Иво Тонев беше гост в предаването "Домът на футбола" по "Диема Спорт".

Ето какво каза един от бившите собственици на Левски за:

Реалните задължения на Левски заради построяването на Сектор "А"

"Не се дължат 13.3 млн. за сектор А, толкова струва целият сектор. Сумата, която се дължи към двете фирми-строителки е около 12.3 млн. лв. с ДДС. Малко над 2 млн. лв. е ДДС в тази посока. Изговориха се доста изопачени факти.
Говорих и с двете компании, които го строиха, в тях участва адвокат Тодоров от тръст Синя България, той е доста добре запознат за договорките, преди да прехвърлим собствеността на Спас Русев. Не ги подписахме, защото решихме, че не е коректно да го правим две седмици преди да прехвърлим собствеността.
Става въпрос за разсрочване плащането на сектор А. Всички приходи от сектора трябва да отиват към двете строителни компании. В зависимост от това, каква сума е погасена, има период след 10-та година, когато двете компании могат да имат претенции директно към клуба. Т.е. Левски има 10 години да изплати този сектор.
Имаше сметки колко бързо може да се изплати сектор А. При 60% запълваемост на сектора на сезон, а не по 100 човека, плюс добро менажиране на музея, кафетата и фенмагазина, плюс два концерта годишно, сектор А може да генерира до 2 млн. лв. годишно. Сами сметнете колко бързо може да се изплати той.
Относно сектор А се изговориха доста глупости в последните месеци. Да, открихме го април миналата година, без да е напълно завършен. Трябва да се сложи козирка, плюс съблекалните и журналистическите помещения на първи етаж. Когато те се завършат, секторът ще отговаря на четвърта категория на УЕФА, която е изключително висока.
Това е най-модерното спортно съоръжение, правено в България. Рано или късно козирка ще има със сигурност. Съблекалните и другите помещения могат да се приключат за не повече от три месеца. Тази пролет би трябвало да е готов и музеят.
За козирката - имаше две конкретни оферти за нея. Едната е за 3.8 млн., другата е за 2.1 млн. лв. Те не са малки суми, разликата между тях е голяма. Когато разговаряхме със Спас Русев за прехвърляне на собствеността, запознах ги с офертите и от кои фирми са.
Според мен има два пътя, по които може да се направи. Това е една огромна рекламна площ, всички самолети в София прелитат през нашия стадион и могат да се виждат рекламите върху нея.
Второ, Левски е в правото си да поиска целева помощ от Министерски съвет, каквато получиха много отбори от елита и сега им се правят стадионите. Нито един клуб в България не е инвестирал толкова в градежа на собствен стадион, може би само Лудогорец. Левски има абсолютното право и основание за завършването на сектор А. От клуба зависи към кое решение да се насочат.
Инвеститори идваха и при мен да ми казват да се разруши стадионът и т.н. Те ходеха и при ЦСКА и Славия. И нищо не направиха. Но ние завършихме в даден етап сектора си. Пътят, по който Левски може да построи стадион е този - сектор по сектор и с изплащане през годините с присъствие на публика. Няма да дойде компания, която да дойде и да хвърли 50 млн. за изграждане на стадион".

Двете му най-големи грешки в Левски и какъв съвет му е дал Станимир Стоилов?

"Две от най-големите ми грешки бяха, че не съумях да намеря правилния треньор за Левски, с едно малко изключение - Илиан Илиев, той беше най-близко до представата ми за треньор.
Не съумях да привлека Мъри Стоилов, имах вината си, защото не успях да го убедя. Той е надраснал нивото в България много пъти, той е човек, който живее с професията си 24 часа и затова успява.
Другата ми грешка е, че не успях да намеря главен скаут да отговаря за селекцията. Смениха се доста хора, те имаха поглед, но нямаше кой да ходи да обикаля по 3-4 месеца и да гледа футболисти. В Левски не може просто да умееш нещо във футбола, трябва да умееш много неща, да имаш характер, да се справяш с напрежението. Това са основните ми пропуски.
Имал съм разговори с Мъри и след това, не трябва да влизаме в тази тематика. Наско Сираков не искам да пропусна да му благодаря, защото в един изключително труден период, когато беше спрян строежът на сектор А, единственият човек, който ме подкрепи, беше той. Когато го открихме, един от малкото, които казаха добра дума, беше той.
Не сме най-добрите приятели с него, но аз го уважавам, защото е човекът, който е постигнал най-много в Левски като футболист и ръководител.Искам само да му благодаря по човешки.
Мъри Стоилов ми каза, че най-прекият път към провала са компромисите и се оказа прав. Давам си сметка за това. Надявам се хората, които сега управляват клуба, да не допускат моите пропуски".

