Секунди преди Георги Кабаков да официализира победата на Ботев (Враца) над Левски, телевизията показа колкото любопитен, толкова и показателен за клуба от "Герена" кадър. На него Даниел Боримиров разговаря с няколко човека, видимо доволен и с широка усмивка. Вярно е, че светът е оцелял, защото се е смял, както гласи поговорката, но при поражение с 1:3 у дома, не е точният момент да се забавляваш публично. Особено, ако си вторият по-големина акционер в клуба и заемаш ръководен пост, какъвто е случаят на Даниел Боримиров. Не, че Борето е виновен за крушението срещу врачани, но подобни дребни детайли правят впечатление. А събрани накуп дават отговор на въпроса защо Левски е категоричен хегемон в колекционирането на калъфки от десетилетие насам...
Забавно им е на директори и треньори, без да си дават ясна сметка, че копаят дъно след дъно. Вчера срещу Ботев (Враца) бе поредното такова. Окей, светът не свършва с една загуба, но да те бие, а на всичкото отгоре и да те надиграе един новак на собствения ти стадион, е голяма излагация.
Не, че е нещо ново, защото в последните няколко сезона някъде около края на октомври, началото на ноември става ясно, че Левски пак ще играе втора или трета цигулка в първенството. Този път заблудата, че ще е по-различно, продължи с около месец повече, но балонът отново се спука по график. Изненадата е, че се случи срещу Ботев (Враца). Иначе бе ясно, че да се говори за титла на Левски е по-скоро плод на фенска емоция и добри пожелания, отколкото на сериозни аргументи. На "Герена" такива няма, тъй като липсват съществени части от пъзела. Най—важната, от която е, че клубът продължава да функционира на принципа "ден да мине, друг да дойде" , с много, ама много малки изключения. Има наименования на мениджърски позиции, заемани от бутафорни ръководители, но дотам. Единствената светлинка в тунела е свързана с Павел Колев и неговите бъдещи решения в качеството на силната фигура в клуба.
Утопия е да се говори за шампионски отбор, макар че тази съблекалня на Левски разполага със значително повече качество спрямо минали години. И с по-обигран отбор, което е заслуга на Делио Роси. Но не и шампионски. "Сините" така и не разбраха, че има някои неписани правила във футбола. Едно от тях е, че без класни вратар и нападател злато и високи спортни резултати не се гонят. В състава на Славиша Стоянович липсват и двете.
При всичките дитирамби и суперлативи за Станислав Костов, той не е футболист, който да вади Левски, когато нещата се закучат. Справка - мачовете срещу Черно море в шампионата и за Купата на България, ЦСКА, Локомотив (Пловдив), както и вчера с Ботев (Враца). Уважение и аплодисменти за усилията и себераздаването на новоизлюпения национал, както и 13-те му гола, но само с желание и борба не става, нужна е и класа, каквато показа колегата му от другия отбор. Валери Божинов вкара 2 гола от 3 удара, като един отиде в гредата след майсторско изпълнение на странична ножица. В този ред на мисли е някак странно по-слабият футболист да води атаката на по-силния отбор, а по-можещият да рита във Враца, което още веднъж идва да покаже колко объркано е всичко на "Герена".
За вратарския пост няма смисъл да отваряме дума. Дали ще е Божидар Митрев или Мартин Полачек, резултатът все е кошмарен за Левски. Покрай краха обаче лъснаха пробойните в защита, както и някои очевидни слабости на Славиша Стоянович. След излизането на Холмар Ейолфсон от състава, ситуацията е близо до катастрофална. Без него до себе си Давид Яблонски е малко по-добра опция от Аймен Белаид, който въобще не е опция. Същото важи и за Милош Цветкович, замесен в два от трите гола за... Ботев (Враца). Общото между Цветкович и Яблонски е, че са в трагична форма, както и, че на този етап са аут от Левски заради разминавания около новите им договори. Дали нещата са свързани не е ясно, дали играта им е някаква форма на демонстрация също не е ясно. Единственото ясно е, че такива Яблонски и Цветкович няма да липсват на никого, особено на треньорския щаб.
