Истинският Левски се вижда в големите мачове

Когато Левски няма какво да губи и не е поставен под напрежение, отборът започва да показва по-добра игра и да носи радост на феновете си. Така стана в последните 3 кръга, в които "сините", вече изключени от борбата за титлата и получили "условна присъда" (още непотвърдена) под формата на бараж за Лига Европа, бяха оставени на мира. Под ръководството на временния треньор Георги Тодоров и с доста млади играчи на терена започна да се вижда осезаемо повече желание и радост от играта, а и резултатите също върнаха усмивките на привържениците на финалната права на един пореден тъжен сезон за левскарите.

Това все пак са всичко на всичко три мача. Всякакви фанфари са излишни, самите привърженици на тима са напълно наясно с това, след като само в рамките на този сезон на няколко пъти изгряваше слънчице над "Герена", но много бързо то биваше скривано от сивите облаци на посредствеността. Така или иначе тези приятни за "сините" проблясъци, в които своята роля имат и юношите на клуба, няма да имат особено значение, ако не бъде изпълнена целта минимум - класиране в Лига Европа.

Източник: LAP.bg

Тя минава през две победи до края на шампионата, като съперникът на Левски тази вечер трябва да загуби и в последния кръг, за да видим "сините" да изместват "червените" от второто място. Тази развръзка е много по-малко вероятна от до болка познатия вече на стадион "Георги Аспарухов" бараж с отбора, заел седмото място. А към него вече все по-уверено поглежда кошмарния за Левски опонент в последно време, когато дойде време за решаващи мачове - Славия.

Именно в такива ключови двубои - два или три до края на кампанията, отборът трябва да покаже наистина ли вече израства или умее да се усмихва само тогава, за да му обърнат внимание, когато привидно е забравен. Много е модерно напоследък да се говори за "ДНК-то на отбора" (нищо, че в ДНК последната дума е "киселина" и не е от среден род) - част от този генетичен код на "сините" е изявата на силен характер точно в големите битки. Това донякъде беше се видя в трите дербита срещу противника в червен екип, в които Левски не допусна гол нито веднъж и спечели в две от срещите, макар и с доста късмет след автоголове. Но за съжаление в последните няколко години този дух не присъства твърде често, когато виждаме на терена сините фланелки.

Източник: levski.bg

Нямаше го и срещу Лудогорец, поне до последния мач в Разград. След сравнението на Стойчо Стоев по оста Райо Валекано-Реал (Мадрид) за "сините" звучеше дори по-обидно да чуят наставника Георги Дерменджиев, който казва как играчите му били поставени под напрежение... от пълните трибуни на стадион "Георги Аспарухов" в онзи мач на 10 март, в който столичният тим имаше шанс да се доближи до първото място, но отстъпи безславно на шампионите.

Е, последната продукция на Левски в Разград беше наистина по-различна. Но пак с уточнението - от "сините" не се очакваше кой знае какво, дори от "червения" лагер се дочуха подмятания как Лудогорец ще излезе срещу отбор, който пази основните си играчи за следващия мач. Тези намеци звучат доста нелепо след това, което показа тимът на Георги Тодоров при гостуването в Делиормана. Левски игра смело, не се предаде срещу фаворита (който все така изглежда доста нестабилен, както през по-голямата част от сезона), а в края можеше да вземе и трите точки. Не успя и направи услуга на втория в класирането, който сега отново има реален шанс да "наддава" за титлата.

Източник: LAP.bg

Но ако Левски се бори така за себе си, това наистина може да даде по-дълготрайна надежда на тези, които го подкрепят. Този сезон така или иначе се доиграва, важно е най-вече да се стигне до квота от Лига Европа. В този турнир "сините" трябва да хвърлят наистина много енергия и характер, защото това лято може да даде много насоки за развитието не само на първия тим, но от него могат да зависят в немалка степен и перспективите на клуба.

Разбира се, оздравяването на Левски, за което се говори от няколко месеца, не се крепи само на това колко далеч ще стигне отборът на международната сцена, а и не трябва - миналата година на тази карта беше заложено ако не всичко, то доста (задържането на неуспешен треньор като Делио Роси, плащането на големи заплати на Обертан и други чужденци), а крахът срещу Вадуц срина концепцията из основи. Естествено, евротурнирите са един от естествените източници на приходи за клубната каса, но не само.

Там идват мачовете, които публиката чака цяла година. "Сините" трябва да са наясно, че този път нямат право да причиняват миналогодишните емоции на феновете си - тъгата след пропиления финал срещу Славия и дори срамът след провала срещу Вадуц. Така че приятните мачове (уж) без напрежение свършиха. Оттук-нататък всеки мач е важен за Левски.

Левски ще се опита да прекърши мечтите на ЦСКА за титла

Дерби №149 между "сини" и "червени"