"В много неща сбърках. През първия ми период самоувереността и амбицията ми да успея на всяка цена, ме подведоха. През втория период бях твърде компромисен, направих доста компромиси, включително със себе си. Допуснах близо до себе си хора, които не е трябвало да правя.
Стремя се в последните години да не обръщам внимание на негативното. Сега не си спомням нищо лошо, свързано с Левски. Равносметка съм си направил, мисля още върху някои неща. Имам два периода за по около година и половина в клуба.
Първият от тях беше, като дойдох януари 2012 до лятото на 2013 г. В този период само за малко не ми достигна да си свърша нещата, които исках. Бях агресивен, а и самоуверен, за да успея на всяка цена.
Допуснах много грешки и го отчитам. През това време съумяхме да изградим два тренировъчни терена, които бяха върху бунище и селска ливада, а сега децата тренират там. Ремонтирахме и тунела на сектор В, който не беше пипан от 80-те години.
В спортно-технически план 2012/2013 беше единственият, в който Левски не просто беше равностоен, а превъзхождаше Лудогорец. Стигнахме финал за Купата, за титлата, но не успяхме да зарадваме привържениците. Мачът със Славия ще ми тежи, докато съм жив. 85 минути играхме пред вратата им, но си вкарахме автогол и подарихме титлата на Лудогорец на нашия стадион.
Досега никога не съм споделял, но аз бях взел решение още преди мача със Славия и хората знаят, че още тогава щях да подам оставка. Въпросът беше дали ще го направя като шампион, или не.
Така го чувствах тогава. В единия случай трябваше да понеса отговорността, че не съм спечелил титлата, а в другия да отворя път за останалите. Досега не съм говорил за това нещо, за съжаление се случи по-неблагоприятният начин.
Вторият ми период беше януари 2014 г., когато ми се обади Тодор Батков и ми каза, че Левски има тежки проблеми с лицензирането и парите. Случи се така, че ми звъннаха някои от представителите на фенските организации, които имаха желание за промяна в клуба. С тях искахме да опитаме да спрем това, което се случваше в клуба.
През останалото време съм бил председател на Управителния съвет, но само на книга. С нищо друго не съм се занимавал, само със строежа на сектор А през това време. В този период януари 2015 до август 2016 г., когато прехвърлихме акциите на Спас Русев, най-важното нещо за мен е, че не допуснахме Левски да отиде при аматьорите.
С Георги Иванов сме стоели по нощите да преговаряме с хора, на които Левски дължи пари. Фенските организации изиграха своята роля и запазихме лиценза ни, без да ни се налага да се съюзяваме и какво ли не с други клубове, за да сме в А група. Трябваше да градим всичко наново в изключително трудна атмосфера и в нестабилно финансово състояние.
Радвам се, че бях част от това управление, защото създадохме Управителен съвет, в който присъствие имаха феновете. Умни, отдадени и обичащи Левски хора членуваха в него. Това беше един много добър ход за клуба. Имали сме много спорове, дори скандали, но в крайна сметка стигахме до решения в полза на Левски".

"Аз съм емоционален човек, но няма никакъв шанс да се върна във футбола. Много дълго се занимавах с него, получих доста от футбола - контакти, възможности, отношение, развих бизнеса си на различни нива. Но и доста дадох - финанси, физическо време, доста бели коси ми се получиха от него.
Никога по никакъв повече няма да се занимавам с ръководство и управление на футбола. Ако имам възможност в бизнеса си, само ще помагам финансово на Левски, може би и на Локомотив.
Факт е, че обикнах Левски и всеки ден следя какво се случва с него. Ще се радвам, ако по някакъв начин допринасям финансово и като фен. Но като ръководител - никога повече с футбол у нас няма да се занимавам".

Сбърка ли ръководството на Левски в отношението си към Люпко Петрович?

"Няма да съветвам ръководството, само ще кажа, че Люпко е човек, който дойде и за много кратко време построи отбора така, че да печели. Той е успял във футбола и е друга класа. Обади ми се лятото по телефона, отнасяше се за Адениджи, аз се намесих за привличането му, та той ми каза, че след една година той ще е най-добрият нападател в България.

Ако беше Люпко треньор, Адениджи вече щеше да е освободен като менте. Факт е, че в момента има реален интерес към него от чужди отбори. Той е единственият човек в отбора, към когото има интерес. Заслугата за това е на Люпко Петрович, както и на Топузаков. Какво се случило не знам, но тръгването му не беше добро".

Настоящото управление и ръководство в Левски

"В Левски не е лесно от всяка една гледна точка. Не е лесно да се взимат решения, в крайна сметка това са решили босовете. Станислав Ангелов според мен е човек, който има много сериозен потенциал, говори няколко езика свободно. Смятам, че той ще съумее да покаже какво може в школата на стадион "Раковски".
С Боримиров съм работил като беше спортен директор. За самото име Боримиров няма какво да коментираме. Изключително дисциплиниран, честен и почтен човек. Видял е и е научил много неща в Германия, надявам се да ги реализира.
Най-сериозно внимание трябва да се обърне на Елин Топузаков, защото носи духа на Левски в себе си. Скромен и трудолюбив човек е, за кратко беше старши треньор в един много тежък момент. Надявам се да се възползва от шанса си и трябва да бъде подкрепен от всички. Нека му пожелаем успех.
Левски е клуб, в който се искат резултати. Натежава това, че отборът не е печелил титла от 2012 г. Като дойдох 2012 г. се чувстваше това. Затова бях толкова амбициран, исках да се докажа пред феновете.
Считам, че трябва да има по-голямо търпение към Спас Русев. Той е абсолютно различен човек и няма нищо общо с нашата действителност тук. Той е със съвсем различна култура, живее в Лондон, управлява добре бизнеса си. По стечение на обстоятелствата и моят син е там и много ми говори за matchday, както и Спас Русев и какво изживяване е.
Трябва му повече време. Русев е един изключително мъдър човек, би трябвало да има подкрепа и търпение от всички. Четох, че щяло да бъде подписан нов договор с Виваком, това според мен е едно никак не лошо начинание за клуба. Не мога да говоря от името на Спас Русев.
Левски заслужава по-голяма подкрепа, особено през есента го заслужаваше. Дълго време бяхме най-добрият отбор тази есен. Не мога да съм компетентен по тази тема, вероятно има много причини да бъдат отблъснати феновете.
Трябва с времето да се прехвърлят акции на феновете, докато се стигна до момент, в който феновете да притежават голям пакет акции. Феновете на Левски обичат безгранично отбора си и с това са по-различни от всички в България. Воюват за него всеки ден, готови са да отреагират на собствениците си, което го няма в другите отбори. Левски не е само футбол, а нещо много по-различно".