А като стана дума за треньори, време е за сериозна критика и към Славиша Стоянович, който получи необходимия комфорт от всички страни. Симпатичният сърбин бързо спечели публиката на своя страна, защото началото бе чудесно за него - поредни победи, сплотена съблекалня, усмивки по лицата на футболистите, ентусиазиран и атакуващ Левски, по 10 000 на трибуните на домакинските мачове... Какъв по-добър старт? Но някак в миманса оставаха тревожни за отбора проблеми, за които няколко журналисти от синия спектър алармирахме още в първите мачове на наследника на Делио Роси. И се оказахме прави, защото към днешна дата Левски няма кой знае каква промяна в играта си, да не кажем почти никаква. Единствената разлика е, че "сините" сега играят предимно в половината на съперника, а защитата е изтеглена на центъра на игрището. В чисто тактически план обаче Левски не е израснал, не е осъществил прогрес като отбор. Разчита се основно на импровизацията и идеите на Габриел Обертан, който е на приливи-отливи в последните мачове, както и на още двама, трима играчи с по-добри технически възможности. Да, не отричаме някои моменти на Славиша в Левски, като сблъсъка срещу ЦСКА и второто полувреме срещу Лудогорец, но след близо 3 месеца начело на Левски, още не е ясно какъв стил на игра цели треньорът. Да атакуваш с почти всички футболисти в полето на съперника не е стил. Сърбинът не показва треньорска гъвкавост, така характерна за местната школа, дори напротив. Последните мачове до голяма степен бяха загубени по негова вина - с подбирането на стартовите 11, смените и тактическата постройка. Нямаше нищо специално и неочаквано в ходовете му по време на мачовете. Апотеоз на липсата на идеи бе вчерашният мач. Защото и тепърва прохождащите в занаята могат да извадят халф или защитник, за да пуснат нападател при негативен резултат. Вчера в последните 20 минути на терена бяха заедно Костов, Буш и Ривалдиньо, което предопредели крайния изход от мача и направи задачата на Ботев още по-лесна. Няма нищо случайно, че с гореспоменатите Левски не създаде и не затрудни по никакъв начин съперника, точно обратното. Тимът на Сашо Ангелов едва ли си е мечтал за подобно превъзходство и толкова свободни пространства в средата на терена, каквито получи вчера на "Герена". И така, от Левски за поредна година подраниха с подаръците за празниците, показвайки, че и тази Коледа няма да е синя.
zahari-georgiev
на 26.11.2018 в 21:28:04 #70Tuig на 26.11.2018 в 21:22:56 #209 Имаш да ми даваш една дамаджана ракия ---------------------------------------------------------------------------- Ееех тия лихви деба
Нямаш грижи,но ще си япиете ти и другите градски,аз ще ви г
ледам сеира на биричка и ще ви записвам
bobi_raf
на 26.11.2018 в 21:21:34 #69Панайотчо, зарежи андрешковското си остроумие. Не съм ти душманин и затова ще ти кажа само, че нямаш правен ценз.
УмеренЦСКА
на 26.11.2018 в 21:20:49 #68Няма вече...
УмеренЦСКА
на 26.11.2018 в 21:18:06 #67Мнение по темата на статията... Авторът изказва отрицателно мнение по адрес на треньора: "А като стана дума за треньори, време е за сериозна критика и към Славиша Стоянович, който получи необходимия комфорт от всички страни." Мен ако питат, изобщо е глупаво да се трупат всички позитиви и негативи само на един гръб- на треньора... Но в нашенския футбол от много години цари именно тази настройка, която не е само на спортните журналисти, но и на тези, които финансират клубовете. Вече колко експерименти бяха с "видни треньори" и все с един и същ резултат! ...Прекомерно е вживяването в максимата: "Армия от лъвове начело с овен ще загуби от армия от овни начело с лъв!" Не е толкова проста работата...
zahari-georgiev
на 26.11.2018 в 21:17:47 #66zahari-georgiev Ти да не си Хари от Сарафово? ------------------------------------------------------ Е най-накрая загря
Tong
на 26.11.2018 в 21:15:38 #65Като се замисля кой мач си спомням първо и ми изскача стадион "Локомотив".
Май съм гледал доста повече мачове на Локото на живо отколкото на Левски.
УмеренЦСКА
на 26.11.2018 в 21:03:31 #64Уважаеми колеги, и във футбола и в нашия форум и във всичко останало много важно нещо е отношението между поколенията! За мен пример е Димитър Пенев. И като футболист и като треньор на толкова поколения успяваше да бъде учител, ама истински учител и като футболист и като треньор.
