Иван Христов и Андрей Арнаудов коментира участието си в маркетинговото управление на гранда Левски. Талантливите млади хора никога не са криели болните си симпатии към "синия" отбор. Шоумените дадоха обширно интервю, в което разкриха тайните си за живота и Левски. Иван и Андрей се върнаха назад във времето, когато са преживявали победите, и загубите с дядовците си, които им дават "синята" идея. Двамата обясниха и какво ги е накарало да влязат в управата на Левски, и как ще помагат на клуба.

- Иване, защо номерът на твоята кола е такъв - 1914?
- Номерът на моята кола е такъв, защото много неща в живота ми от най-ранно детство са повлияни от Левски. Най-малкото, което мога да направя, е да нося номер на колата си едно девет едно четири - годината на създаването на клуба. Номер за ценители, защото не е четири еднакви цифри или две по две еднакви, а са на пръв поглед разхвърляни. И като се разминавам с някой, чийто номер е 7172 (нали ги бихме и 7:1, и 7:2), ние си бибиткаме и се радваме и аз трябва да обясня на жена ми, че сме от една порода. А иначе това е само едно проявление на това, доколко целият ми живот е повлиян от "Левски". Започва от дядо ми, който се казва Иван Христов Христов, минава през баща ми, Христо Иванов Христов, през мен Иван и сто процента ще продължи при сина ми Самуил.

- Истински левскар си, така ли?
- Ами истински левскар трето коляно.

Виждал съм дядо ми да плаче, след като ЦСКА би "Левски" с 5:0

Тогава за първи път видях дядо ми да плаче. Вика тоя ни вкара четири гола и плачеше. Викам си - това сигурно е сериозна работа.
- А ти, Андрей, откога си левскар?

Андрей:
- Един мач много се закучи, беше 1993 година. Трябва да е било в началото на ноември. Ние бяхме много по-силни тогава, това беше отборът с Боримиров, със Сираков. Поведохме с 1:0, а след това ни изравниха с гол на Ивайло Андонов. И някъде в края на мача Сираков с глава с един прехвърлящ удар вкара и бихме 2:1. Дядо ми от вълнение падна в банята, удари си главата и след пет дни почина. Той е левскарят, заради когото съм левскар. Това е бащата на майка ми, на софийското ми семейство, както обичам да казвам. Като играеха "Левски" и ЦСКА, той не виждаше само спорт, защото човекът беше лежал по затворите след 9 септември, той малко виждаше и добрите срещу лошите. Виждаше едни други неща, които вече, слава Богу, ги няма в живота. Той виждаше в "Левски" много повече неща. Те са вярвали до края на 60-те години, че всичко, което се случва, е временно. Тия цървули не могат да останат дълго на власт. И казваше, че точно 70-те години се отчаяли и решили, че тези неща ще са завинаги. А то взе, че свърши. Та той виждаше други неща в сблъсъка "Левски" - ЦСКА и наистина му прилоша на човека и почина. Просто на тая възраст хората леко като им се разклати здравето, приключват бързо нещата. Та аз съм заради дядо си от "Левски". Цялото ни семейство е от "Левски", включително и жените, без нищо да разбират. Те трябва да разбират само едно - че трябва да са от "Левски". За следващите поколения важи, че

или трябва да са от "Левски", или не
могат да са в твоята къща

Иван:
- Аз много пъти съм казвал: Ние сме демократични хора, тези, които са с нас, имат право да не са от "Левски", но няма да живеят в същия дом.
- До средата на 70-те години левскари бяха интелигентните хора. Публиката на "Левски" бяха адвокати, лекари, архитекти. Разбира се, и най-широки слоеве от населението с други професии. Затова беше "Отборът на народа". Последните 15 години агитките изгониха публиката от стадиона - не само на "Левски", на всички отбори.

Иван:
- Нали знаете за феновете на "Славия" и на "Локо" (Сф), дето си дръпнали масов бой... в асансьора.
- Така че този дух на "Левски" сега го няма. Може ли да се върне?

Андрей:
- "Левски" е най-великият български клуб точно поради тази причина. Че той е успял по някакъв начин да събира в себе си любовта на масите, на обикновените хора и любовта на т. нар. интелектуален елит. И това го прави велик.

Иван:
- На мача "Левски" - "Олимпик" (Марсилия), когато Йовов вкара най-невероятния гол за всички времена, един от най-красивите голове въобще във футбола, зад нас почнаха да ни удрят от щастие едни хора, които почнаха да ни псуват. Викаха: те тава ви е за Ньойския диктат. И ние се обърнахме и видяхме, че това са хора от Западните покрайнини. След това станахме приятели, разменихме си координатите. Ние сме били при тях в Босилеград, между другото.

