година за четвърти път "Улпия Сердика" е спечелена от любимците на Княз Кирил.

Тяхната наглост няма край и те за втори път искат от С.О.С.О. купата да остане тяхна собственост завинаги.

Съвсем неоснователно, имайки предвид Правилника от 1926 година и неговото изменение от 12 юни 1929 година. Промяната е направена далеч преди СК Левски да спечели приза за втори път (1930) и т.н.

Източник: Личен архив

Обидени и съкрушени, левскарите се отказват завинаги от участие в турнира за Купата "Улпия Сердика". От тук насетне този клуб се съсредоточава към спечелването на държавното първенство, неосъществена мечта за всичките 18 години от основаването на техния клуб през 1914 година.

Разбира се, те не удържат на своята "честна мъжка дума" и се завръщат отново в турнира,  гузни, гузни, след 7 години прекъсване през 1939 година. Изкушени да се докопат завинаги, наистина заслужено, до бленуваната "Улпия Сердика". За съжаление неуспешно! Един неосъществен левскарски блян.

В следващите години сребърната купа, подарена от Столична община, ще бъде спечелена от АС 23 (1933), Славия (1934), СК Ботев (Коньовица) (1935) и СК Шипка (1937). От 1938 г. до 1941 година няма излъчени носители на купата. Последен неин притежател е Пощенски СК "Княз Кирил" през 1942 година.

На 1 септември 1943 година пощенският клуб отдава купата на СОСО, както повелява правилникът. Пострадала от американо-английските бомбардировки над София, тя потъва в умишлена забрава по време на тоталитарният режим цели 46 години.

След смяната на политическата система на 10 ноември 1989 година, веднага бяха заявени най-нагло и безпардонно първите два мерака на ФК Левски - служебно да им се присъди шампионската титла от 1985 година и да им се връчи завинаги Купа "Улпия Сердика". За която "сините милиционери" са знаели къде е била скътана от хорските очи, за да не дразни комунистическата власт.

През март 1934 година С.О.С.О. прави последна поправка в регламента на този престижен турнир като добавя, че "Подарената от столична община купа на софийския областен турнир "Улпия Сердика" не може да бъде спечелена завинаги от никой клуб, тя остава областна собственост за вечни времена".

Интересно как и на какво основание БФС през 1990 година подари абсолютно незаконно Купата "Улпия Сердика" на така наречения "отбор на народа" ФК Левски.

Уважаеми левскари, ако все още имате останал поне мъничко морал и съвест, върнете Купата където и е мястото!

ТЯ НЕ Е ВАША! Тя е на софийската футболна общественост! Върнете Купа "Улпия Сердика" в Националния музей на спорта!

Източник: Личен архив

И още, тъмносиният пролевскарски БФС да се извини официално пред българската спортна общественост за престъпното деяние, извършено от неговите служители в зората на така наречения демократичен преход.

А какво ще натвори в следващите 25 години футболната централа и политически ФК Левски, просто всякакво човешко въображение бледнее пред безбройните лъжи, измами, посегателства и подмяна на буквата и закона от вечната "синя" номенклатура и недосегаемите от "отбора на всички власти".

А колкото до изработката на красиви значки по някакъв повод, господата от "Герена" са безспорни лидери. И сега на тази, най-новата, с контурите на купа "Улпия Сердика", да и се радват. На значката!!!

Автор на текста е Христо Христов-Чичо Граф

Източник: Личен архив