Мик Джагър
на 26.11.2018 в 20:55:56 #63Нещо ми се губи шуменския Деко, той също не е първа младост, макар в последните години да се вдетини сериозно.
Мик Джагър
на 26.11.2018 в 20:52:46 #62Тонката е дърто говедо, но най-стар от подуянци е стария педер Ватерло. При него е сложно защото е много игрив и на тези години дори се вихренв легендарния апартамент в Будапеща
При нас най-възрастен е Умерения, но той запазва достойнство
zahari-georgiev
на 26.11.2018 в 20:52:09 #61А Кравемореца да не се прави на ощипана заралийка,бързо забрави ,как заедно сипвахме на Багера почти под всяка тема
fanty
на 26.11.2018 в 20:51:43 #60Panayote, става дума за Чичото на Любо пенев
УмеренЦСКА
на 26.11.2018 в 20:51:32 #59...Колеги, виждам, че уважаемите форумци се отдават на спомени, та и аз, моля за извинение. Първия мач, за който имам смътни спомени от стадиона е мачът между ЦДНА и Малмьо, завършил 1:1 през 1961-1962. Бил съм на 8-9 години тогава и на мача ме заведе таткото. Смътно си спомням за Гацо Панайотов...
Tong
на 26.11.2018 в 20:49:56 #58Панайоте, няма да се даваме.
zahari-georgiev
на 26.11.2018 в 20:47:32 #57Гледам сте подхванали темата за кой на колко години е
Така както излиза повечето тук сме около 40 и малко над,та по тази тема излезе вярно клишето,че във всеки уж улегнал мъж се крие едно вечно хлапе
Пиргоса го мислех за някой 20 и ня1колко годишен(за което трябва да почерпи)
fanty
на 26.11.2018 в 20:45:04 #56Умерен ЦСКА, анализа ти е приемлив, но аз не бих се съгласил с него, поне що се отнася до делиорманци или поставяш звездичка, че играят за победа със съдията или ги слагаш под черта лефски от тук до края са само с победи + 1 равен
Мик Джагър
на 26.11.2018 в 20:42:59 #55Май да, беше си класен нападател. Въобще тогава отстранихме категорчично шампионите на Полша и Чехословакия. Абе ЦСКА си е ЦСКА
Мик Джагър
на 26.11.2018 в 20:37:18 #54Между другото един от първите мачове, на които съм бил, но не си спомням много е ЦСКА-Рома за КЕШ, като италианците бяха с Фалкао и Серезо.
УмеренЦСКА
на 26.11.2018 в 20:37:05 #53Има още четири кръга докато разпуснат отборите да си карат коледно-новогодишните празници. В следващия кръг Левски- Дунав (класата е за домакините, ама кой знае), Лудогорец- Витоша (пак класата е за домакините), Славия- ЦСКА (Славия е непредсказуем отбор). Нататък: Септември- Левски (класата е за гостите, ама кой знае), ЦСКА- Лудогорец (дерби трябва да бъде, поне на теория) После: Левски- Етър (класен домакин), Верея- ЦСКА (класен гост), Лудогорец- Славия (гостът е непредсказуем и в двата смисъла). Накрая: Берое- Левски (нищо не може да се предскаже), Дунав- Лудогорец (пак класен гост) и ЦСКА- Ботев Пд (нищо не може да се предскаже). Програмата на ЦСКА е най-трудна, Лудогорец имат фактически само едно "дерби", а Левски, поне на теория, имат само един труден мач срещу Берое. ...В крайна сметка още нищо не се знае, но Лудогорец имат всичките шансове да се утвърдят на първото място, може би не с много голяма преднина, а ЦСКА и Левски ще се борят за второто място. Всеки вижда какво значение имат за тримата лидери мачовете с отбори от втората половина на таблицата...
Мик Джагър
на 26.11.2018 в 20:35:20 #52Панчо, бях на мача с Рух и си спомням още голмайстора им Кшищоф Важиха. С баща ми обаче не успяхме да влезем на мача с Рода Керкраде въпреки, че имахме билети за В.
Мик Джагър
на 26.11.2018 в 20:29:48 #51Не знам защо, но Олимпия някак ми бледнеят пред удоволствието Антверп. Явно някаква белгийска слабост имам, защото с умиление си спомням Аалст и особено налките беверенски негърчета
Иначе за времето си лишени от класа и страшни туристи бяха Бате, Темпере, Офи, босненците и Люцерн