Андрей:
- Цялата им къща в Босилеград е синя. Ще ви репликирам, че в никакъв случай не е правилно според мен твърдението, че феновете на "Левски" са изгонили публиката от стадиона. Мисля, че публиката от стадиона си е тръгнала по много причини. Може би една от тях е невъздържаността на най-крайните фенове, които искам да подчертая са такива на всички отбори. Толкова шумни, луди и хвърлят бомби, правят такива неща. Онзи ден четох за голямо меле между феновете на "Шалке" и "Байерн", а немците ги даваме за пример като хора, които си отиват заедно, гледат си мача.

Иван:
- В Мадрид бях да гледам "Реал" срещу "Лудогорец". Феновете от "Реал" (Мадрид) бяха убили човек на "Атлетико" (Мадрид) и го бяха хвърлили в една река. Така че най-крайните фенове са шумни, луди и това им е работата. Те са една екзотика. Проблемът тук е, че останалите 15-20 хиляди фенове ги няма. Останалите според мен са изгонени по много причини. Неуверено представяне на отбора доста дълго време, меко казано, недостъпна, а за хора в неравностойно положение военна среда на стадиона и на пространството около стадиона. С нетърпение чакам да се отвори новата трибуна, защото тогава хората в България ще видят една трибуна, изградена в един средноевропейски мащаб. Тогава в комбинация с добрата игра на отбора, с оправяне на средата, дето се вика, да направиш нормални седалки и нормални тоалетни на хората. Малко по малко. А и ние си поставяме тази цел - ще се върне цялата публика, ще направим средно 15-18 хиляди човека на домакински мач, след което феновете, които в момента изглеждат вулгарни и шумни, ще бъдат наистина един чаровен придатък към другите. Благодарение на този придатък

всички отбори, дето гостуват на Герена, ще започват мача от 0:2

Те така ще реват и такива бомби ще хвърлят на терена, че онези ще са се насрали, с извинение.
- Всички българи, които живеят още от края на 60-те години в Германия, са левскари, всички българи в Латинска Америка са левскари и това изразява нещо. "Левски" беше бунтът срещу режима. Цивилизован, културен, но бунт.

Иван:
- Отдушник. Партията е имала достатъчно ум да го остави да съществува, при все че е ясно, че ако иска да не го остави, няма да го остави. Защото това е един социален отдушник. Разрешава на едни хора да се олицетворяват полуофициално за опозиция по време на тия най-тъмни времена.
- Вие сте вулканични момчета, готови сте да се захванете с всеки нов, интересен проект. Как стигнахте до това да се захванете с "Левски"?

Андрей:
- Историята всъщност е много проста, ще я разкажа така, както се случи реално. Аз спортувам в един и същи фитнес с Иво Тонев и когато "Левски" имаше големи проблеми със спасяването на лиценза и можеше да тръгне по пътя на ЦСКА и "Локо" (Сф) в края на миналата година и разбрахме, че се събират пари. С Иван решихме да дарим една малка сума, която е според възможностите ни.

Иван:
- Купихме си акции, не сме ги дарили.

Андрей:
- В този момент започнахме по-често да си говорим за "Левски" и как виждаме нещата в отбора, някои наши идеи за това как трябва да се развива клубът, по отношение на нещата, от които ние разбираме - медии, PR, маркетинг и т.н. И така се случи всичко. Така че всичко започна от фитнеса.

Иван:
- Така се родиха някои идеи, които да набавят алтернативно финансиране, защото тогава темата беше такава. Помолихме г-н Тонев да се видим, разказахме му ги и така в няколко разговора той ни оторизира да почнем да разработваме тези идеи и от дума на дума, общо взето, се увери, че в наше лице може да има двама партньори, които са идеалната конфигурация между мозък и възраст - хем да им се бачка, хем да не са вече малки.
- Да не са зелени, защото дядо ми казваше от зелена тиква семка не взимам. Какво мислите, че най-много липсва на "Левски" днес?

Андрей:
- Всичко, което ние сме постигнали, като знания, като опит, като възможности, като влияние, ние ще дадем на "Левски" абсолютно безвъзмездно. Т.е. ние идваме да дадем на "Левски" своя опит, а не идваме нищо да вземем от този клуб.
Иван:
- Не само че няма да вземем, ако ще има даване и взимане на пари, то ще бъде от нас към "Левски". Естествено, в мащабите, които можем да си позволим, и то вече се случва. Първо и много важно - няма да взимаме заплата като членове на УС. Второ - започнахме със създаването на няколко важни сегмента от един нов и модерен футболен отбор. А именно създадохме "Левски ТВ".

Андрей:
- На 5 декември ще тръгне каналът в Youtube официално.

Иван:
- "Левски ТВ" е онлайн телевизия, посветена на "Левски" по подобие на най-модерните европейски клубове, която не струва на клуба нищо.
- Това не е без пари работа, това струва доста пари.

Иван:
- Това са пари, които ние даваме с удоволствие на клуба и старта на тази телевизия, едни първоначални инвестиции, са направени от нас двамата. Когато "Левски ТВ" започне да акумулира средства, от тези средства ще се поемат разходите, а когато те надвишат разходите,

всяка стотинка,
която излезе от "Левски ТВ", ще попадне в "Левски"

Андрей:
- Второ - създадохме сайт, изцяло наша инвестиция и изцяло инвестиция до голяма степен на хората, с които го направихме. Те също са левскари, заради доверието в клуба и заради доверието в нас приеха да го направят на символична стойност, която пък ние заплащаме, а не клубът. Сайтът ще стартира през януари и се надяваме, че за нула време ще натрупа изключително много посещения. Новият фейсбук, който също направихме, вече има около 40 хиляди последователи и, трето, също е безплатен за клуба. Нещо повече, събитието на 23 ноември е направено и заплатено от нас. Говоря за целия конгрес. Да има сцена, осветление, наема си го плати "Левски", но всичко, което вътре се случи, е от нас.

Иван:
- Изцяло с идеална цел е влизането ни в клуба. Ние сме си построили къщичката достатъчно добре, за да можем да си изкарваме парите от друго място.
- Аз си мислех, че вие сте луди левскари, а сега разбирам, че сте болни левскари.

Андрей:
- Има много болни левскари, които дават всичко от себе си. Да, ние сме в "Левски", за да дадем своя опит и да помогнем с каквото можем и не искаме нищо да вземем.
Все пак да кажем, че и нещо ще вземем. Ние, аз по-специално, имаме голяма любов към историята, а да си част от "Левски", ти по някакъв начин се вписваш в историята.

Иван:
- За първи път УС ще бъде работещ, тъй като над 51 процента от акциите де факто не стоят в един човек, а са в повече хора и УС ще бъде ръководният орган на футболния клуб.
- Означава ли, че ръководният орган няма да бъде един човек, а ще бъде управителният съвет?

Иван:
- С целия поклон пред кариерата на г-н Тодор Батков, който постигна най-големите успехи в клуба до момента, не е добре президентът да мине през целия сектор, през половината стадион, да влезе в съблекалнята и да уволни треньора след мач. Това не е добре никъде да се прави. Пример за това е спешната пресконференция, която Флорентино Перес свика, след като "Барселона" размаза "Реал" (Мадрид). Той излезе след 24 часа и каза: Ние вярваме на нашия треньор, желаем ви приятен ден.
- Означава ли това, което казвате, че вие имате идеята да извадите левскарството и левскарския дух от стадиона и да го направите начин на преживяване в сфери, които са далеч от стадиона, но са много емоционални, много интелектуални и това вече да е голямата среда, в която живее "Левски", идеята "Левски"?

Андрей:
- За нас най-важното е марката "Левски" да достига като послание до кръг извън тесния кръг от много запалени фенове, които следят абсолютно всичко. Марката "Левски" да достигне до по-широката аудитория и да е носител на ценностите на "Левски", които са следствие от ценностите на нашия патрон Васил Левски. На толерантност, уважение, отборен дух и т. н.
- Това общество, което ще се създаде в интернет - в сайта и във ФБ, е много важно нещо. Това е формата, по която левскарският дух ще живее извън стадиона.

Андрей:
- Да, това е много важно.

Много е важно хората да се чувстват част от "Левски" през цялата седмица, а не само докато тече мачът

Иван:
- Аз дори не мога да я обхвана в мислите си. Каузата "Левски" е велико нещо, защото тя включва любов и уважение към всички останали. Тя не означава да мразиш хората от ЦСКА.

Андрей:
- Дори и да ти идва отвътре.

Иван:
- Не означава да псуваш съдиите.
- Вие ЦСКА трябва много да го обичате, защото кого друг ще биете 7:1?

Иван:
- Абсолютно. Плюс това фактът, че в момента ЦСКА не е в "А" група, на мен, честно да си кажа, не ми се отразява много зле. Казват, че не е същото в "А" група без ЦСКА, но аз съм си окей. Каузата "Левски" е толкова голяма, че тя подкрепя отбора, дори когато отборът губи. Дори когато съдиите не свирят добре, футболистите да са изключително добре тренирани, с много високо самочувствие, но на терена, а не в дискотеката. И когато съдията допусне две грешки, ти да ги компенсираш с още 18 положения, така че тия две грешки да не са фатални за крайния резултат. След това интервютата да не са как еди-кой си с три неправилни отсъждания ни е провалил мача. Защото ние, ако направим 30 добри положения, не може да ни провали мача с три.

Андрей:
- Искаме етичен кодекс, който да обединява някои основни принципи за поведението на футболистите, на ръководителите на отбора, които да заразяват и феновете с неща, които един левскар може или не може да си позволи. Искаме етичен кодекс, ако колегите от управителния съвет и феновете ни подкрепят.

Иван:
- Искаме заредени служители на "Левски" с енергията на "Левски". Футболисти, които излизат и играят невероятно удовлетворено, защото те са футболисти на "Левски" и пет грешни отсъждания не са в състояние да съборят това. И това трябва да тръгне най-отгоре. Интервюто трябва да бъде посветено и концентрирано върху играта на отбора, да няма неща като еди-кой си се подигра с усилието на момчетата, защото момчетата само това и чакат след това да отидат и да кажат: ми той се подигра с усилията ни и става един порочен кръг. Това се случва навсякъде по света и не виждаме защо да не се случи и в България. Това, което ще вземем от клуба, е политически опит. Винаги може да ти е от полза. Политически опит е това да можеш да лавираш между девет човека, които са равноправни, така че да си наложиш визията. В нашата фирма ние не сме свикнали така. Ние изглеждаме усмихнати и забавни, но когато влезем в нашата фирма, нещата стоят по различен начин. В нашата фирма нещата стават така, както ние ги искаме.

Андрей:
- Вчера например аз се бях поизнервил и ритнах една врата в офиса, бих й няколко шута, което няма да мога да правя в "Левски", защото не ми е бащиния, и ще се съобразявам с всички останали.

Иван:
- Другото, което е различно от фирма "Междинна станция", е, че "Левски" е над един век и е такава светиня, че тя е над всички нас. "Левски" е над егото на всички нас. Колкото и да си самоуверен и да се имаш за велик, знаеш, че понятието "Левски" е на светлинни години.
- "Междинна станция", я ми кажете междинна станция между какво и какво?

Иван:
- По отношение на "Левски" ли?
- Не, по отношение на вас двамата?

Иван:
- По отношение на нас двамата може би наистина подсъзнателно, че

целия живот се лашкаме в крайности
и сме прекалено шумни

а и двамата търсим това, което всеки човек би трябвало да намери - средния път, малко будистки звучи.
- Кажете вие от коя станция тръгнахте и към коя станция отивате, та сега сте на междинна? Признайте си. Досега не сте го казвали.

Андрей:
- Въпросът е много труден. По принцип тръгнах от спирката на "Славейков" аз, не знам коя станция е тя. Стигнахме до "Хладилника", оттам взимахме 164 за лифта...
- Престанете да хитрувате и ми кажете към коя крайна станция вървите?

Андрей:
- Аз смятам, че междинната станция е станцията, към която всеки трябва да се стреми.
- Вие духовни скитници ли сте?

Андрей:
- Ако духовен скитник е човек, който през цялото време търси себе си и се опитва да усъвършенства - да.

Иван:
- В света няма понятие като крайна станция. Моментът, в който решиш, че има крайна станция, осъзнаваш, че си супержалък, защото се отварят чисто нови хоризонти и безбрежие. Можеш да живееш на междинна станция, без да си духовен скитник.
- Защо се страхувате да изглеждате умни?

Андрей:
- Много обичаме да изглеждаме глупави.
- Карате ли се?

Иван:
- Преди, сега не толкова. Засега знаем, че приятелството ни е по-ценно от личността на всеки един, защото то и фактически ни носи повече облаги, а и духовно, емоционално и както щеш. Така че малко сме по-напред от останалите хора по отношение на това, че сме двама, а не сме сами.

Андрей:
- Въпреки че е очевидно това колко по-прекрасен съм аз.
Иван:
- Да, той просто ме влачи, а аз съм на спирачка.